Балната зала

Балната зала се намираше на приземния етаж, малко встрани от Голямата зала. До там се стигаше през един пуст коридор, чиито стени бяха покрити с картини, странни гоблени, проядени на места от молци и рицарски брони.
Самата стая беше твърде просторна и с висок таван. Стените бяха решени в бананово жълто, а пода беше покрит с мрамор, върху който беше постлан красив килим, с тъмно виолетови и жълти шарки.
Срещу вратата имаше серия от високи прозорци, които окъпваха залата със слънчева светлина през деня. По бледите стени бяха накачени множество картини, както навсякъде в Хогуортс.
Край стените на стаята бяха струпани малки масички от абаносово дърво за по четирима, а край тях имаше наредени столове направени от същия материал с плюшени възглавнички за по-голямо удобство. Върху всяка маса имаше сложени два свещника с поставнени вътре по две красиви кремави свещи.
Масите бяха наредени край стените, поради причината, че в центъра на стаята имаше огромен дансинг, на който по време на баловете учениците, а и учителите се разкършваха.
В контраст с цялата тази изисканост, в единия ъгъл на залата имаше огромна мъгълска диско уредба и две гигантски тонколони, които ако бъдеха надути до дупка, можеха да оставят дори слон без слух за няколко часа. Директорките бяха махнали защитата против мъгълски уреди на тази зала и нямаше нищо, което да пречи на Големия купон...

Емма бутна врятата на залата и влезе вътре.Реши да дойде малко по-рано от останалите,за да има някои да ги посрещне.Залата беше красиво обзаведена,мака че нямаше да е "типичния" бал.В единия ъгъл скрита зад една от колоните и прибрана на сигурно място стоеше огромна торта,приготвена от домашните духчета в Хогуортс ,с лика на замъка.
"Хе хе,прадставяте ли си ако таязи торта се затрипа с 1000 свещички?"-запита се Емма "Но какво пък..."-Тя махна с вълшебната си пръчка и върху тортата се появиха множество свещички."Така е по-добре" .След това Емма се запъти към едно от отсреща стоящите кресла,седна и зачака гостите.

Виктор влезе в Балната зала с танцува стъпка. Очакваше музиката да е започнала, но не. Когато огледа стаята помисли, че е празна. Пак огледа и видя Ема. Седна до нея и видя тортата със свещите. Отиде по близо до нея (тортата) и преброичрез магия свещите.
-ООО свещите са 999, а не 1000. Нищо.
И той измагиоса една свещ. Отиде и седна до Ема.

Елберет не искаше да е от първите, дошли на бала, за това тя се запъти към залата много по-късно от началото на бала. Елберет застана до вратата на балната зала и се чудеш да влиза ли или да изчака още... Тя сложи ухо на вратата, но за свое голямо учудване, тя не чу никаква музика. "Дали не съм сгрешила залата?" - помисли си тя, но точно в този момент тя чу стъпки, че някой също идва към балната зала и за това Елберет блъна вратата и влезе. Тя не е била в тази зала преди. Или поне ако е била... то залата е бе абсолютно променена. Всичко беше много красиво и това накара Елберет да се усмихне. В единия ъгъл на залата тя видя Виктор и Емма да седят на една масичка и да си приказват. Те забелязаха Елберет и й махнаха с ръка. Елберет кимна с глава и тръгна към тях, но всъщност тя първо се приближи до голямите тонколони и ги огледа с любопитство. Тя не бе виждала мъгълски изобретения до сега. Чудеше се как да го задейства, но реши първо да отиде до Емма и Виктор. Тя се приближи до тяхната маса и седна до тях, като ги поздрави с праздника. Те й отговориха със същото.
- Чудно ми е защо другите още не идват? - тревожно попита Елберет и погледна към вратата. Точно в този момент тя се открехна и в залата влезе...

...Анн.Тя беше със синя рокля и вървеше малко странно,като през цялото време се смееше.Не беше свикнала да носи рокли,но те доста я радваха,защото бяха красиви.Тя огледа тоалетите на другите момичета(и момчета ),поздрави ги и се тупна на едно канапе до Елберет.
-ъъ,честно казано не знаех че се казваш Елберет-каза Анн и се засмя.После се огледа.Струваше й се че нещо липсва.Момичето се усмихна и отиде до уредбата.После натисна едно копче и засвири хубава музика(за всички тя е различна,за това няма да споменавам стил)

Стелла вървеше бавно по коридора, водещ към балната зала. Стъпките й оттекваха в тишината и слидеринката се очуди, че е толкова тихо - все пак имаше бал.
- Като се замисля... сигурно са направили някаква магия... - прошепна си замислено Сти и продължи да върви.
След по-малко от минута русокоската вече стоеше до масивната дървена врата на залата и стягаше за последен път ластичките, с които беше хванала косата си на две опашки.
Бутна леко вратата и пристъпи тихо вътре. Видя Елберед, Емма, Виктор и Аня на една маса и реши да отиде при тях:
- Здрастииии - бодро извика Сти, когато придърпа един стол от съседната маса и седна. - Ето я и моята дама - каза Стелла и се засмя.

