~Втори Урок - Възникването на Куидича~

Знам, че в плана на уроците пише, че ще взимаме за промените в куидича след XIV век, ама реших да караме хорнологично. Първо взимаме за древните игри, сега за възникването на куидича... Сега ще оправя плана и се надявам да не се налага да променям повече =)








Ние дължим познанията си за първичното начало на куидича от записките на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото Куидрич през единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник, който сега е в Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели написаното по-долу от лошо звучащия саксонски в оригинал:

Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми. Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене върху гърба, дебелата космата свиня.

Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на езерото. Безсмислени глупости.

Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме покани на разходка. Завършихме гледайки тези тъпоглавци играещи играта си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги съборят от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми сподели, че тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.

Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина, направена от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур използван в други игри от това време, би бил труден за прецизно хвърляне, особено във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете се "опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на блатото" - вероятно ранна форма на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл поглед върху предшествениците на блъджърите. Много интересно е присъствието на "голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил играч на Креъткан? Била ли е неговата идея да омагьоса големи камъни, летящи опасно около игрището, вдъхновена от скалните късове използвани в родната му игра?

По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта игран на блатото Куидрич, докато век по-късно магьосника Гуудуин Неен вдига перото си за да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в Йоркшир, което показва разпространението на спорта в Британия сто години след като Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се съхранява в архивите на норвежкото Министерство на Магията.

Скъпи, Олаф,
как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка. Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер, горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да я заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това не ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме четиресет и две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото старият Уга не беше достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови каци работят добре. По три във всеки край върху кокили, Онафром кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи цяла вечер с безплатна медовина, защото спечелихме, естествено. Гунхилда беше много ядосана, защото се прибрах късно.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам,
надявам се, че ще се справи.
Твой братовчед,
Гуудуин.

Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на гончия. Блуудърът (безсъмнено блъджър), който удря Радулф Черния ковач, е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй като е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен ни разкрива факта, че сниджът често е бил смачкван от човека, който го хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал сниджът и ни показва птичето пъхнато в златна торбичка.

Ловенето на сниджът е било осъждано много пъти. Всеки здравомислещ магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази миролюбива малка птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на сниджът, който обикновено се случвал през деня, позволява на мъгълите да наблюдават преследване на метли, повече от което и да е друго.




За домашно, понеже не можете да намерите кой знае каква допълнителна информация, искам да преразкажете основната част на урока. Срокът е до неделя вечерта. Предавайте ги на лична сова, след като всички предадат ще ги 'побликувам' в тема.