Урок №4

Беше ведра есенна утрин. Закуската тъкмо беше приключила и доцент Ъндед бързаше по коридора на седмия етаж за часа си по Вълшебство с първокурсниците от четирите дома в Хогуортс. Въпреки хубаво време навън, настроението на Джейн беше помрачено от резултатите от домашните на нейните ученици. Като че ли нещо беше станало изведнъж с тях, защото беше получила само три домашни от всичките девет деца. Джейн въздъхна и като си наложи възможно най-строгото изражение на лицето, отвори вратата към класната стая.
- Добро утро. - повече заяви, отколкото поздрави преподавателката - Тъй като по традиция обсъждам най-напред домашните, трябва да ви кажа че този път съм изключително недоволна от вас. Дадох ви сравнително лесно домашно, но си нямах и представа, че толкова много ще ви домързи да го напишете.
Едно момиче с руса плитка, седнало на втория чин, се изчерви и побърза да скрие лице в дланите си. Джейн му отправи кратък поглед, но не каза нищо.
- И тъй като, - допълни Ъндед - не желая да оставя тролове на половината клас, всеки който иска може да ми представи домашното заедно с новото и ще му поправя оценката. Сега обаче ги нанасям, за да видите, че не се шегувам.
В стаята настъпи тишина. След малко Джейн продължи:
- Днес ще имаме практически урок. След малко ще ви покажа заклинанието "Лумос", което се използва за създаване на светлина. Най-напред можете да си запишете малко информация за него.
На дъската се появи кратък текст, който учениците бързо записаха в тетрадките си.

"Лумос" е едно от най-често изпозваните заклинания, тъй като е просто за изпълнение и изключително ефикасно. Наименованието му произлиза от латинското "lumen", което означава "светлина". Заклинанието "Лумос" създава тесен сноп светлина, който излиза от върха на пръчката. Тази светлина може да се използва за четене, търсене на предмети в тъмното или осветяване на пътя. Противодействащо на "Лумос" е заклинанието "Нокс", което ще изучим малко по-нататък.

Ъндед изчака и последното перо да престане да пише, след което извади от джоба на мантията си среднодълга магическа пръчка, направена от червено дърво. Учениците се загледаха в нея, като внимателно избягваха да срещат все още мятащия искри поглед на преподавателката си.
- Мисля че би било добре да позатъмним тук. - каза тя повече на себе си. Махна няколко пъти към завесите, които покриха широките прозорци на кабинета. След това Джейн се обърна към учениците си, така че всички да могат да следят действията й, замахна леко с пръчката си и произнесе отчетливо - Лумос!
В сумрака на класната стая се появи лъч светлина, който осветяваше лицето на преподавателката.
- Сега, ученици, станете от местата си и се наредете в една редица. - светлината на върха на пръчката беше угаснала. Ъндед отмести няколко чина, за да направи място за учениците. - Насочете пръчките си напред, след това махвате (съвсем леко) и казвате "Лумос".
Няколко лъча светлина пробиха полумрака.
- Много добре - каза Ъндед и за пръв път през този ден отправи лека усмивка към учениците си. - Сега ще идвам при вас един по един, за да видя как правите заклинанието и да ви поправя, ако се наложи.

//Това ви е и домашното. Искам всеки от вас да ми напише по един пост в тази тема, като ми опишете как правите заклинанието (т.е. РП). Помнете, че заклинанието може да не се получи от първия път. Може да разполагате както искате с моя герой, т.е. да го използвате за да ви поправя движенията, дава наставления и да ви хвали. Искам РП-то да е достатъчно дълго (към 15-20 реда) и да е по същество. (но малко описание на обстановката и мислите на героя също не вредят). Срока е до 9 април, на десети предавам нов урок.

