Дан срещу Хърмаяни Грейнджър

Дан влезе в Стаята за дуели...там нямаше почти никой. Той съзря Хърмаяни и се приближи до нея...
- Здравей, Хърмаяни... искаш ли да се дуелираме, но нека е приятелски дуел...не искам да те нараня...
- Откъде си толкова сигурен, че аз няма да те нараня - попита момичето..
- Точно това имах впредвид - да не се нараним - е искаш ли?!
Момичето се позамисли и отговори:...

-Добре, съгласна съм! Кога ще се проведе дуела?
Дан се позамисли кога ще е свободен и отговори:

- Нека бъде след час, два... сега трябва да отида в соварника да пусна писмо и когато се върна ще започнем дуела. Надявам се, че ще играеш честно, защото мразя мръсната игра...
Дан тръгна към вратата, но Хърмаяни каза:...

- Добре! Така да бъде! Играта ще бъде честна. А докато отиваш до соварника аз ще посетя библиотеката!
- След един час някъде ще бъда тук!
Дан се съгласи и излезе. Хърмаяни постоя малко там и след около 10 минути излезе и се запъти към библиотеката!

Дан открехна вратата на Стаята за дуели. Вътре нямаше никого. Хърмаяни още не се беше върнала от библиотеката. Той седна на един стол и се помъчи да се сети за всички заклинания и защитни магии които знаеше. След минута две и Хърмаяни се появи.
- Здравей, Хърмаяни. Мислех си, че си се отказала...

- О не, как ще се откажа? Впрочем извинявай, че закъснях! Да започваме!
Дан и хърмаяни извадиха пръчките си и дуела започна!

Хърмаяни каза:
- Локомотор мортис - с цел да заключи краката на Дан.

...Но Дан беше подготвен за това. Той извика силно:
- Фините Икантатем... и прекрати заклинанието. Хърмаяни беше бясна...
Но Дан не остави това да го разсее и извика силно "Експелиармус"...

...Хърмаяни се сепна и веднага каза:
- Протего!
Магията на Дан се удари в Хърмаяни и се върна към него

Дан нямаше време за заклинание. Отскочи в страни и магията се одари в рицаря зад него, който с гръм и трясък падна на земята. Дан се изправи на крака и съвсем тихо прошепна:
- Левикорпус
С това проклятие Дан целеше да обезвреди Хърмаяни и тя да увисне във въздуха...

Висяща във въздуха надолу с главата, Хърмаяни искаше да си отмъсти и каза:
-Риктусемпра
И Дан се расмя, защото магията бе за гъделичане

Гост

Джинни Уизли искаше да се дуелира с някого и реши да посети стаята за дуели. Там тя видя Дан и Хърмаяни да се дуелират. Реши да застане от страни и да изчака реда си. Дуела беше много интересен. Разбира се, тя искаше Хърмаяни да спечели, защото тя беше най-добрата й приятелка.
- Давай, Хърми ! Ти си номер едно ! - извика Джинни, когата видя как добре се дуелира приятелката й.

Хърмаяни беше изтощена от стоенето с главата на долу. Тя се надяваше и Дан да е изтощен.

...Дан продължаваше се смееше около минута, но обезвреди заклинанието на Хърмаяни и и отправи гневен поглед...Дан изкрещя:
- Петрификус тоталус - ако това заклинание я застигне аз ще съм победителя в този дуел...трябва да я улучи и тялото и да се вкочани... - помисли си Дан...
За жалост обаче...

Хърмаяни отново отби атаката Като за малко да бъде победена! Та беше много ядосана и раши да приложи на Дан смешно заклинание та и Джинни да се посмее Тя Каза:
- Лижипис- магията се запъти към Дан, но той я отби и тя отиде към Джинни Тя беше с пуловер и отдолу с блузка за моя радост. След малко пуловера и беше на земята, а тя бе останала по блузка

Момчето се засмя..
Наистина е силна...помисли си Дан - Но аз няма да се предам - извика той и изпрати заклинанието Таранталера към Хърмаяни. То я улучи и свали на земята като краката и започнаха да танцуват неумолимо...
- Сега вече ще се предаде - помисли си Дан.., но Хърмаяни не мислеше така...

Гост

- Опс ! По-внимателно, де ! Тук е опасно дори да гледаш ! - Изнедоволства Джинни. Тя вдигна пуловера си от земята и го облече, защото й беше много студено. Погледна към арената и извика ! - Не се предавай в никакъв Случай, Хърмаяни ! Не се предвай !

Това заклинание умори Хърми още повече! Тя едвам едвам каза :
- АРАКИС! - И към Дан се запъти един много силен вятър, който го залепи за стената. Тя не можа да го види тъй като вятъра бе силени и изчака вятъра да свърши

След като вятъра отихна Дан падна на земята и почти без дъх промълви:
- Ланглок - по този начин искаше да залепи езика и за непцето, за да не може да произнася заклинанията...
Проклятието обаче се размина на сантиметри от Хърмаяни а тя беше готова с ново заклинание...

Да Хърмаяни бе готова с новото заклинание, което беше Конфундус. Тази магия заблуди малко Дан, но той се свести бързо

..и реши да отвърне на удара с удар изричайки заклинанието Серпенсортия . От пръчката излезе огромна черна змия и се отправи към Хърмаяни. После със заклинанието Опугно накара змията да нападне Хърмаяни. Момичето обаче очакваше това и ...

...и каза "Интерзия". Хърмаяни мислишеq че тази магия ще и помогне, но не! Това не помогна и Хърмаяни падна на земята безащитна и победена.

Гост

- Хърмаяни, добре ли си ? - затича се към нея Джинни. Даниел махна змията, но Хърмаяни не беше добре. - НАЛИ УЖ ТОВА Е ПРИЯТЕЛСКИ ДУЕЛ ! - разкрещя се тя на Даниел. - Виж какво й причини ! Трябва веднага да я отведем в болничното крило !
- Не, тя е добре, Джинни ! - отвърна Даниел и се приближи до Хърмаяни...

... подаде и ръка с думите:
- Ти беше една от най-силните магьосници с които съм се дуелирал...надявам се да има реванш...когато пожелаеш - усмивката от победата личеше на лицето му.
Въпреки че беше победена, Хърмаяни също се усмихна...

- Хърмаяни, добре ли си ? - попита Джинни
- Ми да - каза тя - Малко съм уморена затово ще отида да си почина...