~Пети урок - Гном~

Изходящ тест

Лизи не беше очароване от поставената задача,просто реши,че няма избор и се захвана с почти непосилната за нея задача-обезгномяването.Още от малка тя не харесваше тези създания.Преди години един гном я беше ухапал и оттогава тя не харесва тези животинки.
Тя си избра едно местенце и започна да търси гноми и определено внимаваше да не я ухапят.Задачата се оказа непоносима за нея.Почти всички нейни ученици се справяха сравнително добре.Само тя се мъчеше и не стига,че не улови гном,а беше нахапана.Целите й ръце бяха в рани.Някъде бе чула,че слюнката на гном била полезна и ако усети някакъв талант може да го развива.Или пък това не беше за гномите...няма значение.Тогава тя промълви.
-Ухх...мразя тези животни...-каза почти разплакана Лизи.-Хайде,хайде,внимавай,ще се справиш-повтаряше си тя.
След това здраво хвана една от тези животинки за краката и го завъртя.После то излетя от градинката и отиде някъде.На гнома щеше да му отнеме много дни,за да намери родното си място,затова Лизи беше щастлива!!Тя беше запратила едно малко,проклето гномче на някъде и се справи поне малко със задачата поставена от професор Риддъл.Сега щеше да им отмъсти.Лизи не усещаше,че се държи като малко дете.Все едно някой е взел играчката й,а сега тя взима неговата.Тя така й не се усети и за думите,които изричаше:
-Хаха...малки проклети същества дето ме хапахте...видяхте ли...разбих ви,разбих ви...-ликуваше тя докато някой не извика името й.Елизабет се обърна,леко я беше срам,заради това,което беше казала.Надяваше се да не е професор Риддъл.Тогава тя видя...

П.П.Стана просто отвратително! Embarassed

Джейн, която тъкмо дебнеше едно гномче.
- Не се горещи толкова. - предложи момичето - Обаче трябва да ги махнем бързо оттук. Виж какво са направили с горкото растение само.
Тя много обичаше растенията и затова гномчетата й бяха много неприятни. Едно време майка й я караше да обезгномява в градината, задача която понякога изпълняваше дори с удоволствие. Докато си мислеше така, тя хвана гномчето за краката и започна да го върти над главата си.
- Професор Риддъл, стига ли толкова въртене? - попита момичето, тъй като вече беше позабравило как се правеше това
Учителката се обърна към нея и след кратко наблюдение изрече:
- Да, да, пускай го вече. Няма защо да се церемониш толкова с тях.
Момичето кимна отсечено и отпусна хватката си. Гномчето моментално полетя между дърветата и се изгуби между тях.
- Точно така. - професорката окуражаваше учениците си, наблюдавайки летящите гномчета
Момичето сграбчи друго гномче, което едва не я ухапа, докато тя се чудеше в коя ли посока да го изпрати. В това време от земята се бяха показали още гномчета, които се оглеждаха очудено наоколо.
- Хайде, деца! - извика учителката - Да ги изловим, докато не са се покрили.
И собственоръчно започна да лови малките вредители и да ги хвърля в различни посоки. Както го въртеше над главата си, Джейн изтърва нейното, докато наблюдаваше ставащото наоколо и едва не оцели един от съучениците си по физиономията.
- Хей, внимавай! - извика момчето, докато залягаше
- Извинявай! - провикна се Джейн и побърза да хване ново гномче

Тогава до Джейн дойде момиче с дълга, тъмна коса. Това беше Белатрикс.
- Ама че отвратително, вообще не се справям добре, за сега съм махнала само 5гномчета.
Макар и времето да беше слънчево и приветливо, Бела се чувстваше зле. Тя не знаеше нито дали се справя добре в часа, нито кога ще свърши това нейно мъчение.
Детето поглеждаше към другите ученици, на които всичко това им беше много забавно... И докато момичето се разглеждаше наоколо, едно малко гномче й се изпречи на пътя. Ентосиязирана, Бела го хвана за ръката, но тогава то й се изплъзна и оспя да я охапе.
Пръста на момичето беше окървавен. За това тя реши да отиде при учителката си. Показвайки пръста си професорът отвърна:
- Трябва да отидеш при мадам Помфли. Разбира се, аз веднага бих ти я превързала, но е по- добре да отидеш при лечителката.
-Благодаря- каза момичето и се отправи към училището с едва забележими сълзи на лицето.
Докато вървеше тя чу някои от съучениците й да питат тревожно какво е станало. Дори едно момиче от Рейвънклоу я попита дали иска придрожител, но професор Риддъл не позволи.