Рейвън слушаше внимателно учителката и със радост извади магическата си пръчка.Той прочете всичко на дъската и започна да опитва заклинанието:
Той взе пръчката държеше я изправена и се беше отпусал.Той се концентрира и се сръдеточи.прочисти ума си и каза:
-Лумос,но нищто
След това той пак опита.Затвори очи концнетрира се и се отпусна.Сръдетчои се и прочисти ума си.Изправи пръчката си и каза спокойно:
-Лумос,но пак нищто.
Рейвън затвори очи концнетрира се и се сръдеточи напълно.Изправи пръчката си премахна напрежението и прочисти ума си.Вдиша дълбко и издиша след това каза ясно:
-Лумос,но пак нищтичко не се получи.
Рейвън опита отвово.Затвори очи,концнетрира се,сръдеточи се,пое си дълбоко въздух,прочисти ума си.Премахна напрежението и изпарвиу пръчката си ( :d ) след това отвори очи и ясно каза:
-Лумос.Пак нищтичко.
Той стисна пръчката си и се концнерира,сръдеточи се,успокой се,премахна напрежението,прочисти ума си и си пое дълбоко въздух като ясно изрече:
-Лумос,пак нищто.
Рейвън стана сериозен,той се отпусна.Збарави напрежението и непозволяваше на никой да го разконцентрира,той напълно се сръдоточи и прочисти ума си,като немислише за апсолютно нищто.Все едно беше сам и нямеше нищто в заобикалящтата го среда.Беше пълен мрак той разчиташе на заклинанието.Той каза много ясно:
-Лумос.И извднъж върха на пръчката леко заблестя,но само това.
Рейвън отново опита.Той затвори очи,концнетрира се и се сръдеточи напълно,прочисти ума си и непозволяваше на нищто да го разсее.Той започна да диша дълбоко,премахна нмапрежението и се успокой.След това си представи пълен мрак.Внезапно той стисна пръчката си и каза ясно:
-Лумос.Пръчката отново заблестя,но не беше достатачно.
Рейвън опита пак.Затвори очи,концнерира се и напълно се сръдеточи в това което щтеше да прави.Стисна пръчката си и прочисти ума си.Отпусна се и забрави за всичко.Премахна напрежението и си представи пълен марк.Там бяха само той и неговата пръчка.Незапно той се стегна със цялата си смелост и кураж извика:
-Лумос.И ръчката светна,но светлината изгасна за секунда.
Рейвън пак опита.Затвори очи,концентрира се,премахна напрежението и се освободи,започна да диша дълбоко (все едно медитиораше),успокой се стисна пръчката и прочист ума си.Предтсави с,че навсякъде е пълен мрак.Той не позволяваше на нищто да го разсее.Той използва целия си опит,сила,дух и смелост стисна ощте по здраво пръчката и каза:
-Лумос.Внезапно пръчката светна и така за доста дълго.Внезапно Рейвън се събуди и се оказа,че това е било само сън.След това той опита заклинаието отново.Пое си дъх замахна с пръчката и каза ясно:
-Лумос.И пръчката светна.
Тогава Рейвън отиде при професора и каза:
-Професоре успях!Усвоих заклинанието.
-Чудесно Рейвън!Би ли ми деоснтрирал.
-Разбира се.Той затвори очи,пое си въздух и каза:
-Лумос
След това пръчката светна и професорката аплодира Рейвън.След това Рейвън си седна на мястото и зпаочна да чака сучениците си.

Гост

Хърмаяни Потър се изправи след като доцента им беше обяснил урока.Все още бяха в класната стая,за да може ако се наложи доцент Ъндед да им помага.Момичето започна да размахва пръчката си и да вика непрестанно "Лумос",но не се получаваше.
"Сигурно никога няма да направя първото си заклинание.Не съм достатъчно силна магьосница"-помисли си Хърмаяни.
Точно тогава дойде учителката.
-Как се справяте г-це Потър?
-Всъщност не много добре.Да не кажа въобще.
-Трябва да приложиш основното магическо движение.Запомнила си го,нали?
-Да,разбира се.-и Хърмаяни направи леко въртеливо движение на китката си.
-Тогава го приложи внимателно и кажи заклинанието.То е много просто.
Хърмаяни се съсредоточи направи движението,докато изричаше уверено "Лумос".Този път върха на пръчката и просветна за секунда и изгасна отново.
-Това е много добре за първи път.Но трябва да задържиш светлината за много дълго време.Дори часове,ако ти се наложи.
-Ще продължа да се опражнявам.-обеща й Хърмаяни.
Тя замахваше с пръчката и казваше заклинанието,но пръчката й просветваше само за броени секунди.За малко момичето поглеждаше как се справят съучениците й.Повечето дори не можеха да накарат пръчката да заблести,а други вече бяха успели.
Хърмаяни беше упорита и не се отказа.Продължаваше да се упражнява,но звънна училищния звънец.
-Довиждане,деца.Надявам се следващия час всички да сте усвоили заклинанието.
-Може ли да го направя пред вас още веднъж?-попита Хърмаяни.
-Разбира се мила.
Хърмаяни се съсредоточи,замахна и произнесе магията.Този път пръчката и засвети,с не много силна светлина,но тя остана да свети много по-дълго.
-Браво г-це Потър,мисля,че вече сте усвоили напълно заклинанието "Лумос".Може да се прибирате.

