Масата на Хафълпаф

Ейнджъл тъкмо се бе настанила в спалните на дома си и вече беше дооста гладна. Когато влезе в голямата зала бързо се ориентира по цветовете на дома си. Масата бе отрупана с храна, все пак бе обяд. Новодошлката се настани на едно празно място и си наля чаша тиквен сок. Огледа се около себе си. Навсякъде гъмжеше от ученици. Някои шумно се смееха, дуги пишеха домашни съсредоточено, а трети дегустираха добре изглеждащите ястия. Учителите бяха отделени на отделна маса и също обсъждаха нещо оживено.
Момичето се пресегна и си взе парче от печеното пиле, а после си сложи и от опечените до златисто картофки. Докато се хранеше, продължаваше да се оглежда. Сякаш искаше да види всеки детайл от Голямата зала. Изведнъж чу, че някой се обръща към нея с "новодошлата".

Това бе Селения която не искаше да я обиди.
-Здрасти каза тя,надявам се да не съм те обидила!

Ейндж се засмя и й отговори весело:
-Да ме обидиш ли? За какво? Аз съм си баш новодошла. Знам, че си ми личи даже.-двете момичета се засмяха и Блак продължи.-Ами да, като муха без глава съм малко... днес се лутах поне половин час докато намеря общата стая... добре, че все пак успях де...
Ейнджъл отпи от тиквения сок, защото от дългото пътуване се беше изморила страшно много и по всякакъв начин се опитваше да възстанови силите си. Изведнъж се сети, че все още не е пратила писмо на майка си, че е добре и че се е настанила. Реши да не прави опити сама да намери соварника, затова се обърна към Селения:
-Хей, сетих се че трябва да пратя писмо. Ще можеш ли после да ми покажеш къде е соварника?