Урок №5

Въпреки мрачното време навън, доцент Ъндед беше в прекрасно настроение. Днес тя беше изключетелно радостна, въпреки че не можеше да определи точната причина за това. Преподавателите бяха изключително учтиви, учениците се справяха прекрасно със заклинанията, които им преподаваше, изобщо всички бяха толкова приятни хора. Джейн влезе в класната стая, като си подсвиркваше тихо, и затвори вратата след себе си.
- Добро утро, ученици! - поздрави весело тя - Тъй като всички се справихте много добре със заклинанието "Лумос", мисля че е време да продължим нататък.
Учениците се спогледаха радостни, а доцент Ъндед махна леко с пръчката си към един тебешир, който бързо се издигна на едно ниво с горната част на дъската.
- И така, днес ще учим за заклинанието "Алохомора".
Тебешира започна бързо да се движи по дъската, а Джейн разказваше урока.

Алохомора е елементарно заклинание, което се използва за отключване и отваряне на шкафове, врати, прозорци и други. Названието му произлиза от хавайската дума "aloha", която значи "здравей" или "довиждане" и латинската "mora", означаваща "предмет". Заклинанието обаче не действа винаги, тъй като съществуват други заклинания, които могат да направят предметите неподатливи на "Алохомора". Противодействащо на "Алохомора" е заключващото заклинание "Колопортус", което ще изучим по-нататък в курса.

Преподавателката посочи на учениците си един шкаф, поставен близо до стената и всички се обърнаха да го видят.
- А сега ще ви покажа как действа. - каза Джейн - Както всички виждате, шкафа е заключен. - Ъндед дръпна дръжката на вратичката, която не поддаде. После извади пръчката си и обясни на учениците - Това е първото заклинание от програмата, което изисква непосредствен контакт между магическата пръчка и омагьосвания предмет. Наблюдавайте.
Джейн почука по ключалката с пръчката си и произнесе високо и отчетливо:
- Алохомора.
След това дръпна отново дръжката и вратичката на шкафа се отвори, показвайки няколкото книги, които се намираха във вътрешността му.
- Сега станете от мястото си, ще дръпнем малко чиновете. - Ъндед размаха пръчката си по посока на задната редица чинове, които бързо се отдръпнаха до стената и продължи - Както виждате, до стената се намират няколко шкафа с най-различни чекмеджета и вратички. Всички те са заключени. Изберете си някое от тях и се опитайте да го отключите, прилагайки заклинанието "Алохомора". Аз ще идвам при вас, за да видя как се справяте и да ви помогна, ако се наложи.


//домашно - да ми напишете достатъчно съдържателен пост за това как се опитвате да отключите някоя от вратичките на шкафовете в дъното на стаята. Дължина - 20 реда, срок - до 15 април.
Който от вас иска, може да се яви на контролното на първите пет урока. То е по желание, но може да ви спести половината от годишния изпит, ако го направите добре. Желаещите могат да се свържат с мен по Скайп или на Лична сова.

Хърмаяни стана от стола си,взе магическата пръчка и отиде в края на стаята,както им беше поръчал доцент Ъндед.
Когато стигна едно от шкафчетата,рейвънклоуката си припомни това,което им беше казала преподавателката.Насочи пръчката си почука по вратичката му и изрече силно и ясно "Алохомора".
Направи поне два такива опита и не се получаваше.Тогава до нея се приближи Доцент Ъндед.Тя й каза:
-Видях как се опитвате да отключите това шкафче,г-це Потър.Но не го правиш правилно.Трябва да почукаш ето така.
Учителката й почука вратичката и каза заклинанието високо.
-Искам да го повторите г-це Потър,но вече както ви показах.
Хърмаяни се съсредоточи,почука леко по вратичката и каза:
-Алохомора!-с цялата увереност,която имаше в този момент.
От шкафа се чу само леко прещракване,но не се отвори.
-Дали ще успея?-попита Хърмаяни учителката си.
-Заклинанието е много просто и лесно за изпълнение.Разбира се,че ще успеете,г-це Потър.Не се и съмнявайте в това.Трябва ви само още малко упражнение.-след тези думи учителката отиде при друг ученик,който също имаше не малки затруднения със заклинанието.
Хърмаяни беше толкова решена,че усещаше как ще успее.Искаше да се представи много добре пред доцент Ъндед.Почука съвсем уверено в себе си по вратичката на шкафа и изпълнена с увереност изрече:
-Алохомора!
След което дръпна дръжката на вратата и тя се отвори.Хърмаяни почти подскочи,когато я видя как се отвори пред нея.Доцент Ъндед видя последния й опит и отиде при нея.
-Отлично се представихте,г-це Потър.Казах ви че ще успеете.Просто е въпрос на време.
-Благодаря,че ме насърчихте!-отвърна развълнувана Хърмаяни.
-Правя го с всички.Само така успяват.

Нали тук се пускат домашните към новия урок,понеже не разбрах много.Но може да ги прехвърля ако трябва.