- ...Сега ще идвам при вас един по един, за да видя как правите заклинанието и да ви поправя, ако се наложи.
'Чакай, бонбон, ще те хвана...'
- Сти, Сти, събуди се! - някой ме побутваше и искаше да ме откъсне от прекрасния ми сън за страната на бонбоните... - Събуди се, Сти!
- Аааа, какво?! - казах, май прекалено силно, защото повечето ученици в стаята се обърнаха към мен, дори и учителката, която се смръщи леко.
- А, госпожице Риддъл - каза доцент Ъндед, като се приближи към чина ми - Бихте ли ми показали какво постигнахте до сега?
- Ами... - 'всъщност не бих' - Да, разбира се. - казах аз и й се усмихнах чаровно. За какво заклинание говореше. - Кое заклинание по-точно?
- Заклинанието 'Лумос', госпожице Риддъл. Надявам се досега да сте се упражнявали.
- Ама, естествено, че се упражнявах, хъх.
- Тогава няма да Ви е проблем да ми покажете... нали?
Направих измъчена физиономия, но учителката не ме забеляза, защото показваше на едно момче, как да държи ръката си. Аз набързо прочетох написаното на дъската, молейки се да ми помогне с нещо. За жалост там беше написано само употребата на заклинанието. Е, поне знаех какво трябва да се получи...
Погледнах към едно момиче на първия чин, от чиято пръчка тъкмо излизаше сноп светлина. Видях как направи движението с китката си, но не ми се вярваше да успея да го направя.
Завъртях китката си и казах ясно и отчетливо 'Лумос', но нищо не стана.
- Не, Стелла, не въртиш китката си правилно - каза доцент Ъндед, като хвана китката ми и я извъртя по странен начин - ето така трябва... Опитай пак.
- Мхм... Лумос - почти извиках аз и започнах да въртя ръката си като вятърна мелница, опитвайки се да имитирам начипа, който учителката ми беше показала. Върха на пръчката ми просветна леко.
- Е, и това е напредък - окуражи ме тя - Опитвай още малко, докато аз обиколя и другите ученици. И не заспивай отново - засмя се тя, а аз също и отговорих с усмивка.
Десет минути по-късно не бях постигнала по-голям успех от това да накарам пръчката ми леко да заблести.
- Не го правиш правилно - каза ми едно чернокосо момиче, като дойде до мен - Трябва да замахнеш ето така - и направи грациозно движение с ръката си.
- Аха... така ли? - опитах се да го направя като нея и за изненада успях.
- Мда, опитай сега.
- Лумос - от пръчката ми излезе лъч светлина, който освети лицето на момичето срещу мен. - Много ти благодара.
- О, няма защо - каза чернокоската, като отиде до чина си.
Зарадвана обходих с поглед стаята, за да намеря доцент Ъндед и да й покажа как правя заклинанието. Видях я в другия край на стаята и се запътих на там:
- Доцент Ъндед - извиках, като вървях към учителката - Оу, ще се дръпнеш ли малко... По полека - извиках, когато едно момче ме насъпа. Господи, сякаш беше цял слон. - Доцент Ъндед успях, успях да направя заклинанието.
- Браво на теб. Ще ми покажеш ли?
- Разбира се - казах уверено аз и замахнах с ръка - Лумос!
От пръчката ми излезе плътен сноп светлина и учителката ми се усмихна мило, точно преди звънеца да бие и да оповести края на часа. Всички хванахме раниците си и заизлизаха от стаята, докато доцент Ъндед викаше след нас:
- И за домашно да упражнявате заклинанието...

Бела беше много притеснена, защото не знаеше как ще се справи. Тя не искаше ни най- млако да е сред учениците, които не можеха да се надвият с заклинанието.
Но ето че учителката пристъпи до нея и я погледна усмихнато с трепетно очакване. Бела притеснено замахна с пръчката си и промълви:
- Лумос.
Но се случи точно това от което тя се боеше. От пръчката се показа лека светлина, но мигом угасна. Бела погледна неспокойно към преподавателката си, а тя и отвърна:
- Не се притеснявай, нормално е да не можеш от първия път... Виж не трябва да си толкова напрегната. Успокой се и опитай отново.
Момичето беше толкова отчаяно, че и се искаше да потъне в дън земя от страм, но събра кураж отново и с тепереща ръка произнесе:
- Лумос.
Но и този път не се случи нищо.
- Спокойно, поупражнявай се още малко и след малко ще мина отново да те видя. Но за теб голям проблем е това че се притесняваш толкова много. Гледай по- спокойно на нещата.
Учителката мина до другото момиче, което се справи безупречно.
За секунди Бела погледна стаята пълна с ученици. Почти навсякъде се забелязваха светлините от магически пръчки. Момичето се мотивира и опита отново и отново, докато най- сетне успя.
По- късно учителката дойде при нея и Бела отново направи заклинанието. Тя го повтаряше докато не съврши часа.
А след като той свърши, доволна че е успяла тя напусна кабинета по Вълшебсто с усмивка.

