~Шести урок - Хипогриф~

Изходящ тест

Бела беше много развълнувана от урока, защото това не беше първият път когато тя вижда хипогриф. Всъщност преди няколко години момичето се беше натъкнало отново на това красиво животно. Малко по- спокойно че това няма да е за пръв път тя си набеляза един от хипогрифите. Той седеше малко по- настрана от всички останали. Точно поради това той стана любимец на Белатрикс.
- Госпожо как се казва този тук?- попита Бела учителката си.
- Това е Чарити, доста е дружелюбна дано се справиш добре-каза професора с усмивка.
Бела беше още по- уверена в себе си. Тя улови погледа на Чарити, след което се поклони бавно. Хипогрифът я погледа за кратко, без да прави каквото и да било, но след няколко секунди се поклони кротко. Сърцето на Бела започна да бие лудо. Тя присъпи към хипогрифа, но той се отдалечи от нея. Тогава Бела се стресна и притеснено извърна глава към професора, която я гледаше.
-Спокойно и това се случва. Отдалечи се и започни отново от поклона. Справяш се чудесно- каза Риддъл и мина да види какво е положението при другото дете.
Бела започна от начало. Поклон от нейна страна, след което поклон и от Чарити. Бела отново се развълнува. Тя пристъпи напред. Тогава Чарити също се приближи към нея. Бела беше толкова близко че успя да я погали, но нямаше кураж да се качи на нея за да лети. Тя просто я галеше и наблюдаваше другите ученици. Това погледът й се спря на....

Виктор беше много развълнуван от това с хипогрифа.Беше виждал по някои магиоснически канали как възрастни хора се покланят и не мигат пред хипогриф, а после летят на него.
Момчето мислеше, че ще учат за тях, но в по-горни курсове.
Един от хипогрифите нервно тръскаше грива.Явно искаше някое от децата да се повози на него.Виктор се приближи почти без да мига, поклони се.След няколко минути хипогрифът подгъна краката си.Учителката каза:
-Ха така браво много добре.Сега можеш да го погалиш.
Виктор пристъпи напред.Погали създанието.Перата му бяха толкова меки.Професорът показа знак на Виктор да остане там.След малко хипогрифът се наклони напред.Професорът каза:
-Ооо, г-н Михайлов той иска да лети с вас!
Виктор си помисли:"Супер!"Момчето се качи на гърба му и обви ръце около шията му.Хипогрифът полетя към кулите.Там грифиндорци сега нямаха час и се захласнаха по прелестното създание.То обиколи няколко пъти кулите и мина много ниско до езерото.Когато спря в Гората Виктор разказа на всички какво се е случило и те започнаха един по един да тичат към хипогрифите.