Аря погледна към отдалечаващото се момиче. Не и изглеждаше голям проблем ухапването. Нали нищо не се беше случило на Лизи. Момичето реши да не се чуди толкова и чак тогава погледна към градината. Огледа съучениците си но в този момент изохка. Едно гномче се беше блъснало в крака и и я беше ухапало. Тя го хвана за крачетата и го завъртя. Щом го пусна то отлетя надалече. 'Противна работа.' помисли си Аря. Със следващото не беше така лесно. Оказа се по - злобно и щом Аря го вдигна да го завърти, то я ухапа.
- Оох!
Момичето изпусна гномчето и то бързо бързо се прибра в дупката си. Извади една кърпичка и почисти кръвта. Не вярваше на това, че гномската слюнка помага. Не мислеше и че е вредна, но за всеки случай да се избърше. След като свърши, хвана две гномчета едновременно, завъртя ги над главата си и ги хвърли. Дочу зад нея някой да казва:
- Аз мога и по - далече.
Аря се обърна и се заоправдава:
- Ами, бях ухапана и не мога много силно.
Зад нея беше...

Гост

...Хърмаяни!Тя седна до храстчето до Аря,което беше пълно с гномове."Горкото храстче,как са го нападнали тези гадини"-помисли си Хърмаяни.Съсредоточи цялото си внимание в обезгномяването. Хвана едното от тях здраво за краката,разтърси го силно и след това с такъв замах го запрати назад,че със сигурност то нямаше да се върне скоро.
-Отвратителни са!-почти изпищя Аря близо до Хърмаяни.
-Аз повече мразя мъгълските червеи.А гномовете съсипват растенията и затова не ги обичам.-отвърна й последната спомената.
-Да бе!Знаеш ли как хапят тези гадинки.
-Не!-рече Хърмаяни в отговор.
И точно миг след това хвана едно гномче,което я ухапа по пръста.
-Ау,наистина хапят.-магьосницата хвана по-здраво създанието и го разтърс,след което хвърли назад.Продължи да го прави около десет минути."Сигурно обезгномихме цялата градинка."-помисли си Хърмаяни.Когато понечи
да каже мислите си на глас,от храстите на някои от другите се появиха няколко нови гнома,а от нейния храст поне десет.Или повече.
Зашемети и хвърли назад и тези гномове.Момичето се чустваше много изморено,но продължи да обезгномява храста,след което се премести на полянката около него.Там имаше много повече гномчета.Когато посегна да хване едното и от умората не го хвана здраво.Гномчето я ухапа силно и Хърмаяни изохка от болка.От пръста й течеше кръв.
-Искаш ли да ти помогна?-попита някой зад нея.
Хърмаяни се обърна и видя...

