И така... Общо взето не се занимавам с писане... Особено на фен фикшъни, но просто един ден ме осени идея, която исках да изразя черно на бяло... Е най-вероятно няма да го направя особено добре, но пак казвам - аз не съм човек на литературата... Не музиката по-скоро =)
И така... Във фика се разказва за живота на Сириус Блек, който познаваме от книгите на Роулинг... Ще се допирам до основното, което тя ни е дала като факти, но общо взето сама ще разгърна историята и ще има леки разминавания... Пускам първата глава и ако няма добри отзиви, просто ще запазя продължението за себе си =)... И пак да кажа, че първата глава е писана прекалено одавна и не се е получила особено добре, въпреки че аз си я харесвам... И така приятно четене =)...
-Глава 1-
Поща по сови
Навън валеше, но не беше един от тези дъждове, на които ти се иска да излезеш навън и да се поразходиш усещайки малките капки по лицето си. Не, това беше един пт тези мрачни дъждове, които ти шепнат, да седиш на топло вкъщи, защото не знаеш какво може да се случи ако излезеш навън. На площад Гримлоуд с пукот се поятиха две фигури.
- Ами ако не успеем... Ами ако някой открие какво направихме тази нощ? – прозвуча притеснен женски глас.
Едната фигура потрепери, а другата се приближи и я прегърна.
- Никой няма да узнае нищо Анн! Не бъди глупава ние покрихме всички следи, а дори и някой да разбере, никога няма да може да стигне до нас! – този път гласът беше мъжки – Момчето ни ще отрасне в безопастността, която му осигурихме тази нощ. Нищо не може да ни провали!
***
- Не е вярно Регулус! Ще ме приемат! Ще видиш ти гаден малък... – Сириус беше бесен! Той тръшна вратата зад себе си и легна на леглото.
Беше топла утрин. Слънцето се подаваше пред отворения прозорец и един лъч огряваше лицето на Сириус. То още излъчваше ярост. Разбира се, че щяха да го приемат! Той се бе надявал, бе мечтал цял живот. Сириус хвана каната с вода и я хвърли през прозореца. ‘‘ Ще ме приемат’’ каза си той.
- Сириус! Суриус слез долу вегнага! Има сова за теб! – чу се далечният глас на майката на Сириус - Анн.
Сърцето не момчето подскочи. Сова?! Дали наистина беше от Хогуортс? Той взимаше по три стъпала наведнъж. Запахтян стигна до кухнята. Майка му разсеяно посочи един плик захвърлен на масата. Сириус го взе и го разгледа. Нямаше го печатът на Хогуортс. Той си спомни плика на братовчетка му Бела. На него имаше голям нагпис „Хогуортс” и знаците на четирите дома: Грифиндор - лъв, Хафълпаф – язовец, Рейвънклу – орел и Слидерин – Змия. Сириус отвори плика. Вътре имаше писмо и то от неговата братовчедка Бела. Вътре пишеше:
Скъпи Сириус,
Току що получих писмото от Хогуотрс. Със Сиси и Андра ще ходим утре на Диагон-али, за да вземем новите учебници. Толкова ми е тъжно, че за последна година отивам в Хогоуртс. И все пак хайде утре да се видим. Много ще се радвам. Вземи и Регулус. Сигурно много го е яд, че има още цели шест години. А и да ти се похваля... Станах Отличничка. Не е ли прекрасно? Мама обеща да ми купи „Сребърна стрела” по случая.
С любов,
Бела
-Мамо, идвала ли е друга сова? – попита обнадежден Сириус.
-Не Сириус, само тази. Спокойно сине – каза след като видя отчаяния поглед на момчето – ще дойде сова и от Хогуортс. Я! Виж през прозореца! Мисля, че идва нещо за теб.
И наистина в този миг в стаята влетя една полярна сова. Сърцето на Сириус подскочи. Той грабна писмото от човката и и зачете.
Господин Блек,
С настоящето писмо ви уведомяваме, че сте приет в училището за магия и вълшебство „Хогуортс”. Прилагаме билет за влака, който ще отпътува от перон 9 и 3/4 точно в 11 часа на 1ви септември. Също така и списъка с учебниците, които ще ви трябват през първата година от убучението ви. В случай, че не искате да постъпите в „Хогуортс” очакваме вашата сова не по късно от 31ви август.
