Хогуортс

Изживейте света на магията !
 
ИндексЗбИжЗИЙКалендарГалерияТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВходВъпроси/Отговори

Share | 
 

 ~Домашните от Първи урок~

Go down 
АвторСъобщение
Beautiful Mind
Wanted Dead or Alive
Wanted Dead or Alive


Female
Брой мнения : 2073
Age : 24
Местожителство : Somewhere over the rainbow...
Дом : Слидерин!!!
Галеони : 700
Registration date : 15.02.2008

Герой
Описание на героя ви::

ПисанеЗаглавие: ~Домашните от Първи урок~   Нед Мар 02 2008, 12:42

Тук пускайте историите с богърт и торбалан. Срока е до 9 март, тоест имате една седмица. В темата с урока съм обяснила повече.
Не ме карайте да пише тролове заради непредадени домашни...

_________________
Mary HAD a little lamb,
its fleece was white as snow.


Everywhere that Mary went,
the lamb was sure to go
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Гост
Гост
avatar


ПисанеЗаглавие: Моята история   Нед Мар 02 2008, 15:46

Веднага след часа по ЗСЧИ Радинка Грейнджър имаше малко свободно време и реши да си напише домашното което проф. Риддъл беше възложила. Момичето извади от чантата си пергамент и перо и записа.
Моята история с един непослушен богърт.
Беше края на месец август и аз имах рожден ден, ставах на 11 и бях много щастлива.Целия ден аз и майка ми чистехме из къщата, но нещо след нас все разхвърляше.Аз и мама бяхме на втория етаж в нашата къща,а от долния етаж се чуваха странни звъци.Навън нямаше вятър а вратите и прозорците в къщата се блъскаха.Оправихме набързо моята стая и слезохме на първия етаж.Още докато слизахме по стълбите шума понамаля.Първо влязохме в кухнята където цареше пълна суматоха,но аз не се успокоих защото във всички стаи беше същото.Тъкмо се канех да попитам на каква ли е причината да става така когато от втория етаж на къщата се чуха углошотелни звуци.Веднага се качихме и целия етаж беше обърнат с краката на горе.Погледнах майка си която се беше хванала на главата и вече едва стоеше на краката си и тя ми каза:
-Ради,ела да поседнем на леглото,че нямам сили вече.
Аз я гледах до някъде стреснато,но през главата ми мина мисълта че може би това в някаква изненада за рождения ми ден.Седнах до майка си на леглото и тя почна да ми обяснява че всичките тея бели са направени от богърт.Аз я загледах учудено и тя продължи разказа си за тея пакосници.Разбрах че богъртите са способни да се преобразяват иначе е невидим и било много трудно да се отървеш от тях.
Докато мислех над думите й на вратата се позвъни.Беше татко който носеше тортата.С мама му разказахми всичко,но той погледна с усмивка на това и каза че отдавна иска да се преместим в друга къща.
Вечерта не успях да заспя.Постоянно мислех за това че аз не искам да се местим и реших сама да ги изгоня.В този момент се чу звук на счупено стъкло от кухнята и аз веднага слязах там.Беше малко след полунощ и единствената светлина идваше от уличната лампа.Приближих се до мифката,където беше счупена чинията и отзадеми се счупи и една чаша.Обърнах се и видях майка си и баща си мъртви и така се разкрещях и от уплаха чак съм припаднала. Когато се съвзех мама и татко бяха до мен и ми се усмихваха и ми обясниха,че това просто е бил преобразен богърт който е искал да ме уплаши и е успял. След големи усилия успяхме да изгоним нежелания гост от нашата къща.
На края Радинка довърши с голяма усмивка и се отдаде на спомените си за този невероятен рожден ден.След няколко мига сгъна пергамента с домашното си и прибра перото. Следващия час при проф. Риддъл тя предаде своята история и се надяваше на хубава оценка.
Върнете се в началото Go down
Jane Undead
~~Доцент по Вълшебство~~
~~Доцент по Вълшебство~~
avatar

Female
Брой мнения : 887
Местожителство : София
Дом : Домът на лудите и учените
Registration date : 07.02.2008

Герой
Описание на героя ви::

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Пон Мар 03 2008, 13:41

Джейн беше седнала на един от столовете в Общата стая на Рейвънклоу и замислено смучеше края на едно захарно перо. Имаше няколко случки с нанесъл се у тях богърт, но нямаше желание да пише за никоя от тях, защото така всички щяха да разберат от какво се страхува най-много.
Когато перото й най-накрая свърши, тя въздъхна и се залови за работа.