Хърмаяни се обърна и видя Елизабет.Тя предложи помощта си или по-скоро и тя искаше малко помощ.Хърмаяни хвана няколко гномчета,Лизи хвана едно,но и това беше нещо.След като си помогнаха взаимно Елизабет отиде да търси още гномчета,защото искаше да получи добра оценка.Не й отне много време,за да намери от животинките,защото само след минута едно гномче я беше захапало за крака.Тя го взе,хвана го здраво за краката и го хвърли надалеч.След потърси кърпичка,за да избърше раната,но нямаше такава.Тогава тя каза на едно от момчетата до нея:
-Извинявай,имаш ли кърпичка да попия раната от гнома.-попита го тя.
-Да,разбира се!-каза той и подаде кърпичка.
-Благодаря ти.-отвърна му тя и отново отиде на борба.
Още размислеваше дали наистина слюнката на гнома е после,но реши,че е по-добре да промие раната,защото може да й стане нещо.Отне й няколко минути и тя тръгна отново на лов.Отново имаше премеждия между нея и гномчетата,но със сигурност поне малко беше задобряла.Посегне да вземе друго животинче,но тогава чу отчаян глас:
-Извинявай,но един гном ме захапа за крака.Ще ми помогнеш ли да промия раната?
-Да,разбира!-отвърна Лизи и отно тръгна при съучениците си,за да търси салфетки.
Стигна при същото момче.което и помогна преди това и тя му рече:
-Здрасти,пак съм аз,но този пък ми трябва кърпичка за нея.-каза тя и посочи момичето,което седеше на около два метра и чакаше момичето да дойде и да й помогне.
-Ето.-засмя се момчето и подаде това,което искаше Елизабет.Тя му благодари и тръгна към раненото от гном момиче.
-Заповядай,сега промий раната.-каза Лизи и се сбогува с нея,за да изпълнява задачата поставена от професор Риддъл.
Помогна още малко в обезгномяването на градината,когато чу някой да я вика.Това беше...

Продължавам след Лисица.

Хърмаяни се обърна и видя съученичката си Джейн, която беше прекратила за малко ловенето на гномчета и сякаш търсеше нещо от джобовете си. След малко извади кърпичка и стъкленица, пълна с някаква виолетова течност.
- Ето, сложи си това на пръста. - каза Джейн, докато капеше от отварата върху кърпичката - Ще видиш, че ще помогне.
Тя подаде кърпичката си на другата Рейвънклоука и бързо се втурна след няколко гномчета.
- Хайде, момчета! - викаше тя - Днес ще се научите да летите!
Гномчетата спряха, за да й се озъбят и Джейн успя да хване две от тях едновременно и да ги метне зад гърба си. След малко тя разчистваше вредителите от едно друго храстче, което явно им се беше сторило необичайно вкусно, поради което беше цялото надъвкано.
- Гадна досадна малка напаст! - викаше ядосана Джейн, докато посягаше да улови едно гномче - Ау, ухапа ме! ТАКА ТИ СЕ пада!
Момичето извика силно и хвърли гномчето зад гърба си. След това спря за малко да полее пръста си с отвара и продължи със заниманието си.
- Ужас! - викаше едно момиче, докато гнусливо дърпаше ръката си от гномчетата - Как изобщо ги хващаш?
- За краката! - извика й Джейн и побърза да сграбчи едно - Ето така. После ги въртиш малко и мяташ.
Джейн вложи всички сили в хвърлянето на това гномче, което излетя по плавна траектория и се скри в гората.
- Ще опитам - рече момичето и непохватно се протегна към главата на едно от гномчетата, което моментално я ухапа по ръката.
Джейн се направи, че не забелязва и тихичко се оттегли по-далеч от писъците на момичето. Тя си приближи до друго момичето, което се беше навело над едно растение. Момичето каза:

И каза:
- Здрасти, там където обезгномявам гномчетата очевидно са свършили. Ще дойда при теб. Около това храстче има доста гномчета. Очевидно има червейчета в почвата. Нали няма проблем?
- Не разбира се.
- И още нещо. Ако не е много нахално от моя страна, разбира се. Може ли да ми дадеш малко от тази отвара, от която даде на Хърмаяни? Видях че и помага, а мен ме ухапаха тези гадни, нахални, малки изчадия на две места.
- Заповядай. Имаш ли кърпичка? Моята я дадох на Хърмаяни.
- Имам ето.
Аря извади кърпичката си и я подаде на Джейн. Момичето грижливо изсипа малко от виолетовата течност на кърпичката.
- Благодаря.
- За нищо.
Аря се усмихна и сложи кърпичката си първо на ръката. Усети че болката я напуска бавно. Изпита благодарност към Джейн, която прибираше стъкленичката си и отново се заемаше с обезгномяването. Аря сложи кърпичката си на ухапаното на крака и след като реши че отварата си е свършила работата сгъна кърпичката и я прибра в джоба си. Видя едно гномче което тъкмо се опитваше да измъкне някакъв червей и не забеляза приближаващата се Аря. Тя го хвана за краката, завъртя го бързо, като не даде възможност на гномчето да я ухапе или по друг начин да се измъкне от здравата и хватка и го пусна. То излетя нависоко. Аря все още не харесваше обезгномяването и го считаше за досадна, мизерна работа, но поне беше схванала тънкостта на работата. Погледна още веднъж към почвата и забеляза няколко гномчета които тъкмо излизаха от дупките си за да видят за какво става въпрос. Аря ги съжали, но само за момент. Реши че нищо няма да им стане от едно пътешествие. Хвана едното гномче и повтори процедурата с миналото. СЛед като го завъртя го пусна в обратната посока и след малко чу че някой изохка.
- Ооох!
Стисна очи и си пое дъх. Обърна се и видя че беше уцелила....