Доцент Ъндед току що бе дала практическата работа на учениците, а Ейнджъл дописваше последния ред от теорията, която се бе „самонаписала” на дъската.
-Госпожице Блак...-строго се обърна към нея преподавателката, точно когато Ейнджъл записваше последната дума. Момичето стреснато вдигна поглед и с последем замах завърши изречението си, затвори тетрадката си и остави червеното перо настрани.- Ще благоволите ли да се присъедините към съучениците си и да започнете с практическата част от урока?
Ейнджъл леко се смути.
-Да, съжалявам... дописвах урока.-обясни хафълпафката.
-Добре, но по-бързичко. Губиш време.-спокойно й отвърна преподавателката, а след това бавно отиде към групата ученици, за да види какво правят.
Ейнджъл стана от мястото си и се заоглежда за свободно чекмедже. „Е, хайде де...” мислеше си тя, но когато най-сетне видя едно незаето шкафче леко се разочарова. То беше единично мини-гардеробче и Блак леко се притесни от размерите. „Страхотно... Е, току виж после ми върви повече с вратите” помисли си леко дяволито зеленоочката и застана пред ключалката. „Изглежда достатъчно лесно и елементарно... няма сложни движения на ръката... което е много добре. Даже отлично!”, разсъждаваше тя, но сякаш имаше за цел да се забави, за да отложи задачата във времето. Въпреки това бе напълно наясно, че трябва да направи заклинанието.
Хафълпафката почука леко с пръчицата си по ключлката и прошепна „Алхомора”. За съжаление опитът й се увенча с неуспех, но този път момичето не се отчая. Събра разпилените си мисли и се концентрира върху ключалката. Гледаше я така, сякаш вратичката сама щеше да се отвори без Ейндж да й казва каквото и да е. Ученичката отново вдигна пръчицата си, почука по ключалката и отчеливо произнесе „Алхомора”. Този път сякаш чу леко прищракване, но щом дръпна вратичката се увери, че е тя е също толкова „отключена” колкото бе и врата, водеща към трезорите в банката. Ако няма правилния ключ – остава си затворена. А вратичката пред нея определено стоеше заключена. „Трети път за щастие.”-помисли си момичето и в този момент доцент Ъндед се приближи към нея.
-Как се справяте госпожице Блак?-попита заинтересовано жената.
-Сега ще видим...-каза леко на шега Ейнджъл. Тя почука по ключалката и отчетливо произнесе:
-„Алхомора!”-оказа се, че днес късметът бе на найна страна. Ключалката наистина прещракна и когато момичето дръпна вратичката, тя се отвори. Шкафчето бе пълно със стъкленици с различни вещества.
-Добре.-усмихнато каза учителката.- Добра работа. Ако искате можете да продължите с упражненията до края на часа. Или да допрепишете урока, ако съм ви прекъснала.-шеговито каза учителката и двете с Ейнджъл се усмихнаха.

Бела беше много мотивирана да започне упражненията си. Тя вярваше че това заклинание няма да й донесе толкова притесняния както предния път. Бела беше използвала "Алохомора". Преди учителката да наближи момичето с черни коси, учителката мина покрай някои от другите ученици. През това време Бела се опражняваше като поглеждаше за да види как се справят и нейните съученици. Белатрикс чу как доцент Ъндед поздравява Хърмаяни Потър, Стелла Риддъл и Ейнджъл Блак.
Въпреки моментното й разсейване, тя се съсредочи, извади магическата си пръчка. Насочи я към едно от шкафчетата пред нея и произнесе:
-Алохомора.
Както и не се съмняваше шкафчето се отвори моментално. Бела се усмихна и насочи пръчката си към по- горе намиращото се шкафче. Със същия успех тя успя да отвори и него. След още няколко опита момичето се поспря за малко и се огледа. Тогава доцент Ъндед я видя, ядосана от това че не работи тя веднага се насочи към нея:
-Госпожице Лестрандж, виждам че си почивате. Толова добре ли сте усвоили заклинението?
-Ъм...не...аз просто- заекна притеснено Бела.
-Без повече приказки. Покажи ни как се справяш.
Бела за секунди огледа цялата стая. Всички ученици бяха чули какво й казва учителката и бяха обърнали погледи към нея. Смотено Бела насочи пръчката към едно от шкафчетата и отново произнесе:
-Алохомора.
И този път опитът и късметът й не й изневериха. Шкафчето се отвори.
-Добре, явно наистина сте усвоили заклинанието. Упражнете го още няколко пъти.
- Благодаря- каза Бела с усмивка, докато доцент Ъндед се насочваше към следващата ученичка. Това беше...


П.П. аз нямам нищо против Джейн Ъндед, на мен много ми допада като човек, просто в даденият момент може малко да е попркалила, може да се е ядосала за нещо друго и...,но иначе нищо лично!

Що да е лоша? Просто е сериозна... там дето ми е направила забележка на героя не я имам за лоша. Ти пък ся!

Мале мале мале каква изкарахте Снежи мале тя никога не би казала-"Госпожице Лестрандж, виждам че си почивате. Толова добре ли сте усвоили заклинението?"

Е вие какви ги изопачихте!Аз познавам nati_fenche и мога да кажа, че тя най много харесва Джейн от всички от форума и като учител и като потребител!Просто е искала да и стане по интересно РП-то.Пък и вие какво си мсилите, че ако един път учителката ви каже, че си почивате това значи че е лоша ли? Не се занасяйте.

П.П.Сори за флууда.

Вие пък развихте цяла теория.Да не забравяме,че това е просто едно РП,което е измислено.

Ами, Джейн наистина не е толкова лоша като учител. Ядосва се сравнително трудно и обикновено гледа да помогне на учениците с каквото може. Старае да избягва забележките, а пък по време на този урок, както пише по-горе, е в особено добро настроение.
Както и да е, няма да вземам предвид това, че моя герой е описан неподходящо, като оценявам - ще обърна повече внимание на вашите действия и съответствията с урока.