Аря се огледа. Съучениците и вече усърдно се кланяха, а някои потупваха хипогрифите. Тя, за разлика от повечето си съученици не беше срещала хипогриф преди и се притесняваше. А за нея не беше нормално да се притеснява. Прибра си нещата и учебниците в чантата, стана от тревата и изтупа зелените си одежди. Тя погледна красивите животни и си хареса един със сивосини пера. Той потропваше с изящните си копита. Аря се приближи безшумно. На това умение я беше научила баба и. Урока и мина през главата и и тя внезапно спря да мига. След малко зелените и очи се насълзиха, но тя не ги затвори. Това беше много важно при хипогрифите, бе казала учителката им. Поклони се и зачака. Хипогрифът не се покланяше, а оглеждаше изпитателно момичето. Бавно наклони пернатия си врат когато.... Аря не издържа толкова дълго и мигна. Това мигване беше фатално. Магическото създание се изправи внезапно, щракна с острия си клюн и изчатка с копита. Аря се уплаши и подскочи назад. Животното се успокои и наведе глава към пръстта. Аря се огледа притеснено, но разсея това чувство. Никой не беше видял провала и, а госпожата гледаше как друго момиче се покланя и и каза нещо, което Аря не успя да долови. Мислено се упрекна. На косъм беше от това хипогрифът да се поклони, а тя мигна! Реши да опита отново, но този път да не се предава. Отметна коса и с решителна стъпка тръгна към хипогрифа. Сега той беше по - спокоен и ровеше в пръстта. Аря присви очи и забеляза с изумление малко червейче, което хипогрифът яно смяташе да хапне. Аря се прокашля нервно за да привлече вниманието на хипогрифа. Той вдигна глава от заниманието си и впи острия си поглед в момичето пред себе си. Аря решително се поклони. Очите и отново се насълзиха, но тя беше решена да не мигва. Хипогрифът прикова поглед в очите и. И Аря направи същото. Чак тогава забеляза цвета им. Те бяха тъмнолилави... любимия цвят на Аря. Тя отнесено се усмихна, очите и се притвориха, но тя бързо се усети и широко отвори очи. Очевидно хипогрифът беше приел Аря, защото и се поклони. Тя се усмихна широко и стана. Отиде до сивосиния хипогриф и плъзна ръка с нежност по клюна, който вече и се струваше приятен, а не готов да остави дълбоки следи в кожата и. Магическото създание притвори очи, защото му беше приятно. Момичето отново отметна коса, но този път изпитваше други чувства. Огледа се, но този път със задоволство от малкия си успех. Огледа се отново. Не видя учителката.
- Много добре.
Аря подскочи. Професор Риддъл се беше приближила зад нея и я беше наблюдавала внимателно. Момичето се усмихна и продължи да гали хипогрифа, оглеждайки съучениците си.Професор Риддъл се отдалечи. Внезапен порив я накара да се качи на хипогрифа и да полети с него. Усмихна се при идеята за това и се огледа за нещо полезно на което да стъпи за да се качи. Видя малък пън наблизо, хвана въжето на хипогрифа и го дръпна нататък. Качи се на пъна и преметна крак. Погледна пред себе си и отново се обърка. Виждаше пера, пера, пера и... пера. Къде да се хване? Хипогрифът явно реши сам да тръгне и се засили. От безпомощност Аря хвана въжето като юзда. Не и изглждаше по - различно. Хипогрифът се засили, разпери огромните си крила и до като се усети, Аря се озова във въздуха. От изненада тя изпусна въжето и се вкопчи във врата на животното. Хипогрифът прелетя над езерото и Аря спусна малко крака си колкото да докосне синята повърхност на езерото. Забрави всичката си уплаха и се пусна. Малко залитна, но се подпря и отново възвърна равновесието. Хипогрифът зави към полянката. Аря отново се хвана за врата на магическото създание. Наближиха. Хипогрифът описа широк кръг над поляната и кацна. Аря се плъзна по гърба му и се усмихна доволно....

П.П. viktos, принципно се очаква да продължиш мнението на предишния, но както и да е.

П.П.П. Уф, дано е достатъчно дълго и да получа поне Н.

След като преписа урока в тетрадката си, Джейн започна да се оглежда насам-натам. От воденето на дневника си се беше научила да пише сравнително бързо и сега трябваше да чака другите поне пет минути, докато препишат от дъската. Когато всички бяха готови, учителката ги поведе към една поляна и момичето трябваше да откъсне очи от дърветата, за да не изпусне класа си. Скоро излязоха на широка поляна, на която волно пасяха няколко коня. Професор Риддъл се провикна към един от тях, който се приближи и децата видяха, че това всъщност не са коне, а хипогрифи.
Наблюдавайки внимателно движенията на професор Риддъл, Джейн си припомни хипогрифа на кмета на Рейвъндейл, Редстийд, който се превръщаше в атракция на всяко празненство. Точно както правеха по-големите, професора се поклони на хипогрифа, който веднага отвърна на поздрава. После преподавателката го погали по перата, което животното прие много спокойно. Джейн нямаше търпение да направи и тя така, затова бързо се насочи към един по-малък на вид хипогриф, за когото реши, че е женски и го разгледа. Намести очилата на носа си и пристъпи малко напред. Наведе се ниско над земята, и като внимаваше да не мига много, го погледна право в очите. Няколко секунди след това животното като че ли обмисляше как да постъпи, но най-накрая също се поклони в отговор. Момичето се зарадва и отиде да го погали по перата, които бяха леко сиви на цвят и доста меки. Много искаше да го поязди, но се страхуваше от височината и след кратко колебание все пак преметна крак през гъбра на животното и се хвана здраво за шията му. "Само дано не полети към кулите", помисли си Джейн, като се опитваше да измисли някакъв начин да насочва хипогрифа. Животното разпери крилете си и полетя и неволен вик се откъсна от гърлото на момичето. Как само се страхуваше от височините. За нейна радост, хипогрифа все пак пое към езерото, направи няколко ниски кръга и Джейн го насочи обратно към полянката. Първото й летене с хипогриф беше минало успешно.