Веднъж, когато бях на осем, майка ми тъкмо беше сготвила обяда, когато чухме силен трясък от счупен прозорец на горния етаж. Майка каза да не мърдам от кухнята, докато не се върне и бързо изчезна по слълбите. Аз, разбира се, веднага изтичах след нея и, надничайки през процепа на вратата, видях тя да залоства вратичката на гардероба. Бързо слязох долу, скоро мама също дойде. На въпроса ми какво става, тя отговори:
- Някакъв глупав богърт, Джейни. Ей сега ще ида да се доразправя с него. Явно е и луд, щом влиза през стъклото посред бял ден.
- А какво е богърт, майко? - запитах аз, крайно любопитна, тъй като дотогава не бях чувала за неща, наречени богърти
- Това е един дух, мила. - отвърна майка и отметна кичур коса от лицето си - Невидим е и обича да прави пакости. На някои им харесва да плашат хората, като се преобразят на нещото, от което най-много се страхуваш. Сега седни да си изядеш супата, а аз ще се кача за малко в спалнята.
Сипа ми една гореща купичка със супа, която вече гледах без интерес, защото бях много любопитна да разбера как се гони богърт. Едва изчаках майка ми пак да се качи по стълбите и тихо се промъкнах след нея. Настаних се зад рамката на вратата и започнах внимателно да наблюдавам. В гърдероба нещо силно тракаше и се опитваше да се измъкне. Майка застана срещу гардероба, насочи магическата си пръчка към него и произнесе високо "алохомора". Отвътре с трясък изкочи нещо, което в първия момент не можах да видя добре. Нищо чудно, нали беше невидимо. Скоро то се появи и придоби формата на нещо, което приличаше едновременно на човек и много голям вълк. "Вълколак", помислих си и се вторачих в него. Големия вълко-човек се приближаваше заплашително към майка ми, която потреперваше леко, но все още стоеше с насочена към него магическа пръчка.
- Ридикулус. - извика майка ми и изведнъж козината на върколака се нави на ситни къдрици, завързани с розови панделки. Едва се сдържах да не падна на пода от смях. Майка също започна да се смееше с цяло гърло. Богърта се сви и веднага изчезна.
Това беше първото от многото ми приключения с богърт. От него научих много полезен начин за справяне с богърти - ситните къдрици и розовите панделки винаги след това са ме карали да се смея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ginny-Lunna Granger
Лечителка
Лечителка
avatar

Female
Брой мнения : 496
Age : 23
Местожителство : Лондон
Дом : Griffyndor
Registration date : 17.02.2008

Герой
Описание на героя ви::

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Пон Мар 03 2008, 21:13

След часа по ЗСЧИ, Джини постоянно мислеше за домашното си.За съжаление тя намери време да го напише чак след всичките си часове.Момичето приготви нещата си за писане и се зачуди какво да напише.Джини-Луна се сети за първия път, когато се беше сблъскала с богърт.Намести се удобно на креслото в Общата стая и започна да пише:
Случка с богърт
Беше студена декемврийска вечер и цялото ми семейство беше седнало около масата. Похапвахме си сладко и си разказвахме смешни истории, когато изведнъж всички светлини изгаснаха и се чу странен зловещ звук.Мама веднага каза спокойно:
-Джеймс, пак някой богърт се е настанил в къщи.Би ли отишъл на се оправиш с него.
-Разбира се, скъпа.Защо да не взема Джини с мен, тя трябва да се подготвя вече за училище, не стига само теория, трябва и да види как се прави.-отвърна баща ми и изчака да види дали майка ми е съгласна.Тя само с очи му направи знак, че е съгласна.
-Супер!-казах аз въодушевена.Бях чела много за тези същества, но никога не ги бях виждала.От радост разсипах купичката си със супа.
Двамата с татко се качихме на горния етаж и започнахме да търсим богърта.Баща ми го намери пръв, викна ме в една стая, в която имаше само един шкаф за мантии и ми каза:
-Щом излезеш пред това същество, то се преобразява в най-големия ти страх.За да го пребориш трябва да си помислиш как да го направиш смешно и да кажеш „Ридикулус”.Например аз много се страхувам от плъхове.Сега ще го пусна.Алохомора!
И от шкафа излезе голям плъх.Аз потръпнах, тъй като не харесвах много тези същества. Татко без да помръдне нито един мускул на лицето си хладнокръвно каза:
-Ридикулус!
Опашката на животното изведнъж се накъдри и плъха се оказа облечен в тясна розова рокля и имаше малка синя шапка.Аз започнах да се хиля неудържимо както и татко.Богърта веднага изчезна.Бях много доволна от получения урок, но имах и много въпроси:
-Татко, ами ако не можеш да се сетиш как да обезвредиш един богърт?
-Много просто, това същество ще те подлуди от страх, но всеки добър магьосник, разбира се ако има въображение, ще се сети как да победи един богърт.В света на магьосниците трябва да имаш голяма фантазия, защото повечето мистични същества са изградени на това.-отвърна той много доволен, че съм заинтересувана от богърта.
Бях толкова въодушевена от получения урок, че успях само да кажа:
-Отивам в библиотеката за още информация за богърта.-и тръгнах весело към библиотеката...
Джини остави перото, провери домашното си за грешки и сгъна пергамента.На другия ден предаде домашното си на професор Риддъл.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Shaiya
~Професор по Древни руни~
~Професор по Древни руни~
avatar