Рикки.
До сега тя се беше преместила малко по настрани от другите ,не само защото и печеше право в очите ,а тя не понасяше това,но и я болеше доста глава, така че тя бе предпочела да се дръпне на страна от "ахканията" и "охканията". За съжеление Рикки си беше избрала едно доста "обезгномено" местенце и вече беше зашеметила доста гномчета ,мятайки ги на където и падне.
-Хей!Огледай се преди да метнеш!Няма да ти стане нищо кой знае какво ако те охапе още 1 гном.А аз не искам да ми се заплитат из косата!-Рикки беше зстанала заплашително ,скръстила ръце над момичето от Рейвънклоу,но след като непознатата и се извини тя се засмя весело,наведе се до нея и като хвана едно гномче за краката каза:
-Не се тревожи пошегувах се,но все пак внимавай !Какво мислиш за сладурите-не е ли жестоко?Толкова са сладки,а ние ги размятаме напред назад.-По лицето на Рикки се изписа съжаление,докато се протягаше толкова надалеч да догони с пръстите си един гном,че чак тупна на една страна.
-Ами мисля,че не са най-приятните същества,които съм виждала.Защо не учим за пухкавел-мъник или други такива сладки същества,а не червей,гномове и други подобни - провикна се няккакво друго момиче,доста далеч от Рикки,по нейно мнение от Грифиндор.
-Тебе никой не те пита!Аз си споделям мнение тук!Върви си гушкай пухкавела мъник и не се меси,където не ти е работата.-Рикки разбра,че тук не и е мястото и не и е интересно в тази компания,стана и се премести отново на сянка ,зашеметявайки още 1-2 гнома през това време...

Бела дойде при останалите ученици. Мадам Помфли беше завързала едно малко парченце плат, намазано със странно лекарство, което вместо да причинява болка на Бела, то я гъделичкаше. Разбира се това за момичето не беше толкова зле.
Но тъй като Бела видя че е дошъл края на часа пък все още имаше доста работа, момичето отново се захвана със задачата си. Този път беше по- трудно. Останалите ученици явно бяха премахнали почите всички гномчета, а и Бела трябваше да си служи само с лявата ръка.
И въпреки всички тези проблеми Бела продължаваше да се оглежда и най- после видя. Този гном не оспя да й се изплъзне, тя го хвана завъртя няколко пъти бясно и хвърли надалеч. Останалите ученици погледнаха към небето за да видят до къде ще отиде гнома и всички забелязаха че той летеше толкова нависоко, че поедно време на всички им се стори че е извън пределите на училището. Децата се обърнаха с усмивка към Бела. А момичето леко се изчерви и продължи работата си.
След още 15минути Белатрикс беше обезвредила още 5гнома. Тя се справяше по- добре от първия път, това по някакъв начин я нахъса и тя продължи още по- задълбочено рабтата си.
Всичко вече беше прекрасно. Бела беше усмихната и се радваше че най- после й е провървяло. Тогава неусетно до нея се приближи друго момиче и я попита...

П.П.съжелявам че чак ся си пускам мнението, но нямах нет.

