Урок №6

Пролетта като че ли дойде в училището изведнъж, като с махване на вълшебна пръчка. Слънцето леко се усмихваше през прозореца на кабинета по Вълшебство, където зад бюрото си беше седнала доцент Ъндед и четеше книга. Скоро започнаха да идват и учениците й, като оставяха нещата си по чиновете и се увличаха в разговори. Когато шумотевицата стана почти нетърпима, преподавателката откъсна очи от четивото си и като погледна строго към класа, почука няколко пъти по бюрото с магическата си пръчка от червено дърво.
- Сядайте, часът започва. - каза им строго тя и се изправи пред дъската, като махаше с пръчката си към завесите на прозорците - Мисля че вече е достатъчно тъмно и можем да продължим. Знам, че е последния час преди ваканцията, а има толкова много заклинания, които трябва да изучим, но трябва да спрем дотук, защото така или иначе нямам достатъчно време за всичко. Може да помисля за нещо като лятна практика, в която да изучим повече заклинания, стига да има желания. А днес ще предавам за заклинанието Уингардиум Левиоза, без съмнение едно от по-сложните заклинания в курса. Моля, записвайте.

Уингардиум Левиоза

Уингардиум Левиоза е магия, която кара предметите да левитират. Наименованието й идва от английската дума "wing", която значи "крило" и латинските "arduus" и "levis", означаващи съответно "високо" и "леко". Изпълнява се с хубав замах на китката с магическата пръчка. Полета на предмета се направлява с помощта на пръчката. Уингардиум Левиоза може да се използва за да накараме кой да е предмет да лети, но е практически безполезна за хора и други одушевени предмети.


- А сега - малка демонстрация. - Ъндед извади от едно чекмедже странно на вид перо, оцветено предимно в черно - Перо от щраус. - каза тя на учениците, очевидно отгатнала мислите им - Използвах го за писането на черновата на учебника ви. ("Записки от лекциите на доц. Ъндед", скоро ще го има в библиотеката) Определено го препоръчвам, особено ако ви предстои дълго писане. Почти не уморява ръката. Но нека се върнем на демонстрацията.
Джейн хвана леко пръчката си в ръка и след като описа плавно широко движение, я насочи към перото на бюрото.
- Уингардиум Левиоза. - произнесе тя отчетливо и черното перо се понесе леко към тавана над главата на учителката. Учениците ахнаха учудени, а Ъндед свали внимателно перото и усмихнато им каза - А сега опитайте и вие. Не, няма нужда да ставате. Сега ще ви измагьосам пера.
Ъндед махна с пръчката си към чиновете и на всеки от тях се появи пухкаво бяло перо.
- Е, хайде, започнете да опитвате, а аз ще мина покрай чиновете ви един по един да видя как се справяте.



//домашно - РП за заклинанието Уингардиум Левиоза (както миналия път), тук в темата. Срока е 30 април. След това ще ви изпитвам. Датата за изпит ще бъде уточнена впоследствие и записана на таблото за съобщения.

През този слънчев ден, Бела нямаше търпение урокът да започне, но този път повече от всичко й се искаше да свърши. Да, момичето наистиан много харесваше часовете по Вълшебство, но това беше последният час преди ваканцията.
Всички ученици бяха усмихнати и пеизпълнени със щастие. И когато учителката замълча те с радост се отправиха към леките перца, които трябваше да повдигнат. Някой деца не оспяваха от първия път и се шегувах, като ги подхвърляха с ръка във въздуха. Бела също го направи няколко пъти, макар да не беше пробвала да използва заклинанието.
След няколко минути вече всички бяха успокоени и съсредоточени в задачата си. Някой деца не оспяваха веднага, всъщност от всички заклинания и вълшеббства до сега, това изглеждаше най- трудното. Но все пак Бела не се бавеше повече. Тя замахна към листото и каза:
-Уингардиум Левиоса.
Не се случи нищо. Тогава едно момиче до нея каза:
-Не замахваш правилно. Трябва да е ето така- и направи изящно движение с китката.
-О, благодаря. Сега ще опитам отново.
Белатрикс с усмивка замахна леко към перцето. То се повдигна, но веднага оспя да падне.
-Я, госпожица Лестрандж май е усвойла заклинанието- каза доцент Ъндед и отиде да види как се справя ученичката.
-О, госпожо, но аз нищо не оспях да направя, то само се повдигна леко- каза смутено Бела.
-Не, се притеснявай нали трябва да видя къде грешиш, хайде покажи.
Момичето си спомни замахването, което и показа нейната съученичка и го използва, изричайки думите:
- Уингардиум Левиоса.
- Но отново нищо не се случи перцето се вдигна на 10сантиметра от земята и падна отново.
Ето виж, ти прото не замахваш както трябва. Прекалено много чупиш китката, трябва да е малко по- нежно и не чак толкова...Нали ме разбираш?
Да- каза Бела и погледана към съученичката си, която я гледаше с невинен поглед.
Уингардиум Левиоса.
Този път перцето се издигна на високо, но Бела забрави да го онтролира с магическата си пръчка и рязко се обърна към доцента, при което перцето падна.
- Чудесно, но не забравяй да следиш летящия обект...Я сега да видим кой ще бъде следващия.
При което доцент Ъндед се отдалечи и отиде до...

Е, не е толкова много копираното. Пък и домашното е кратко и не особено подробно - мисля че няма да му пиша много висока оценка. (съжалявам, Бил, можеше да вложиш повече въображеине)