Female
Брой мнения : 256
Age : 27
Местожителство : София, България
Registration date : 01.02.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Сря Мар 05 2008, 16:12

Тъмнината не я притесняваше. Никога не я беше притеснявала, дори като дете. За нея съществуваха далеч по-ужасни неща. Въпреки това пръчката й бе в готовност, дясната й ръка я стискаше здраво. Бе чула шумовете, които напоследък звучаха в къщата. Скърцане...
Досада изпълни съзнанието й. Бе защитила къщата си по-здраво, отколкото бе защитен Азкабан. Знаеше какво има и то я дразнеше. Ненавиждаше страха, а той щеше да се появи с богърта.
Ето пак. Тихо дращене оповести присъствието на богърта в един от дрешниците й. Мразеше някой да нарушава спокойствието на дрешниците й.
Въздъхна тежко. Умората вече я налягаше, а трябваше да се разправи и с този проблем.
С пръчка, насочена право напред на нивото на гърдите й, Шай протегна ръка и отвори дрешника. Това, което излезе оттам, я изпълни с ужас. Не, не, не беше образа....беше самата мисъл, че това може да е нейният страх...
Към нея се приближаваше онази фигура, онзи изверг, който я бе принудил да избяга. За миг в съзнанието й блесна светкавица. Споменът се възроди, този, който тя бе потискала толкова много време...
Тъмна стая. Писъци. Едър мъж притиска нисичко слабо момиче с кестенява коса до стената. Момичето крещи, въпреки предупрежденията на мъжа. От очите й капят сълзи на гняв и отчаяние. Погнусата не й позволява да стои и тя се опитва да избяга по всякакъв начин. Дебелите пръсти на мъжа, сключени около врата на момичето. Малко по малко звуците замират.
Трясък. Високо, слабо на вид момиче със сребриста коса влита в стаята. Очите й моментално се насочват към безжизненото тяло на най-добрата й приятелка. Косите покриват бързо посиняващата й шия, лицето е обляно в сълзи, очите – изцъклени, без следа от живот. Гневен вик на болка. Мъжът е отхвърлен силно назад, без момичето да помръдва. Тялото му излита през прозореца и тупва с тъпо хрущене на земята пет етажа по-долу, последвано от стъклото на прозореца. Сподавени викове и молби. Но няма спасение, момичето на земята не отговаря...
Шай тръсна глава. Съсредоточи се. Лицето й придоби обикновения му хладен и сдържан вид. В очите й си прокрадна път познатия студ.
- Ридикулус! – спокойно и твърдо изрече тя с пръчка, насочена към приближаващия се призрак от миналото. Изведнъж призракът започва да изчезва, малко по малко. Превръща се в това, което е – спомен за един отдавна мъртъв човек.
Но това не може да е краят. Богъртът изпитва ужас от смях, а Шай не можеше дори да се застави да се засмее. Изведнъж, наблюдавайки гърчещата се фигура на едрия мъж, лицето й сменя гримасата си. Чертите й се изкривяват от безумна омраза, всяка клетка крещи от отвращение и ярост.
- АВАДА КЕДАВРА! – крясъкът разтърсва основите на старата къща. Изведнъж мъжът изчезва и пред краката на Шай лежи изкривеното под странен ъгъл тяло на неголямо животно с кафява козина.
Отвратена от спомена, отвратена от собствената си постъпка и от слабостта си, Шай не намира сили да разкара богърта. Щеше да се погрижи за него. По-късно. Може би утре....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.magicschool.forumup.com
stefity.1
Админче
avatar

