Jane Undead vs Beautiful Mind

Джейн влезе в стаята за дуели и се огледа. Тя обаче беше празна, като изключим няколко стола, един стар прашасал диван и няколко комплекта доспехи. Тя седна на един стол и изчака да се появи приятелката й.

Двете вдигнаха пръчките си и леко си кимнаха. После ги насочиха една към друга.
- Експелиармус! - извика Джейн и сноп червена светлина полетя към русокосото момиче.

- Да беше научила заклинанието "протего". - усмихна се Джейн и й подхвърли пръчката - Хайде, ти си на ред. Изненадай ме.

Джейн изцъкли очи и се свлече немощно на пода. Стискайки с последни сили пръчката си с дясната ръка, тя посегна към вътрешния си джоб с лявата и извади оттам малка плоска бутилка. След като употреби цялото съдържание на скрития си запас, тя се изправи със залитане, насочи пръчката към себе си и прошепна "Фините инкантатем". Като се подпря на близката колона, тя бавно фокусира образа на приятелката си и едва произнесе:
- Агуаменти!

Джейн само се усмихна с физиономия на дърт алкохолик и махна с пръчката си.
- Стоунус. - каза тя весело и размекнатата земя, в която бяха затънали глезените й бързо се втвърди.
Докато Стелла гледаше разочаровано обезвредената си магия, Джейн се сети за едно много приятно заклинание. "Левикорпус", помисли си тя и насочи пръчката си към другото момиче.

За всеки случай извика:
- Агуаменти!
От върха на пръчката й потече струя вода, но огъня изобщо не се повлия от нея. Продължаваше да я обгражда от всички страни и Джейн не виждаше друг изход, освен да мине през него. Тя затвори очи и пристъпи напред. Направи няколко крачки, но не усети никаква топлина по себе си. Когато отвори очи, тя стоеше срещу Стелла, която й се усмихваше леко.
- Конфундус! - извика Джейн и един зигзагообразен сив лъч полетя към другото момиче

Възглавницата моментално оживя и се нахвърли върху Джейн. Момичето успя да я оппъди за момент с помощта на заклинанието "редукто" и насочи вниманието си към другата девойка.
- Таранталера! - извика Джейн и продължи да отблъсква възглавницата, докато се сети за противодействащото заклинание.

Джейн наблюдаваше тънкия жълт лъч, който се приближаваше към нея. Тъй като не знаеше никакво противодействие на заклинанието, тя реши да опита с нещо универсално.
- Протего! - извика тя и от върха на пръчката й излезе син лъч светлина, който се срещна с жълтия и двата се неутрализираха. Тъй като се беше концентрирала в заклинание, което прилагаше, Джейн не забеляза навреме възглавницата, пълзяща към нея. След секунда момичето се намери на пода, а възглавницата се опитваше да се намотае колкото може по-стегнато около шията й. С риск да си причини нещо не дотам приятно, Джейн насочи пръчката си и изрече:
- Уингардиум левиоза!
В този момент възглавницата се откъсна от врата на Джейн и се понесе нагоре, като се мяташе и усукваше.

Джейн свали пръчката си, за да се защити от новото заклинание, което летеше срещу нея, но това се оказа сериозна грешка. Докато мислеше за контразаклинанието на "Риктосемпра", възглавницата падна върху нея и отново я повали на земята. Сребристия лъч се размина на сантиметри от главата й. Долу на пода момичето почти се задушаваше, но не можеше да се досети за нужното й заклинание. Вече мислеше да се предава, когато един спомен проблесна в главата й. Някой беше омагьосал едни доспехи, които със звън обходиха целия коридор на петия етаж. Тогава се намеси професор Макгонагъл, като насочи пръчка към тях и....
Момичето едва успя да насочи пръчката си към възглавницата и помисли "Иноскачу". Но нищо не се случи. Джейн напрегна всички сили и го помисли отново. Тогава изведнъж възглавницата отхлаби хватката си и момичето немощно се отпусна на пода.
- Сти, хайде да си починем! - помоли Джейн

//т.е. може да приключим този дуел и да почнем после отново