П.П. Beautiful_Mind мерси за урока по правопис geek

Внимавахпрез цялото време.Когато госпожата
заръча на всички да пробват движението аз станах.
Извадих пръчката си и отидох до проф.Ъндед.Усмихнах й се и казах:
-Аз мисля че съм готова!
-Добре мила нека да видим.:Каза пофесорката и
погледна към мен.
Аз хванах здраво пръчката си и я насочих към едно
цвете.То беше почти изсъхнало.Съдреточих се и казах:"Агуаменти".След което от пръчката ми излезе струя вода.Госпожата ме погледна намърщено и каза:
-Пейтън ти не си готова!Не е такова движенито!:каза още по-сърдито тя:-Трябва да замахваш по-леко.Сега ще ти покажа.
Проф.Ъндед хвана ръката ми и замахна леко.След
няколко опита аз вече го бях научила.Съдреточих се в цветето.Замахнах точно както ми беше обяснила професорката и казах:-"Агуаменти"..Струята вода отново се появи.Този път вече успях.Г-жата ми се умихна и ме поздрави.

Ейнджъл хвърли още един поглед на написаното в тетрадката си, за да не обърка заклинанието. След това се нареди до останалите ученици най-отпред. Както обикновено се притесняваше, макар и да знаеше, че това ни най-малко няма да й помогне. Знаеше идеално, че учителката няма да я изяде, ако не се справи, но перфекционистката в нея, не й даваше мира. Добре... първи опит. Хафълпафката повдигна върха на пръчката си на височината на очите и леко замахна.
-Лумос!-каза тихо момичето, но нищо не се случи.
-Опитай пак, но този път на малко по-висок глас.-чу до себе си глас. Обърна се и видя преподавателката си, която и се усмихваше. Ейнджъл се беше съсредоточила до толкова, че не бе усетила преподавателката.
-Ще опитам...-Блак отново замахна леко с ръката си и този път малко по-силно изрече заклинанието. За съжаление нищо не се случи. Преподавателката помагаше на другите ученици и Ейнджъл пробва още 2, 3 пъти да направи заклинанието. За жалост не се получаваше.
Загледа се в съветите, които учителката дава на останалите ученици. Изведнъж й светна какъв е проблема - въртеше китката си прекалено много и неточно. Учителката вървеше в нейната посока и Блак се обърна към нея:
-Професор Ъндед?-преподавателката я чу и се запъти към нея с бодра крачка.
-Да, госпожице Блак?
-Не мога да се справя с движението в ръката...-започна да обяснява Ейнджъл.
-Да видим. Опитай пак пред мен.-преподавателката се облегна леко на бюрото до себе си и съсредоточено загледа ученичката. Ейнджъл се опита да направи заклинанието още веднъж, но отново неуспешно.
-Да, виждам какъв е проблема... Нека ти покажа.
Професорката хвана ръката на момичето и двете направиха движението в китката няколко пъти, за да го запомни Ейнджъл.
-Мисля, че го схванах.-усмихнато каза момичето.
-Добре, тогава опитай заедно с думите.-също усмихнато й отговори преподавателката.
Зеленоочката се съсредоточи, повдигна пръчката с уверена ръка, замахна и се чу едно "Лумос". От върха на пръчицата светна светлина за секунда и след това изгасна. Ейнджъл се усмихна гузно и погледна учителката си.
-Е, не мислеше, че ще стане от първия път, нали?-попита засмяно учителката, за да успокои момичето.
-Е, неее..... но все пак...-отвърна ученичката все още смутено.
-Продължавай да се упражняваш. След малко ще дойда пак да проверя как се справяш.-каза й учителката и се отдалечи бавно, а мантията й се вееше леко след нея.
Ейнджъл се загледа за миг в нищото, но бързо се осъзна. "Така, стегни се!" Каза си тя и отново повтори заклинанието заедно с движението в китката. Този път светлината се задържа 3-4 секунди, но момичвето все още не бе доволно. "Хайде де, можеш и повече и го знаеш много добре!", продължаваше да си дава кураж първокурсничката.
След още няколко опита от пръчицата излезе по-силен сноп светлина, който се задържа около 10 секунди. С периферното си зрение Ейнджъл видя, че учителката й се приближава и то точно в момента, в който светлината угасна. "Е, не! Това моето не е късмет..." разочаровано си помисли момичето.
-Напредък?-попита я учителката.
-Амии, току що се получи малко по-добре, само се надявам да успея да повторя успеха...-обясни ученичката. След това вдигна за пореден път дългата пръчица, завъртя леко китката си в отработеното движение и изрече "Лумос!", при което от върха на пръчицата излезе дори малко по-силно светещ сноп светлина и се задържа дори по-дълго от прения път. След това момичето се обърна усмихнато към учителката си и очакваше нейното мнение.
-Видя ли, че можеш?-също усмихнато й отвърна преподавателката.-До края на часа остава още малко. Отработи заклинанието още няколко пъти и се опитай да задържаш светлината все повече и повече.
След това жената се отдалечи, а ентусиазираната Ейнджъл продължи със заклинанието до края на часа.