Първото изпитание РП и оценки

В тази тема ще пусна РПтата на всеки от вас от първото изпитание. Журито ще напише оценката си от 1 до 10 за всеки един от вас и средната оценка, на който е най-малка няма да продължи в турнира...

В тази тема нямат право да пише никой освен журито на тримагическия турнир. Работите на участниците са поместени така както ми бяха пратени - независимо от правописните и граматическите грешки.

Журито има право да намаля оценки заради неразгадана загадка на сфинкса. Впрочем отговора е пеперуда.

Журито трябва да напише оценките последователно:
Ron Weasley -
Phoenix -
Джинни Уизли -
MisS_InDePenDen©e -
това е последователността, която самите участници си отредиха, по причина, че пръв РП ми прати Рон, а последна беше Ри...

РП на Ron Weasley

Рон застана пред обузначената за него пътека към Забранената гора... Усещаше пръчката под мантията си, но за всеки случай бръкна в джоба на мантията си и я извади- да, тя беше в ръцете му... Тогава през главата му минаха мислите как бе влязъл в магазина на "Оливандър" и как си бе купил тази пръчка- близо 28 сантиметра, от ясен... С косъм от еднорог... "2... 1... СТАРТ!" Чу гласа на Дан... Затича се навътре в гората... Въвря дъго из гората и видя в далечината някакво животно... Дали това беше кентавъра, за който им бяха казали преди малко?! Да, беше кентавър. ( а извинете, но с магия ли трябва да минем през кентавъра? ) Рон извади пръчката си. Беше готов да се бие с него... Реши да използва нещо просто... Въртеше се в кръг със кентавъра и когато той застана с гръб към пътя, по който трябваше да продължи ( поне така мислеше ) извика:
- ИНСЕНДИО!- Тогава от пръчката му излетя дебела стуя огън. Той продължаваше да се върти, и не след дълго целият кентавър беше заобграден от огън! Не смееше да премине ( изглежда го беше страх от огъня, или поне така си помисли Рон ) Рон не искаше да нарани кентавъра, но това беше първото нещо, което му хрумна... Чудеше се дали да го остави така, или да махне огъня! А можеше да стане пожар?! Рон не знаее какво да прави...
- АКУЛАЕРАКТО- Извика този път Рон и от пръчката му изблика вода- " Няма да го оставя така"- Помисли си Рон, после каза на Кентавъра- Извинявай, ти си прекалено умен и красив, за да те победя с магия...- Рече Рон. Тогава лицето на Кентавъра умекна. Дал вече можеше да продължи?
Чуди се, чуди се и реши да продължава... Кентавъра тръгна в обратна посока- Да, успя да премине през кетнавъра.
Рон знаеше какво следва- Огнемет.
- "Ха, този ще е най- лесен - помисли си той- просто му трябва малко вода..."
Но дали наистина беше така? Този въпрос изникна в главата му, сякаш от нищото...
Мина покрай редица дървета, с много дебели дънери. Та Рон знаеше, че дърветата в тази гора ( или поне така си мислеше ) са толкова тънки, че Хагрид може ди ги събори само с едно побутване ( единственият му проблем е, че са много високи и не е по силите му, та той не е Великан а е само полувеликан... А разликата е голяма )
После стигна до някакъв голям тъмно- зелен храст с черни ( нещо като ) капини... Спря се пред него, не само за да си почине... Също искаше да го огледа по- добре... Досега не бе виждал такъв странен храст- клоните му бяха разкривени на всички страни...
- Какв искаш?- Рон чу някакъв глас.- Та си се надвесил над мен, всякаш ще ме изядеш....
- Ти говориш?- Рон чу свя глас.
- Ами... Да! Защо, проблем?!- Попита храста и изглежда не чакаше отговор- Огнеметът е зад този хълм- Рече храстът.
Рон погледна на пред. Да, там имаше хълм.
- Благодаря!- Викна му Рон, като се затича на там...
И еднам успя да се спре- Пред него стоеше огнемета-
"Доста е големичък"- Помисли си Рон.
-Ъъъ... - Рон не знаеше каква магия да използва.- Ами... АКУЛАЕРАКТО.
Дебела стуря вода литна към огнемена, който тъкмо бе запратъч огън по Рон. Така двете природни сили се сблъскаха... Тази случка се повтори два три пъти, когато Рон се сети!
- Вцепени се!- Извика той и огнемена замръзна на мястото си. Рон усети как омразата навлиза в него... Омраза към огнемета. Беше толкова противен...- АРАКИС- Извика Рон и от пръчката му изригна силен вятър, кото се запъти право към огнемета... Той полетя на зад и се удари в близкото дърво- Изглежда беше много изтощен... После от пръчката му излетяха дебели въжета, които обгърнаха огненото създание... Рон продължи пътя си тичайки..
Не след дълго, пред себе си видя сребристо- бялото създание- еднорог. Беше много красив, но Рон нямаше време за това...
- Акцио!- Извика Рон и насочи пръчката си към опачката му. Точно в този момент еднорога се отмести.
- АКЦИО КОСЪМ ОТ ОПАШКАТА НА ЕДНОРОГА!- Извика този път Рон много по- мощтно.
Косамът долетя в ръката му, а Еднорога побягна навътре в гората...