С уважение,
М. Макгонагол, заместник Директор
Сириус прочете още няколко пъти писмото. Пуллса му се нормализира. Най-сетне! Той се качи обратно в стаята си. Тръшна вратата и врътна ключа след себе си, не искаше Регулус да развали най-хубавия миг от живота му като започне отново да го дразни. Сириус още стискаше в лявата си ръка двете писма – от Бела и от „Хогуортс”. Той взе малко пергамент, паче перо и една мастилница от бюрото си и написа:
Скъпа Бела,
И аз току що получих писмото. Много съм щастлив! Не съм питал майка ми, но тя със сигурност няма да има нищопротив утре да дойда с вас на Диагон-али. А пък за Регулус... Почти сигурен съм, че още изобщо не разбира за „Хогуортс”. Знае, че е някакво училище и постоянно ми повтаря, че няма да ме приемат. Какво ще кажеш да се срещнем утре 12 пред „Флориш и Блотс”? Отговори ми бързо!
Твой,
Сириус
***
Сириус не спа добре. Присъни му се как бариерата не го пуска да отиде на перон 9 и ¾ и как трябва да се бие със змей, за да се качи на влака. После пък Бела му се подиграваше, че е разпределен в Хафълпаф. Сириус се събуди целия в пот. Да попадне в Хафълпаф... Това щеше да е толкова лошо, колкото да бъде разпределен в Грифиндор, нещо, не което тайно се надяваше, но всички от рода Блек бяха разпределяни в Слидерин и Сириус се съмняваше, че ще бъде грифиндорец. Той погледна ръчния си часовник, който показваше 8 и 45. Момчето полежа още малко в леглото си и след като установи, че не може да заспи отново стана и започна да се облича. Той се спря на любимата си черна мантия и след като се премени в нея отиде да закуси. В кухнята беше и баща му, който бързаше за работа. Е ако можеше да се нарече точно работа. Лайън Блек се занимаваше с търговия на котли. Сто и двадесет човека – работещи за него – изработваха котли, които се продаваха в чужбина. Той само седеше на бюрото си и се разпореждаше.
- Тате – подхвана Сириус – Нали нямаш нищо против днес да отида с Бела, Сиси и Андра на Диагон-али?
- Не – отговори разсеяно бащата.
- Благодаря! Крийчър! Ела да ми направиш закуска! – викна Сириус.
На момента дотърча домашно духче. То се поклони толкова ниско, че гългият му нос опря земята. То изписка:
- Какво желае младият господар?
- Закуска Крийчър! Забъркай ми нещо, че умирам от глад! И гледай да не са пак яйца, че ми писна вече от тях! – тросна се Сириус.
След около 15 минути на масата имаше 10ина сандвича с масло и конфитюр от ягоди и кана пълна с тиквен сок. На Сириус му се услади закуската и изяде всичко. След като приключи с яденето той отново погледа часовника си. Сега часът бе 11 и 13. Момчето тъкмо се зачуди какво ще прави още два часа, когато в кухнята влезе малкият му брат Регулус. Сириус тъкмо тръгна към него, когато на вратата се появи майка им. Никое от двете момчета не смееше да направи нещо на другото в рписъствието на Анн.
- Сириус скъпи! Защо си станал толкова рано? Обикновено си поспиваш да късно. – и майката отправи към сина си една от рядките си усмивки – Все пак скоро няма да си вече при нас, а в Хогуортс се става много рано.
- Ами... Аз ще ходя на Диагон-али с Бела, Сиси и Андра... Татко ми разреши – добави момчето като видя строгия поглед на майка си.
Анн не харесваше Андромеда. Според нея момичето не заслужаваше да носи фамилията Блек.
- Добре... Бела има ключ от трезора, така че няма да ти давам нашия. Вземи колкото злато искаш, но го харчи разумно!Не искам пак да ми се връщаш с десет кучета и да не знам къде да ги дяна. И да си вземеш пари за училище! Мисля, че 50 галеона са достатъчни. Няма какво толкова да купуваш.
- А мога ли да си взема метла? – попита умолително Сириус.
- Хм... Няма ли да е по-добре да си вземеш догодина? Да, точно така... Ще си вземеш, веднага след като те включат в куидичния отбор на Слидерин! – майката го каза влстно, всякъш усещаше желанието на момчето да бъде в Грифиндор.
Сириус леко се изчерви. Той погледна ръчния си часовник. Вече беше време да тръгва.
- Мамо стана 12 без 10. Аз най-добре да тръгвам.
- Купи и един нов златен котел! Че този вече на нищо не прилича! И кажи на Сърлшот да му направи по-добра магия за непробиваемост!
- Добре.
Момчето отиде до камината и взе малко летежна пудра от една стъкленица и я хвърли в огъня. След това стъпи в камината и извика „Диагон-али”.
Нед Мар 23 2008, 02:30