Female
Брой мнения : 1256
Age : 23
Местожителство : Dont know..
Дом : Хапълпаф
Галеони : Достатъчно (:
Registration date : 17.02.2008

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Съб Мар 08 2008, 23:07

След часа по ЗСЧИ Селения седна до огъня извади пергамент,перо и един стар албум и с усмивка на лицето започна да пише:

Рано сутринта станах и сънена отидох до банята когато се огледах в огледалото видях обесено коте изплаших се и побягнах на долу по стълбите.Взех телефона и звъннах на своята най-добра приятелка Каси . Казах и ,че в банята има мъртво коте .Каси веднага дойде и когото се престраших ме да се качим на горния етаж в банята се оказа ,че няма никой нямаше котка. Слязох ме долу и почнах ме да разсъждава ме какво е станало.Първото което ни дойде на ум беше ,че на мeн ми се е привидяло ,но точно в този момент лампите изгаснаха вратите почнаха да се тряскат сами да става ледено студено.Аз и Каси почнах ме да пищим и излязох ме от къщата.Но понеже аз бях по халат реших ме да се върне ме.Каси ми предложи да звъннем на родителите ми ,но те бяха на почивка и решихме да не ги тревожим.
Аз казах,че това би било интересна загадка с Каси събрах ме всички книги за черни магии и които имах ме ,а те на бяха много и се с заглавия “черните магии и как да ги победим”или “защитни заклинания” или пък “да се борим със злото ” в “да се борим със злото” беше споменато за “богърт” същество по точно дух който се преобразява в най-големия ти страх.Ние потърсих ме в книгата “магическите създания” повече за богърта и видях ме магия с която да го победим там пишеше също и ,че обичат тъмни и тихи места .Най накрая го открихме в един стар шкаф който бях ме приготвили да изхвърля ме.Аз вдигнах магическата си пръчка, а Каси отвори шкафа от там излезе една мечка голяма мечка с големи зъби. Вдигнах магическата си пръчка и извиках Ридикулус!Изведнъж голямата страшна мечка се превърна в малко мече без зъби и навсякъде с малки цикламени панделки . Не спряхме да се смеем докато мечето с панделките не изчезна.Доволни от свършеното слязох ме в кухнята , докато Каси приготви чай аз се обадих на мама и на тате и им разказах за приключението ни!

Селения извади една снимка на която се беше гушнала с Каси и я прикрепи към пергамента.Прибра домашното си .Щастлива се облегна на креслото до огъня и се замисли за онова време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
*Rikki*Chadwick*
~Учител по Отвари~
~Учител по Отвари~
avatar

Брой мнения : 421
Registration date : 22.01.2008

Герой
Описание на героя ви::

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Съб Мар 08 2008, 23:55

Домашна работа номер 1 – Борбата с богърт


Рикки излезна от кабинета по ЗСЧИ и заслиза надоло по стълбите.Тъкмо беше преполовила стъпалата и се сети,че е забравила учебника си под масата.Тя се затича наобратно по стълбите на горе.Стигна до старата врата и посегна към вече изтърканата от времето брава.Отвори и отвътре я лъхна миризмата на старо дърво:

-Професор Риддъл,тук ли сте?Има ли някои-извика Рикки ,но никои не и отговори.