След доста време тичане Рон се измори страшно много... Но пред очите му изникна облика на свинкс...
Той зададе гатанката си, коята гласеше:
"Три пъти се ражда, веднъж умира!"
- Ами.. - Започна Рон- Може да е... Феникс?- Зачуди се Рон .
( как ще разбера, дали е вярно! Така че продължавам към пещерата... )
Пещерата се отвори бавно... Там видя близо 100 златни и сребърни пеперуди... Из между тях трябваше да намери единствената с лилав оттенък... Влезе в пещерата се заоглежда... Нямаше и следа от тази пеперуда...
-АКЦИО ПЕПЕРУДА С ЛИЛАВ ОТТЕНЪК- извика тоя но нищо не се случи.... После реши, че тук магията е безпомощтна... През погледа му мина... да тя беше... Затича се и се хвърли след нея... Много пеперуди препречваха погледа му, но той не изпускаше от поглед лилавата...
--АКЦИО ПЕПЕРУДА С ЛИЛАВ ОТТЕНЪК- извика отново той и тя литна към него. Хвана я, без да я нарани. Широка усмивка озари лицето му... Беше се справил успечно...
Имаше няколко наранени златни пеперуди, но лилавата беше добре...
Рон бързо видя втория изход... Нави косъма от еднорога въху камака- малко се позабави, но успя...
Рон държеше пеперудата в ръцете си, усещаше как тя пърха измежду пръстите му... Затича се по пътеката към трибуната...
След десетина минути стигна...
- Нося...я- Едвам си пое дъх той, и понечи да я подаде на съдиите...

РП на Phoenix

Феникс влезна в гората и веднага зад него се появи стена от дървета и виковете на тълпата заглъхнаха..... Беше само той и голямата забранена гора пред него....
Той извади от джоба си пръчката която не веднъж бе спасяваля живота му...пръчката която го избра в деня в който той отиде да си я купи от Оливандър.

"Ще успея" помисли си Феникс и тръгна навътре в гората. Занеше , че някъде там има огнемет и кентавър които ще искат да го отстранят от играта. Какво ли
заклинание трябваше да използва Феникс срещу огнемета ? А срещу кентавъра ? Той не знаеше. Тръгна на вътре стъпваики внимателно да не попадне на нещо друго
за което той не знаеше. Той повървя известно време като постоянно се оглеждаше . След още около 15 минути вървене или така му се стори видя Голямо отсечено дърво от което
беше останало само основата.А на основата беше сложено нещо като охльов но много по голям черупка. Той не обърна много голямо внимание на това понеже беше забравил
как изглежда раконогия огнемет. След като подмина черупката на 5 метра от него от черупката се показа нешто раконого и започна да хвърля огнени топки по него с
пълна пара.
-СИЛЕРА-изкрещя феникс и огнените топки се разбиваха като се стичаха около кръглия щит който феникс беше измагьосал. Той знаеше ,че щитът ще го предпази но няма да
спомогне за унищожаването на раконогия огнемет. С силата и бързината на огнените топки на щита му оставаха боени секунди преди да се разпадне. Феникс трябваше да
действа бързо.

Агуаменти-каза Феникс и заклинанието беше толкова силно ,че разби останките от щитаи насочи голямата водна струя право към раконогия огнемет. Огнените топки потъваха в вълната
а тя се удряше в черупката на огнемета. Как беше възможно хем да се защити хем да счупи такава здрава черупка- Феникс незнаеше.Той се сети за магия която беше прочел в някоя книга.
за контролирането на 4-тирите стихии. Съсредоточи се максимално и изрева заклинанието последвано от ,,Огън". Феникс разбра , че контролира топките на огнемета.
Той започна да ги събира на едно място , а след това нададе стон и описа с магическата си пръчка все едно че се освобождава от нещо о насъбралите се пламъци се насочиха към черупката
на раконогия огнемет. Нищо не се получи. Черупката все още беше здрава.
-РЕДУКТО-заклинаието за чупене на неща се вряза с пълна мощ в черупката и едва едва и направи 1 лека пукнатинка.
-Това е-каза Феникс-Ако продължа да обстрелвам пукнатината тя ще се разшири и наи накрая ще мога да го довърша. Немога да използвам заклинания за вцепеняване и дргуи
защото черупката има специално свойство да отблъсква такива заклинаниа за това :
Редукто...редукто.редукто... редукто РЕДУКТНО ! Отворът ставаше все по голям а огнените топки спряха. Сега излизаше само лек огън от устата на огнемета.
Феникс знаеше ,че раконога е към края си.
Тогава се съсредоточи и изпрати със всичката си сила заклинание което поглъща енергията наа магьосника и я изпраща като силна ударна сила.
-Фейро Тефена-изкрещя Феникс и видя как неговата енергия разпуква напълно черупката. Той спря заклинанието преди да е почувствал умора. Оставаше му още много енергия.
Раконогия огнемет падна а черупката му се отдели от него. Феникс знаеше че той неможе да оживее без черупка за това тръгна на нататък.След като повървя още малко и използва
магията за насочване няколко пъти Феникс стигна до поляна в формата на кръг образувана от дърветата наоколо. Имаше нещо като вход от който Феникс дойде и друг изход
от другата страна.Беше още ден,слънцето блестеше точно над поляната и напицаше тревата. Феникс се затича към другия край на поляната,но точно тогава от там излезе
кентавъри с една стреланасмалко не улучи лявата ръка на Феникс.Кентаварът се затича към Феникс, а той не беше подготвен. Копитото се врязаправо в хълбока на Феникс
и за няколко мига той неможеше да диша. Направи едно заклинание и болката отмина. Той се изправи и навреме видя как кентаварът изпраща стрела към него...

-Протего-каза Феникс и невидимия щит спря стрелата. Кентаварът беше най-големия който беше виждал Феникс до сега.Нямаше никакво време сигурно вече другите бяха успели за това Феникс
започна да изтрелва заклинания по Кентавъра , но той ги отбягваше.

-Инкарцерус-вълшебно въже се изтреля от пръчката на Феникс и обви кентавъра от краката до шията.
-петрификус тоталус-изкрещя Феникс,но заклинанието не бе достатъчно за да вкочаняса кентавъра който скоро щеше да се освоботи от въжето.
Нищо не помагаше..Феникс изпадна в паника и незнаеше какво да направи.
Кентаварът се освободи от въжете и се затича към Феникс.
В отчаянието си Феникс насочи пръчката размахваики я буйно и извика
-Дифиндо-големи резки се образуваха над очите и на очите на кентавъра...Феникс го бе ослепил. Сега той не можеше да вижда но още усещаше Феникс по вибрацийте на земята.
Сег беше моментът. Феникс трябваше да действа бързо и започна да вкочанясва кентавъра.

Петрификус тоталус , петрификус тоталус , ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС

Най-после кентавърът беше изаптен. Фебикс знаеше , че няма никакво време за това забърза през другия край на поляната. Там беше като в рог. Той запали магическата си пръчка
с ,,Лумос" и тръгна нататак.
След като повървя известно време той видя нещо красиво и тъи прелесто сещество което сияше като светлинка в големия мрак. Феникс не искаше изопщо да нарани
еднорога за това той леко взе да се приближава към него. Едногорът го усети и започна да галопира. Какво трябваше да направи феникс за да откъсне 1 косъм от опашката му ,но без да го
нарани ? Феникс се съсредоточи максимално и каза:
-ДИФИНДО-заклинанието се размина на малко от опашката и откъсна 1 клон. Феникс нямаше избор трябваше да използва сила за да вземе косъма...
Той направи заклинанието за слънчева светлина и за момент еднорога спря заслепен. След секунди еднорогът щеше да вижда..това беше шансът!
-Дифиндо-един косъм се скъса от опашката на еднорога -АКИО косъм -косамът полетя във въздуха и се приземи в раката на Феникс. Феникс трябваше да намери пещерата
След много лутане и ходене най-после Феникс видя отвор сякаш в земят и огромна фигура на нещо като статуя.
Феникс се приближи. Беше пещерата а пред нея и свинксът. Свинксът започна да говори:
-Ако искаш ти да преминеш, трябва гатанка една да отговориш веднага !
-Каква гатанка ?Сложна ли е ? Мога ли да помисля ?
-Неможеш да се колебаеш и да мислиш трябва бързо да говориш.
-Добре готов съм дай ми гатанката !
-Гатанка е : Три пъти се ражда, веднъж умира !
-Хм... тръ пъти .. Какво ? Но как е възможно нещо да се ражда три пъти ? И да умира един път ?
-Ти това не ще познаеш и в пещерата няма да влезнеш !
-Хмм тъй като това е гатанка ти говориш метафорично...тогава значи..хмм...три пъти се ражда АМИ ДА !-
Отговорът ми е пеперудата. Яйцето , гъсеницата и Имагото(възрастната форма) са трите раждания а смърта ее.. е тя си е смърта..
-Добър отговор момка , влез свободно в пещерата и търси каквото искаш !
Феникс се зарадва и когато сфинксът се измсести той бързо нахълта в пещерата.
-Лумос -пръчката светна и Феникс се запъти на татък. Той повървя малко и един звук сякъш от стотици хиляди пърхащи крилца се приближаваше...
Той стигна до някаква зала изпълнена от шума на около хиляда пеперудикоито пътхаха с крилца.
-Фламарте инкантатем-Огнени светлинкин които не пареха се изтреляха в всички посоки на пещерата без да изгарят пеперудите и осветлиха цялата пещера
Беше почти невъзможно да се познае пеперудата която трябваше да намери..
Феникс започна да търси ,но без успех..от време на време му се струваше , че вижда виолетови крилца ,но изгубваше дирята...
Още около 20 минути търсене Феникс не намери нищо и тогава в 1ния край на залата точно до една от светлинките които той бе измагьосалц стоеше пеперудка с
лилав отенък на крилцата. Феникс измагьоса прозра4на кутиика направи дупчици да влиза въздух в нея и след като се приближи достатъчно затвори пеперудата в кутийката.
Той я сложи в джоба си и затърси втори изход от пещерата. Видя нещо като врата очертано в другия край на залата с черна бояа до нея 1 изправен дълъг камък.Той извади косъма от еднорог
и го обви по камъка. Черната боя започна да блести като слънце и се отвори процеп в стената. Феникс запали пръчката си и тръгна нагоре през процепа.
Излезна на около 20 метра от Сфинксът и без да губи време започна да се връща.Той се страхуваше ,че кентаварът може да го нападне пак и точно така стана..
Кентаварът се беше изправил и чакаше Феникс, но той бързо реагира и тъй като кентаварът беше доста изнемощял едно ,,Вцепени се " беше достатъчно. Мина по същия път
по който дойде , видя раконогия огнемет който още не беше мъртъв продължи нататък и когато стигна от там от каде беше започнал дърветата започнаха да се отместват и той чу радостните викове на
неговия дом. След около минута той мина през отвора и се появи на стартната лошадка. Под бурните аплодисменти на неговия дом той отиде до трубуната извади кутийката и я отвори. От нея пеперудата
излезна и полетя радостно в въздуха. Феникс зачака да бъде оценен от журито.

РП на Джинни Уизли

Участниците заеха местата си, пистолета гръмна и те тръгнаха...
Джинни Уизли пое дълбоко въздух и навлезе в гората. Там беше много тъмно и мрачно. “Уоу ! Никога не съм стъпвала в тази част на гората” – помисли си Джинни.- Е, това не
е проблем. Щом е турнир, ни трябвало да е обезопасено, за да не ни се случи
нещо лошо” - и с тези мисли, момичето смело тръгна напред. Засега беше тихо, освен заглушените звуци от трибуната.
Джинни продължи да навлиза навътре и навътре, докато вече не се чуваше нищо. Тя спря и се огледа. Наоколо беше мрачно както винаги, но в тази част на горатя беше много по-тихо от там, където е била. Изведнъж тя чу в далечината звуци от копита. “Това е стадо кентавъри !” – досети се момичето и бързо се скри зад едни храсти. Те наближиха и тя ги чу съвсем близо. Звуците утихнаха и Джинни се изправи и излезе.
- Накъде си се запътила, млада госпожичке ? – проехтя един трърд глас.
Джинни бавно се обърна и с ококорени очи погледна на съществото пред нея. Там стоеше един огромен и силен кентавър, явно подозиращ, че тя се крие там.
- Ами… - започна Джинни. – имаме изпитание и… ъм.. – започна тя. – трябва да го мина – довърши момичето.
- Ти знаеш, че тук е забранено да има хора ! –ядосано отсече той. – А и целта
ми е да не можеш да минеш!
- Но… аз нищо не съм ви направила, нали ? – попита ги тя. – и нали вие не
закачате деца ? – досети се Джинни и престорено се усмихна. – И откога
започнахте да служите на хората ?! – засипа го с въпроси момичето.
- Права си, ние не нападаме деца, но няма да те пусна да минеш туко-тъй!
- Ами за какво ти е цял ден да стоиш тук ? Не искаш ли да си подскачаш с останалите ? Пусни ме. Нямам намерение да ти сторя нещо.
- Ъх ! Добре.
Махам се. Нямам намерението тук да стоя ! Ама и да не съм те видял повече да
крачиш в наши територии ! - казаядосано кентавъра и се отправи да настигне
туко-що отминалото стадо.
- Ухх. Лесно
се отървах. Само с думи… Но мисля, че така и трябваше, защото ако го бях
нападнала, щеше да бъде по-лошо. – започна да разсъждава на глас момичето.- Е,
продължавам. Това е зад гърба ми и не ме интересува вече. Трябва по-скоро да
стигна до финала. – и с тези думи, грифиндорката се запъти навътре. Дълго
вървеше без да се случи нещо. Скоро тя излезе на една необичайно светла
полянка. Там имаше две алени на цвят огромни същества. Те много приличаха на
дракони.
“Това са огнемети !” – спомни си Джинни. Четох за тях в “Фантастическите същества и къде да ги намерим”! Те са част от изпитанието ! – Джинни замря за няколко секунди
за да се сетикаква магия да използва, но тя нямаше време, защото огнедишащите
огнемети я забелязаха и те вече се приближаваха към нея. Грифиндорката
най-сетне извади пръчката си и я направи към единия.
- ИМПЕДИМЕНТА! – извика тя за да отблъсне по-надалеч съществата. Но не се получи! Тя повтори заклинанието няколко пъти и накрая се получи ! “Колко съм тъпа за да не се сетя !” – обиди Джинни себе си. “Бях забравила, че слабото им място е меката част, където няма люспи ! Е, не е късно да се сетя !” помисли си момичето.
- ИМПЕДИМЕНТА! – (Джинни бе добра в безсловесните магии, но на нея й доставяше удоволствие да извиква заклинанията.) Повтори тя като насочи пръчката към меката част на житотното. То полетя наколко метра назад. Същото направи Джинни и на втория огнемет.
Сега съществата бяха по-далеч и огнените им пламъци не можеха да я достигнат. “Хм... Да им затворя ли устите за да не могат да избишват огън ?” – Джинни се усмихна. Много обичаше да прави номера, а сега имаше възможността да направи това не
като номер, а като необходимост.
- Ланглок ! – произнесе ясно Джинни два пъти за да обезвреди и двете животни. Сега
единственото им оръжие бяха ноктите им.
На огнеметите им се залепиха езиците за небцето и сега излизаше само лек дим през носа. – Гадно да ви е ! – Не се стърпя да не извика Джинни. За край реши даги вкочиняса, за да не могат да я настигнат, когато Джинни ще се отдалечава.
- ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС ! Последен щтрих в картината… - каза Джинни. И двете животни замръзнаха. Момичето знаеше, че това е за кратко, затова се затича напред. Мина през тях и хубавата светла полянка свърши. Смелото момиче сега отново бе в
гората, пълна с всякакви мистерии…
Ходеше някъде към десетина минути, когато забеляза нещо да свети недалеч от пътечката. Момичето се запъти натам и докато наближаваше, вече видя, че това бе едно красиво бяко конче с рог. “Това е Еднорог” – знаеше момичето. “Горкият” – каза тя, като видя, че лежи безпомощно. Беше живо. Нямаше кръв…само едното краче беше явно счупено. “Това не е проблем” – каза си Джинни. “Няма да ми отнеме много време. После ще продължа изпитанието. Не мога да го оставя така !” – Джинни извади пръчката си. Клекна и огледа внимателно крачето му.
Момичето произнесе тихо една магия и крачето се оправи. Еднорога стана, махна с
опашка в знак на благодарност и отпраши на някъде.
Джинни беше много доволна, че му е помогнала. Стана. Прибра пръчката си и тръгна. След като измина десетина метра, се сети, че й трябва косъм от опашката на еднорог !
- О, не ! – уплаши се Джинни, че ще се провали на изпитанието. – Забравила съм да откъсна косъм ! – момичето светкавично се върна на мястото, където лежеше еднорога, да не би да има някакъв случайно паднал косъм. Тя ровече из тревата, ровеше, но
такъв не намери. “Ех, няма косъм… Отпадам от изпитанието” – започна да си
внушава Джинни. Тъкми ставаше, когато откри малко по-настрани един хубав
сребърен косъм! “Супер ! Имам косъм ! Мога да продължа ! Ето защо е махнал с
опашката си еднорога ! За да ми остави едно косъмче” – Джинни бе много
щастлива, че се сдоби с косъма без да го наранява или гони из гората. Момичето
откъсна едно листо от едно дърви и уви косъм в него. Джинни не знаеше накъде да продължи сега, затова използва четирипосочна магия за да види посоката. Пръчката показа на север и тя тръгна натам. Не след дълго откри нужната пещера. Входа беше
много малък, но пещерата изглеждаше широчка. Джинни понечи да влезе, но на пътя
й застана едно много странно същество. То бе с тяло на лъв и човешка глава.
“Това е Сфинкс” – приложи познанията си Джинни.
- Ще те пусна да минеш, само ако ми отговориш вярно на гатанката ! Ако не ми отговориш вярно, ще те нападна ! Ако отговориш вярно, ще те пусна ! Ако се откажеш да отговаряш, нищо няма да ти направя, но ще трябва да си търсиш друг, обиколен път за да влезнеш в пещерата!
- Ами… кажи гатанката – помоли момичето Сфинкса.
- Три пъти се ражда, веднъж умира .
- Да, и ?
- Какво “и” ?
- Това ли е всичко ? Много е лесно !
- Да, това е.
- Вярния отговор е пеперуда. 1-ви път се ражда като червей. После се преобразява в личника. Счита се, че се ражда 2-ри път. И накрая става една красива пеперудка ! Това го знае всяко дете ! – отговори Джинни просто.
- Верен отговор ! – подтвърди Сфинкса и отстъпи настрани, като разреши на
Джинни да се промуши през дупката на пещерата. Вътре беше сухо и топло, което
не е обичайно за обикновенните пещери. В тях винаги беше влажно и студено.
Вътре гъмжеше от хиляди златни и сребърни пеперуди. Задачата й беше да открие пеперудата с лек лилав оттенък. “И как да я намеря ?”- учуди се Джинни. И вперо очи в пеперудите. Никъде не я виждаше. Джинни мигна и отново загледа.
- Ето я ! – възкликна тя, но още преди да изрече думите, пеперудката беше изчезнала
от погледа й. “Много бързо се движи” – каза си наум Джинни. “И да я извикам с
Акцио, няма къде да я сложа. Като я хвана с ръката си, мога случайно да я
убия.” – започна да разсъждава момичето наум. “Трябва ми нещо, в каквото да я
затворя. В буркан например.” – сети се участничката. “Но аз нямам буркан… но
имам пръчка” – Джинни погледна на пръчката си, с надеждата да се сети за
някаква магия за измагьосване на буркан. “Сетих се ! Мога да трансфигурирам
някой камък тук в буркан.”. – момичето се огледа с цел да намери някакъв камък,
но такъв не видя. Пещерата беше необичайно “Гладка”. Джинни тръгна из пещерата
с за да открие някакво камъче. И най-сетне откри. Замахна с пръчката си и
камъка се превърна в едно малко бурканче с розова капачка, където имаше малка
дупчица за да диша пеперудата, която ще бъде вътре. Джинни огледа хубавото си
творение. Взе го и се върна при пеперудите.
- Акцио пеперуда с лек лилав оттенък ! – извика Джинни като насочки пръчката си
към роя пеперуди. Нужната пеперудка се привлече от пръчката и Джинни бързо и
ловко я захлупи с буркана. Тя я огледа. Пеперудата беше наистина прелестна!
- Готово ! – каза доволно момичето.- Сега трябва да се измъкна през втория вход…
- спомни си Джинни. – Трябва да открия един камък, - като си помисли за камъка
Джинни тръпна. – да увия косъма от еднорог около него и тогава входа ще се
отвори. – довърши на глас мисълта си Джинни.
Тя ходеше из пещерата, но не откри никакъв камък. – лошото предположение на Джинни се сбъдваше…
Погледна тя на бъркана, погледна на пръчката си и най-сетне каза:
- Ех, явно съм трансформирала точно този камък…
Поне си спомняше къде го беше намерила. Застана на мястото, остави буркана на земята и извади пръчката си.
”Все пак, това е съвсем същото тяло, само, че трансформирано” – започна да разсъждава Джинни. – “Може и да се получи да се отвори изхода без да се преобразява буркана отново в камък” – и с тези мисли, тя прибра пръчката си и извади косъма от еднорог. Омота го около буркана и за голямо, или не чак толкова, учудване, се получи ! Пред нея стената се отдръпна. Джинни взе буркана и мина през отвора (този бе доста по-широк, от този, през който бе влязла). Джинни си пое дълбоко от чистия въздух в гората и се запъти към трибуните. Имаше пътечка, затова тя нямаше какво да се чуди за
посоката. За да стигне по-бързо, тя се затича. След известно време тя позна мястото. Това бе същата полянка, където преди бяха огнеметите. “Явно са отишли на някъде” – вдигна рамене момичето и продължи. Съвсем скоро тя вече чуваше музика “Е, изпитанието беше страхотно измислено !” – доволна от опасностите в него, си помисли Джинни. Ето, че тя излезе от мрачната гора. Посрещнаха я бурни аплодисменти от трибуната, където седяха Грифиндорците. Тя погледна към журито. Те й се усмихнаха и тя им отвърна със същото.Тя се приближи до тях и им подаде буркана с красивата пеперудка. След малко тя забеляза Рон и Феникс, които вече се бяха върнали от изпитанието и седна до тях.

РП на MisS_InDePenDen©e

Най-сетне се сетих...
Ри бягаше между шубраците.Преследваше я нещо голямо и страшно.В гората се чуваха само глухите стъпки на момичето и ръмженето на звяра.Той я настигаше...Ри бягаше с всички сили,но ненадейно се спъна.Животното спря над нея.Тя не успя за различи силуета му,защото беше прекалено тъмно.Момичето беше в капан.Нямаше накъде да бяга и извади магическата си пръчка,но преди да успее,съществото отвори огромната си паст,която беше по дългока и от безкрайна бездна и....Ри се стресна и се събуди.Беше в стаята си.От няколко дена сънуваше такива сънища,може би защото беше участничка в Тримагическия турнир,а може би защото в миналото й се разкриваха подобни страшни картини...Тя се изправи и отиде до прозореца.Подухваше лек вятър,а първите слънчеви лъчи огряваха терена,на който днес щеше да се проведе турнира.След като обходи няколко пъти нервно стаята,опитвайки се да разбере с какво може да е свързано изпитанието,как тя щеше да се справи с него,Ри отиде в Голямата зала,за да закуси.Там бяха и другите трима уастници-Феникс-найното гадже,Джинни и Рон.Всички бяха нервни колкото нея,което от една страна я успокои.Моркуфчиту седна на масата на Слидерин,взе един бирен шейк и отново потъна в мисли...Имаше ли от какво да се притеснява?Все пак това беше просто една игра,но не можеше да загуби,все пак тя беше слидеринка и не трябваше да се излага по такъв начин.След известно време момичето стана и тръгна към вратата.Размени си по един злобен поглед със съперниците си и излезе...
И ето че времето напредна много бързо...без да усети,Ри вече беше в палатката на състезателите.Отвън чуваше бурното скандиране на учениците и гласът на Дан,който минаваше само покрай ушите й.Изведнъж се чух силен гръм.Момичето се огледа.В помещението бяха останали само трима...Минутите се нижеша една по една,а колкото повече напредваше влемето,толкова повече растеше и притеснението на слидеринката.За първи път тя се замисли какво означава една минута.До сега мислеше,че това е нещо обикновено,но сега за нея тази минута беше нещо дълго и мъчително,нещо от което зависеха много неща.
-Ри,или така наричаната Моркофкътъ,да излезе!
Момичето стана,запъти се към вратичката,хвана дръжката и...внезапно се спря.Върна се до скамейката и извади от раницата,която носеше едно кръстче-единственото,което й беше останало от родителите й.Сложи го на себе си,взе в ръка пръчката си,затвори очи и напусна помещението.
Озова се на малка полянка.
-Ри,мисля,че знаеш целта,до която трябва да стигнеш.-заговори й Даниел
Моркофчиту се замисли за миг,но отговори по-сигурна от всякога:
-Да,знам целта си.Тук съм,за да спечеля,така че не очаквайте милост от мен...-след тези думи се запъти към гората,където висчко щеше да започне,или къде щеше да свърши...
Колкото по-навътре влизаше,толкова по-тъмно ставаше.
-Лумос максима-извика Ри и освети пътя си.
Навлезе на около 100 метра в гората,но нямаше никакви призначи на чудовище,което да се мъкне след нея или да й подготвя засада,но все пак остана на щрек.Знаеше,че ще трябва да победи кентавър и огнемет.Също така трябваше да намери и еднорог,от чиято опашка да вземе косъм.Изпитанието не беше лесно,но с всеки изминал момент,Моркофкатъ се чувстваше все по-сигурна и по-сигурна в себе си и в уменията си,и продължи да върви напред.До ушите й достигна песен на канарчета.Обърна се и видя зад себе си цяло ято,което се придвижваше бързо към нея.
-Това част от изпитанието ли трябва да е-продума с недоразумение Ри.Много е...нищожно. Конфундус!-канарчетата се сепнаха и се разхвърчаха в различни посоки.
Отново настана пълна тишина.Обстановката ставаше все по-зловеща.Слидеринката спря и се ослуша.От някъде се чуваше тропот от копита
-Кентавърът!-каза си тя,стисна здраво пръчката си и се огледа.Имаше няколко пътеки,но без да се колебае,състезателката тръгна по тази,която се отклоняваше в дясно.Тя винаги се беше доверявала на интуицията си,което винаги й помагаше.Изминаха 10 мин,тропотът се чуваше от още по-близо.Моркуфчиту продължи да върви.Най сетне видя кентавъра.Той беше доста близко до нея.Момичето се скри зад един храст,докато се успокои и измисли какво да прави.Но ненадейно чу познатия шум от ятото на канарчетата.Този звук не обегна и на кентавъра,който се обърна рязко и забеляза слидеринката.Ри беше в безизходица.От едната й страна беше огромното същество,а от другата-канарчетата,които бяха мъничк,но много злобни.Дори нямаше време да помисли какво да направи.През главата й минаха хиляди мисли.Първото,което се сети беше да изпрати лъч в небето и да я изкарат,но след това се сети,че точно такова животно бе убило родителите й.На лицето й се изписаха неуписуема болка,преплетена с голяма злоба.Изведнъж идеята дойде сама.
-Опунго!-ятото канарчета се нахвърлиха яростно върху кенвтавъра.Това нямаше да го победи,но поне щеше да даде преднина на момичето.Ри забяга с всички сили,но на пътя й се появи друго същество-огнемет. То беше нещо между мантикор и огнен рак, което прилича на обезобразен гол омар, ужасяващо блед и слузест, със стърчащи от всевъзможни места крака и без видима глава.
-Иъл само това ми липсваше.Голям слузест червей.grows…
Моркофчето се обърна,за да види къде се намира кентавъра,но за свое учудване видя канарчетата,които пърхаха около едно грамадно безжизнено туловище.Това я успокои.Трябваше да се бие само с 1 създание.Замисли се дали да не използва същата атака и срещу огнемета,но се сети,че канарчетата надали ще се справят срещу огъня,пък и можеше да се измъкне по по-ловък начин.
-Хайде,ела ми,змейче!Конюктивитис!-магията засегна очите на създанието и то се дезориентира.- Импедимента!-Моркуфчиту се охили още повече,когато видя съществото забито в едно дърво...-По какъв начин да те довърша.Трябва да е по-изкусно,или пък да го напр бързо,за да не се мъчиш,все пак не си виновно,че ме срещна...
И докато Слидеринката разсъждаваше по какъв начин да победи огнемета по-галантно,той се свести и изстреля огнен залп срещу нея.
-Протего!-рейгира бързо състезателката.-Много си бавен...дори и за огнемет!
Но чудовището отново показа на участничката,че не трябва да се радва без причина,заобиколи я и отново избълва огън.Този път Ри не успя да рейгира.Огънят се вряза в тялото й и я заби в дърво.Огнената стихия беше по тялото на слидеринката.Тя започна да се гърчи от болка.В този момент отново се сети за родителите си.Не искаше и тя да свърши по този начин,но не можеше да направи нищо.Пръчката й също беше в пламъци.Момичето направи отчаяно движение,но не постигна нищо.След секунди затвори очи...
Струя вода я събуди.ри се огледа.Над нея стоеше приказен еднорог
-Ти,ти ли ме спаси?Май ще си променя мнението,явно не сте толкова безмозъчни...Мерси все пак-Моркофа стана бавно,взе магическата си пръчка.
-Хей,ти наистина си приказно същество-еднорогът отиде по близко до състезателката...-Наистина,не съм била права за вас...много съжалявам,но... Ферула!-здрави въжета се увиха около създанието и то падна на земята-...все пак всеки с интересите си!Тя откъсна един косъм от опашката му и продължи по пътеката.
-Но за да не ме помислиш за неблагодарна-Фините Инкантатем!Еднорогът беше свободен...
Ри забяга по обраслата с диви храсти и дървета пътека.Лута се сравнително малко и скоро забеляза пред себе си входа на пещерата,която търсеше.
-Май това е последното предизвикателство...щом стигнах дотук,ще стигна докрая.
Но радостта й не трая дълго време,защото скоро след като обиколи 2-3 пъти пещерата,установи,че няма вход.
-Специалис ревелио!-промълви доста изтощено Моркофчиту,но нищо не се получи.Слидеринката тупна на земята безпоомощно.Беше много изморена и не можеше дори да мисли.Изведнъж от нищото пред входа изникна някаква статуя,статуя на древен свинкс.Състезателката го погледна с недоразумение.
Очите на свинкса пробляснаха като камъчета на лунна светлина и от него се чу глас:
-Ще влезе само този,
който на гатанката отговори.
„Три пъти се ражда, веднъж умира!”
Момичето се изправи и се замисли...-Три пъти се ражда,веднъж умира...ако бях чела поне малко по биология...феникс?мне не може да е това...Ами да!да,това е!Отговорът е пеперуда!Точно това е!
Големият камък,който закриваше отвора на пещерата,се помръдна.Моркофи влезе вътре и се огледа.Около нея беше пълно с пеперуди.Сигурно бяха хиляди.Трябваше да намери пеперудата с лек лилав отенък.Това нямаше да е лесно,ако трябваше да ги лови една по една,щеше да загуби прекалено много време,а това не можеше да си го позволи.Слава богу съвсем скоро й хрумна поредната гениална идея:
-Фера Верто-насекомите се превърнахав сребърни и златни чаши,а една от тях беше лилава.-Акцио лилава чаша!-слидеринката сложи предмета в джоба си и тръгна към изхода на пещерата.
-Е,не!Ако и тук трябва да отгатвам,това просто ще е върха.-за своя радост,Ри откри,че може да се измъкне по доста по-лесен начин.До изхода имаше камък,а на него беше очертан косъм от еднорог.Тя сложи своя на мястото и охааа сезамът се отвори.
През останалия път навръщане Моркофчиту ускори темпото си.За нейна радост вече нямаше препядствия и стигна бързо до терена.
-Фините Инкантатем !-чашата отново се превърна в пеперуда,която полетя над терена и се извиси високо в небето. Чуха се буйни възгласи,слидеринци тържествуваха,гърмяха пиратки и фоиерверки.
Ри погледна към пеперудата,погледна към гората там,къдете беше започнало всичко и изведнъж...припадна...Очите й останаха отворени,тялото й-неподвижно.
Възгласите спряха.По лицата на всички се изписа притеснение.Най-близките й приятелки понечиха да слезнат при нея,но не им позволиха.
Заваля пороен дъжд.Учители,директори и ученици се струпаха около ученичката.Писъци огласиха училището,заведоха момичето при лечителката,а дъждът продължи да се сипе зловещо над забранената гора-там,където започна всичко и там,където всичко свърши...

ПП:не страдайте мн за мен,cuz i'll be ok

Оценки дадени от Дан Риддъл:

Ron Weasley - 7
Phoenix - 9
Джинни Уизли - 8
MisS_InDePenDen©e - 9

Това са окончателните ми оценки, които няма да променя. Обяснение за оценките имам, и който иска може да ме попита по ЛС специално за неговата оценка.

Ще почакаме оценките и на другите двама от журито и ще оформя крайните Ви оценки...

Ето и моите оцеки за представянето на участниците:

Ron Weasley => 7
Phoenix => 9
Джинни Уизли => 8
MisS_InDePenDence => 8

Ако някой иска рецензия или обяснение за оценката си,нека ми прати ЛС!

Средна оценка:
Ron Weasley -7
Phoenix - 8,66
Джинни Уизли - 8,33
MisS_InDePenDen©e - 9

За съжаление от турнира отпада Рон...той се представи много добре, но получи най-слабата средна оценка на журито и по правилата отпада...
Честито на продължилите към второто изпитание на турнира:
Phoenix
Джинни Уизли
MisS_InDePenDen©e
Второто изпитание ще Ви бъде дадено в понеделник на 5 ноември 2007...