Гост

-Май се справяш страхотно,Белатрикс?При мен малко не се получи.Пострадах от един гном.-и Хърмаяни показа пръста си,който беше превързан,на другото момиче.
-Е,аз също пострадах.Но сякаш след "травмата" се представям дори по-добре.
-Виждам.-рейвънклоуката седна до нея и хвана един гном.Разтърси го много силно и го хвърли назад с такава сила,че сигурно беше изминал километри.
-Май и ти се справяш по-добре след ухапването от гнома.
-Сякаш те зарежда със сили.Може преди да обезгномя градината си да оставя някой гном да ме ухапе.-рече в отговор Хърмаяни и двете момичета избухнаха в смях.
Вече бяха забравили,че ги боляха пръстите.
От тревата пред краката на рейвънклоуката се боявиха три малки гномеча.Хърмаяни ги хвана,един по един,разтърси ги с все сила и ги метна назад.
-Това си е изморително.Уж,не е много сложно и не правиш толкова много неща пък...-узведнъж каза рейвърнклоуката,докото разтърсваше едно гномче.
-Да,вярно.Просто трябва да знаеш кога да спреш.-отвърна грифиндорката,хвърляйки назад гнома си.
-Докато обезгномиш цялата си градинка,ще ти отнеме доста време,обаче.Как се огъва този.Опитва се да ме ухапе.-последните си думи Хърмаяни каза,докато взимаше поредния си гном,който явно искаше да се освободи от нея с всички средства.
-Трябва да се хващат много здраво,иначе ще те ухапят повече от един път.-рече Белатрикс.
-Научих се на това веднага след като ме ухапа.-отвърна Хърмаяни,докато хвърляше още един гном назад със всичката сила,която имаше.Точно тогава тя видя сянка до себе си и погледна нагоре.Там стоеше...

ОК, значи само Рикки има да си напише втория пост и сме готови =)

Там стоеше...не кой друг,а Рикки.На нея вече и беше толкова скучно да хвърля гномчетата на ляво и на дясно,че беше обиколила градината няколко пъти и накрая се спря на едно място точно до момичетата:
-Ще може ли да клекна до вас и да си кажем 2 приказки на кръст?-попита Рикки нехайно,както обикновено,а момичетата дори останаха малко учудени от това ,че пита.
-Ммм,разбира се!-възкликна едно непознато момиче недалеч-ела при нас!Аз съм Корнелия Филкецо от Хафълпаф,не сме се засичали никога преди.
-Хмм виждам-каза Рикки -Аз съм Рикки от Слидерин-Хвана едно човече,повъртя го малко из ръцете си, и въпреки че внимаваше да не я охапе това се случи на два пъти,завъртя го над главата си като ласото,за което бе чела преди часа и го метна далееееч длаеееч ,изгубвайки се в хоризонта.
-Как го правиш? - попита я момичето-мен ми е неприятно дори да ги пипам ,а ти го правиш с удоволствие...Явно много градини си ''обезгномила"?-момичето хвана с два пръста един гном врътна го гнусливо и припряно над главата си и го метна в корените на близкото дърво.Рикки поклати глава и замълча за кратко.Заслуша се в писъка ,недалеч,раздиращ иначе причудливата тишина,после си пое въздух и каза на един дъх:
-Не съм "обезгномила кой знае колко градини.Просто харесвам тези същества като по-напористи и ...нахални.Не ми е приятно,че постъпвам така с тях,но няма какво да правим-все пак трябва да свършим работата.-Това бе последното нещо,което двете момичета си споделиха.Дали заради различните мнения или заради наближаването края на часа нищо не излезе от устата на момичетата.
Слънцето вече се готвеше да се смени с луната и залязваше към гората.Не след дълко от другия край на градината ученици наставаха поле ,полека и започнаха да ся изнасят към изхода,оставяйки кой парцал,кой отвара,кой нещо друго при учителката.Рикки реши да не тормози повече гномчетата и да остави останалите,макар и нищожни,на мира,стана изтупа нахапаните и на места окървавени ръце,тупна панталона от пръста полепнала по него и се отправи към изхода.Когато стигна там чу как професора пожелаваше прятна вечер на учениците,но тъй като бе много уморена от деня не обърна голямо внимание,а само излезна и настигна другите от Слидерин.

ПП:Съжелявам за закъснението