Старият шкаф,които стоеше в ъгъла на стаята я привлече някак странно.Той се разтърсваше лекичко.Учителката беше споменала,че там се крие богърт преди известно време.Днес бяха научили магията Ридикулус и Рикки си помисли,че е готова да се справи с един нищо и никакъв Богърт.Ръката и започна бавно да се протяга към бравата на гардероба,но въпреки това тя не беше абсолютно сигурна в уменията си.Тя докосна старата дръжка и задържа за секунда студеното желязо,което се отрази добре на напрегнатата и ръка.После Рикки се позамисли ”Дали не е по-добре да съм малко по-далеч?”-Тя пусна бравата и се дръпна малко поназад:

-АЛОХОМОРА!-извика този пък по-смело Рикки с насочена към вратата пръчка.Вратата са блъсна назад и от вътре изкочи една черна сянка ,което се завъртя около тялото на Рикки и се приземи на 2 метра пред нея

.В първия момент момичето не можа да направи нищо-дали от страх или от учудване колко истинско и в същото време неочаквано изглеждаше това,което се появи пред нея.Това представляваше точно един малък пухкавел мъник.За учудване на всички Рикки не се страхуваше от кобри,паяци и базилискове (извинявам се ако не му е така мн.число),а беше просто един пухкавел-мъник - малко пухкаво,розово същество,което я умиляваше до смърт.Рикки беше с твърд характер и на пръв поглед сурова и жестока.Тя не бе сваляла тази маска от 15 години.Беше я страх,че ако покаже себе си ще изгуби всичко – репотация,гордост,приятели и уважението на другите.Пухкавела мъник беше единственото същество на този свят,което можеше да извади на показ истинското и “АЗ”

Рикки беше наистина стресната от този факт,които може би чек сега осъзна добре.Тя насочи магическата си пръчка напред към съществото.”Не мога да се разкрия сега ,когато имам всичко,което искам.Как може да си толкова сладък?Но не мога да те задържа.” – Рикки се огледа набързо – в стаята нямаше никого.Тя насочи пръчката си отново към пухкавела и...
-РИДИКУЛУС!-Извика Рикки и пухкавела започна да се надува.Накрая стана розов пухкав балон с необичайна форма.Рикки го хвана за малката опашка,която се бе образувала,отиде набързо до масата си,взе учебника и си тръгна щастлива и доволна от себе си и своя опит...
*Рикки*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Beautiful Mind
Wanted Dead or Alive
Wanted Dead or Alive


Female
Брой мнения : 2073
Age : 24
Местожителство : Somewhere over the rainbow...
Дом : Слидерин!!!
Галеони : 700
Registration date : 15.02.2008

Герой
Описание на героя ви::

ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Нед Мар 09 2008, 21:32

Така... само шест предадени домашни... аз не се и надявах на повече, ама...

Пет човека не са предали... това са Free, vladimir97, Vesitо, angel4eto.94 и hermione... Като само Vesito не е влизала след предаването на урока. Другите нямат основателна причина да не са си предали домашните. Дори vladimir97, беше на линия до преди десетина минути... Домашното не беше трудно, една история. Дори и да бяхте написали нещо малко, поне щяхте да сте предали нещо...
Също не съм получила нито едно лично с извинение...

Сега на всички пиша тролове, но все още няма да отнемам точки. Ако до следващия урок ми го пратите, ще променя оценката и следователно точките...

П.П. мерси на Джини-Луна, че ми напомни за крайния срок. Аз мислех, че е до десети... след няколко минути ще впиша оценките =)

_________________
Mary HAD a little lamb,
its fleece was white as snow.


Everywhere that Mary went,
the lamb was sure to go
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Гост
Гост
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   Нед Мар 09 2008, 23:45

Извинявам се за закъснението с което предавам домашното си.


В общата стая беше тихо. Не се чуваше нищо, освен шумоленето от страниците на една книга, която Саманта шеметно разлистваше търсейки нещо, което не успяваше да намери. Ето, че най-накрая го откри – малко розово листче мушнато небрежно между страниците. На
него беше написано със ситни букви:

„Добрите хора нивга не умират,
не се превръщат в пепел или дим.
След себе си оставят ясна диря
и светъл път, по който да вървим.”