Джини-Луна вървеше бавно по пустия коридор. Вече беше пристигнала на мястото, но намали още крачката.Момичето не искаше да е първо, а и смяташе, че като има повече хора няма да се забелязва, че е сама.Джини се спря пред една врата намираща се близо до Голямата зала.Момичето я открехна внимателно и погледна през процепа.Още нямаше много хора, имаше само няколко заети маса.Джини влезе с лека стъпка в залата, огледа я и се запъти към масата, на която седяха три момичета.Тя им се усмихна и ги поздрави.

Не сме 3 а 5 :Д

Анн се засмя и поздрави Стелла,която седна до нея.Тъкмо заговориха на някаква интересна тема,когато Джинни-Луна влезе в залата.Анн поздрави и нея.
-Малко по мако взехме да се събираме,а? =)

-Хайде, кога ще дадат яденето-изпусна се Виктор
В този момент от земята изникнаха няколко домашни духчета и му подадоха бобчета, чипс и карамелизирани хлебарки. Той взе от всичко по-малко, даде на другите и започна лакомо да яде.

-Аз не съм много гладна...Хайде да се позабавляваме...Анн се качи на една маса,насочи пръчка към уредбата и засвири някакъв рок.Тя подаде ръка на Стелла и двете започнаха да подскачат и куфеят на масата :D:D

- О, Мерлин... Някои мислят само за плюскане... - промърмори Стелла, така че и другите да я чуят. Те се засмяха, а Виктор, който стоеше по-настрани и тъкмо поглъщаше космически количества чипс, погледна странно, защото явно не беше чул.
- Хайде да се позабавляваме... - извика Аня и подаде ръка на Сти. Заедно станаха и започнаха да подскачат като пияни хлебарки наоколо.

В това време в залата влезе Джейн и тихо се присъедини към тържеството. Седнала на малко столче, поставено зад маса, на която не седеше никой друг, тя се любуваше на танца на Сти и Анн.

След няколко минути шеметно въртене Сти и Анн явно се измориха, затова решиха да седнат.
Сти се запъти към масата си, когато забеляза седналата на една по-отдалечена маса Джейн. Момичето се насочи на там и седна до рейвънклоуката:
- Здрасти Джейн. Как е?

- Здравей, Сти! Радвам се да те видя!
Джейн изглеждаше леко поруменяла, но свежа.
- Ходихме малко на екскурзия в планината. - продължи тя - Хубаво тържество. Как ми се танцува... Ти какво правиш? Освен че куфеете с Аня на масата.

Хафълпаф Брой мнения : 46 Registration date : 26.04.2008

Майкъл влезе в залата и седна на столчето до Виктор Михайлов и се зачуди дали да покани някое момиче на танц.

Сти се почеса зад тила и погледна към Джейн:
- Ами... по принцип... учим за изпитите - засмя се Сти - да бе, все едно някой ще ми повярва. По-скоро се оплакваме, защото тестовете са трудни... А ти как си? Ходила си в планината казваш... Как беше там? - слидеринката засипа с въпроси Джейн и я погледна с усмивка.

- Ами, катерихме се, едно момиче се преби, брахме мащерка... После заваля и всички се окаляхме. Хайде да потанцуваме.
И Джейн помъкна Сти към дансинга. Песента, която свиреше, беше бавна и прочувствена балада.

Елберет мълчаливо си седеше на стола и четеше някаква книжка. От време на време тя вдигаше поглед към другите и се усмихваше. Тя измагьоса едно листче хартия и го сложи между страниците на книгата си, захлопна я и се присъедини към веселбата. След малко бавната песен свърши и се включи една по-живичка мелодия и Елберет започна да танцува като правеше стъпки, които никой не бе виждал до сега Very Happy

.

В същия момент вратата на залата се отвори като влезе Професор Джелис Мариела. Тя беше облечена в много красива рокля. Тя се приближи до групата и поздрави всички с праздника. Някои ученички започнаха да й се подмазват и й правеха комплименти за хубавата външност, което много вдигна настроението на проф. Мариела. Тя се отдалечи от детската групичка и седна на масата, отредена за учителите. Тя щракна с пръсти и едно домашно духче се появи до нея. Тя му шепна нещо на ухото и след секунда духчето донесе десетина бутилки с различни напитки. Учениците любопитно наблюдаваха учителската маса.

Пейтън жлезе.Огледа се и видя няколко момичета да седят на една кръгла маса.Тя бързо се настани до тях и започнаха да си бъбрят.След миг до масата дотърча кажалера на Пейтън.Той беше......