Предадени домашни - урок №1

Домашна на Рон Уизли

Рон последва примера на учителя си и застана отдясно на своята метла:
- Горе!- Извика той и метлата се запъти към ръката му!- ОХ!- Извика той. Хвана метлата много надолу и тя издигна предната си част и го удари в лицето.- Добре съм, добре съм!- Рече той и се изправи:- Горе!-Извика пак той и този път метлата дойде в ръката му. По лицето му се изписа широка усмивка... После, Рон пеметна левият си крак през метлана. Издигна се плавно нагоре. Беше много приятно... Да летиш на метла и да нямаш грижи.
- Ааа... - Рон полетя надолу. Та той си имаше грижи... А домашните? И точно в този момент професор Риддъл го хвана.
- Благодаря ви, професоре!- Рече Рон и отново яхна метлата си. Този път успешно се задържа във въздуха близо една минута.
Рон започна да се снишава, след като професора каза:
- Достатъчно, слезта отново на земята моля! Сега гледайте и после ще повторите...
След като Рон стъпи здраво на земята, погледна към професора...
Той летеше във въздуха... Но ръцете му бяха опънати право напред.
-А?- По лицето на Рон се изписа учуда.- А професоре, не е ли опасно?- Попита Рон със свити очи, понеже слънцето грееше право в очите му.
Рон не чу какво му казаха, но отново се оттласна от земята и полетя...
- УАУ!- Извика Рон, докато се опитваше да си махне ръцете от метлата...- Ъъъ професоре...- Рон погледна към мястото, където до преди малко беше Дан.После погледна на долу. Професора беше вперил очи в него. Рон само се усмихна и не усети как вече ръцете му бяха отделени от метлата- "О- ДА!"- Помисли си Рон...
После чу гласа на професора:
- Това е за днес...- Рече той и се запъти към замъка...
- ДОВИЖДАНЕ ПРОФЕСОРЕ!- Провикна се след него Рон. Той видя как Даниел Риддъл се обръща и му махва за 4ао...

Това беше домашната която получих по летене. Другите ще бъдат наказани! Рон Уизли получава НО.