Саманта си го прочете няколко пъти.Толкова много мисли нахлула в съзнанието и. Толкова много забравени преживявани, трепети, чувства, болка…! Тя сгъна внимателно листчето и го прибра в чантата си. Извади пергамент и перо и започна да пише бавно, обмисляйки всяко изречение. Нова картина се открои в съзнанието и. Беше вечер. Цялата улица беше обсипана с светлини. Чуваше се детски глъч и смехове. Разнасяше се благоуханния аромат на току що изпечени курабии и домашни хлябове. Беше навечерието на Коледа. Но в нашата къща беше различно. Беше тъмно и мрачно. Нямаше я тази семейна атмосфера, нито смях и щастие. Тишината се беше възцарила.. тази тягостна и тъжна тишина. Предишните години не беше така. Бяхме щастливи. Защото тя беше тук. Говоря за моята баба. Да милата и добра баба, която всяка година на Бъдни вечер ставаше в 4 часа сутринта за да изпече най-вкусните хлебчета, да приготви най-апетитните курабии и крем и тиквен пай в цялото село. Беше ниска и прегърбена жена с посивели коси, измъчено от годините лице, но с яркосини искрени очи, в които като погледнеш и забравяш всичко лошо на този свят. И тази голяма усмивка, с която винаги те даряваше.. дори когато си направил пакост.. Загубих баба си на 25 Декември преди 2 години и оттогава спомена и болката за нея са се загнездили дълбоко в душата ми и не искат да си отидат. Оттогава вече не е същото. Коледата не е същата. Не я чакам, не искам да идва, защото не искам да се сблъскам с онзи спомен.. който така ми се иска да не беше истина. Изведнъж чух звук от счупена ваза на горния етаж и се разсеях от надвисналите ме мрачни мисли. Все пак беше Бъдни вечер. Качих се бавно по стъпалата и се заоглеждах с желание по-бързо да намеря счупената ваза за да се върна отново към усамотението си. Тогава се сепнах. Стаята пред мен беше открехната и се подаваха стъкълца, канейки ме да вляза. Но аз не исках. Не можех.. Как можеше да я оскверня след толкова години.. Стаята на баба ми. Чу се още един трясък и нямаше как да продължавам да седя, трябваше да предприема нещо. Бавно отворих вратата. Всичко си беше същото, както последният път, в който влязох за да видя баба ми, лежаща на това голямо
легло без капчица живот в нея, без усмивката и и без блясъка в нежносините и очи. Същото си беше като изключим прахоляка събрал се през годините. Дори още усещах аромата и, прекрасният аромат на дива теменуга. Скрина пред мен се размърда и нещо започна силно да се удря в стените му. Досещах се какво е и се ядосвах като че ли на себе си, че съм го пуснала вътре. Извадих пръчката от задния джоб, насочих я към скрина и извиках: “Алохомора”. Вратата на скрина се отвори с трясък и от нея излезе черна сянка, която бавно започна да се преобразява.. Вцепених се! Пред мен стоеше безжизненото тяло на баба, гледаща ме с изцъклени очи изпиващи всякаква радост в мен. Най-големият ми страх изведнъж стана неописуемо реално и нещо ме жегна. Болката се възроди със същата сила все едно никога не си е отивала. С треперещи ръце извадих пръчката и понечих да извикам „Ридикулус” но от гърлото ми не излезе и стон. Опитах пак и пак но безуспешно. Предала се на болката и безпомощността се свих в ъгъла и горещи сълзи закапаха по бузите ми. Чувствах се ужасно и ми се искаше аз да съм умряла, а не тя.. не тя!!! Не можех да спра да я гледам, да се обвинявам за смъртта и да крещя без глас.. Притъмня ми. Събудих се в леглото си на другата сутрин и майка ми дойде в стаята ми и ми каза, че ме е намерила припаднала в стаята на баба. Изгонила е богърта и ме е сложила да си легна. Нещо ме прободе в сърцето. Не можех повече да седя в стаята и излязох навън. Ходех няколко часове без посока и накрая седнах изморена на една пейка в парка. Чувствах се така безсилна. За втори път преживях кошмара, от който не можах да се събудя две години. Покрай мен мина една баба. Погледнах я. Яркосините и очи ме гледаха изпитателно и нежно. Подаде ми къс розова хартия и си замина. Така и не го прочетох. Нямах сили, а може би просто не исках. Прибрах се и го сложих в някаква книга, а след това съм забравила за него.
Саманта сгъна пергамента и го сложи в чантата. Беше и се насъбрало много. Погледна пак към розовото листче и с насълзени очи го прибра в дневника и. Никога нямаше да го загуби отново. Никога !
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ~Домашните от Първи урок~   

Върнете се в началото Go down
 
~Домашните от Първи урок~
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хогуортс :: Учебни предмети :: ЗСЧИ-
Идете на: