Най-гадните пайове в Лондон

На ъгъла на улица Диагон-али имаше малко порутено магазинче с мръсни стъкла и висяща само на единия си край табелка, на която отдавна някой беше написал "Пайовете на мисис Лавендар". Продавачката, която беше също собственичка и сама правеше пайовете, беше ниска бледа жена с ръце, винаги оцапани с брашно. Косата й беше къдрава и вързана в кърпа, от която обикновено стърчаха няколко кичура.
В магазина се предлагаха няколко вида пайове, еднакво неприятни на вкус, затова се продаваха по три за галеон, заедно с халба пиво.

Най-гадните пайове в Лондон Cranespiepantry_fresh_apple_trees_cider_pies_2

Най-гадните пайове в Лондон Cranespiepantry_fresh_apple_trees_cider_pies_2

Най-гадните пайове в Лондон Mini-pecan-pies-01

Джеймс обикаляше по Диагон-али и се престраши да влезе в "Най-адните пайове в Лондон" и да си поръча... Подаде единя си галеон и зачака да му дадат пайовете..

- Клиент! - развълнувано прошепна мисис Лавендар и изостави точилката си с която тъкмо дебнеше една буболечка.
- Здравей, моето момче! - каза тя развълнувано. - Седни, седни. Ей сега ще те обслужа.
Мисис Лавендар бързо подаде голяма халба пиво на момчето и сложи да претопли пайовете.
- Значи си от Хогуортс, моето момче? Дом Слидерин предполагам. Аз също учих там навремето, ех хубави времена бяха.

В същия момент в малкото магазинче влезе Сти, която беше помъкнала поне десетина торби пълни с всевъзможни боклуци. Тя се огледа с погнусен поглед прашлясалите маси и изпочупените столове и забеляза Джеймс, седнал на една маса:
- Здрасти, Джеймс, нали може да седна при теб - попита русокоската, но не изчака отговора, а веднага се тръшна на мястото срещу момчето.

Мисис Лавендар сервира пайовете на момчето и се обърна към току-що влязлото момиче. Отмествайки кичур коса от лицето си с набрашнената си ръка, тя се усмихна и поздрави учтиво:
- Здравей, мила! Какво ще поръчаш?

- Ами... пай? Нещо друго предлагате ли тук? - каза несигурно момичето и се почеса по тила.

- Има няколко вида. Най-добре отиди да ги разгледаш - ей там зад стъклото са. Също можеш да си избереш какво пиво ще желаеш.

Най-гадните пайове в Лондон Beer-glass

Най-гадните пайове в Лондон Beer%20Emotions

Най-гадните пайове в Лондон Chile-beer-su-1589345-l

Сти стана от стола и изтупа ненужно дрехите си. После се насочи към витрината и погледна трите вида пайове през прашлясалото стъкло.
- Ето този, третия - извика слидеринката на жената. - Също и едно от тези, ъм... коктейли... - каза, като посочи четвъртия вид пиво от менюто.

Жената побърза да стопли пайовете на момичето и скоро й ги поднесе заедно с чашата пиво.
- Заповядай, мила. Приятен апетит!

Селения тъкмо беше решила да си тръгва защото умираше от глад и не и харесаха старите еднообразно магазини,но когато видя че в малкото магазинче има клиенти и няма да е сама реши да влезе и да пробва нещо ново на вратата пишеше с едри букви "НАЙ-ГАДНИТЕ ПАЙОВЕ В ЛОНДАН".Селения влезе седна до Сти и Джеймс и зачака тогава дойде готвачката-стара жена с бяла коса леко изгърбена и целите и ръце в брашно.Селения попита какво е менюто и защо се казва ресторанта Най-гадните пайове ?

Продавачката се приближи с усмивка към момичето и отговори бързо:
- Магазина ми всъщност не се казва така, а "Пайовете на мисис Лавендар". А колкото до качеството на пайовете - ами такива са си. Знам много добре, нали ги правя. Все пак се преглъщат с помощта на голямо количество пиво. Меню все още нямам, но може да отидеш на витрината да ги разгледаш. От днес предлагам и някои нови.

Най-гадните пайове в Лондон 156290708_944c6396f6

Най-гадните пайове в Лондон 156290708_944c6396f6

Избери си и пиво. Три пая и халба пиво струват галеон.

Искам

и

Колко ще ви дължа?Каза мило момичето и се заговори с приятелите си.

- Един галеон. - каза продавачката и изтри ръце в престилката

- Заповядайте - каза момичето и подаде една златна монета в ръцете на дамата!

- Благодаря, моето момиче. - усмихна се мисис Лавендар - Ти учиш в Хогуортс, нали? Аз също учех там навремето. Дом Слидерин, чудни времена бяха.

Джеймс изяде пайовете... Добре де... Може да е направил на единя изчезваща магия... Той отиде при мисис Лавендър и попита:
- Колко ви дължа?
- Един галеон - каза жената.
Джеймс бръкна в джоба на мнтията си и извади няколко галеона. Хвана един и го подаде на продавачката. Тя веднага го стисна и отвори касата, за да го прибере вътре. Джеймс надникна и видя, че всичко, което жената е спечелила за деня, "А и от кой знае още колко" - помисли си той, се равнява на два галеона. Джеймс мразеше тази черта от себе си. Той усети как в гърлото му засяда чувство на съжаление и със затворени очи исипа цяла шепа галеони на тездяха.

Продавачката го погледна с пламъци в очите.
- Аз не вземам парите на хората просто така! - повече извика, отколкото каза жената
- По-добре си ги вземи обратно и си купи нещо полезно с тях. Например книга. - вече по-спокойна мисис Лавендар отметна кичур къдрава коса от лицето си с набрашнената си ръка.