Големия кух дънер

На границите на Забранената гора
имаше едно доста обемисто дърво, което се славеше сред учениците с
напълно кухия си дънер. Някой бистър ум, обаче бе изпълнил вътрешността
му с малки дървени стъпалца и множество въжени стълбички, водещи до
малка дървена колибка в короната на дървото.Кухия дънер бе предпочитано
място от доста ученици поради крайно изгодното му положение - близко до
Забранената гора, но не в нея. Според слуховете, носещи се из Хогуортс,
нощем от Гората излизали различни създания и обикаляли край дървото.На гледащата към изток кора на
дървото имаше една малки кръгла дупчица. Рано сутрин, когато изгрява
слънцето, през тази дупчица пада сноп светлина, който осветява малка
издутинка в кората. Когато потропаш два пъти с пръчката си по тази
издутинка, стълбичката, водеща към дървената колибка, изчеваше.
Изчезваше, докато не направиш отново същото тойно почукване.
А по-опитните ученици знаеха точно къде бе тази издутинка, така че не им бе необходима помощ от изгрева...
Най-странното обаче бе това, че на дървената колибка стоеше полуизгнила табелка, гласяща "Клуб Позор"...

Навън беше студено. О, да... дори и микробите трепереха.
Целия двор беше празен и не се виждаше жива душа. Стелла предполагаше, че това се дължи на вчерашния дъжд и отчасти беше права. Всъщност повечето ученици се бяха изпокрили по общите стаи през топлите огнища, за да преговарят. Учебната година все пак свършваше.
За разлика от другите Сти обичаше да учи навън и дори смразяващия студ и мократа трева не я спряха.
Слидеринката крачеше бавно към любимото си място в целия двор - кухия дънер. Стелла обичаше това място, защото малко от учениците в Хогуортс идваха тук - беше на границаа със Забранената гора и повечето се страхуваха да не ги обвинят във влизане в гората. А и знаеше нещо, което повечето ученици не знаеха... горе, в огромната корона на дървото беше скрита малка къщичка, в която винаги можеш да намериш лакомства от Меденото Царство. Русокоската винаги се бе питала от къде ли идват и засега имаше няколко теории.
Докато се приближаваше все повече до дървото, Стелла извади пръчката си, за да почука по кората на дървото и да успее да се качи в къщичката.
Когато почти беше стигнала и раздвижваше пръстите си, за да ги стопли малко видя някой, който оглеждаше любопитно дървото, застанал с гръб към нея. Стелла бавно и тихо се приближи до момчето и каза:
- Ето още един от моята порода? Защо не учиш на топло в общата?

-Мразя да ми е топло.
-Хах и на мен.
Виктор се качи по стълбището нагоре. Седна по турски и започна да си говори със Сти:
- Как си нали сме от един дом или се заплуждвам?
- Да така е от един дом сме.
- Ти записа ли се в куидичния отбор?
- Да. Гончийка съм.
- Супер аз съм бияч.
Двамата започнаха да лапат карамелизирани хлебарки. След малко свършиха.
-Еле аз имам домашно по Драконология. Извини ме.
Той извади пергамент и перо и започна да дращи.
- Хей сетих се нося си Всякаквовкусови бобчета искаш ли.
- Да.
Виктор сложи едно в устата си сдъвка го и каза:
- Уха късмет. С вкус на ягода.
- Гадост мойто е с вкус на развалени яйца...

Получи се една неловка тишина, която беше прекъсната от...
- Кхъ, Кхъ, КХЪЪЪЪ!!!
Сти се давеше хванала гърлото си с ръце, явно задавила се с едно от всякакво вкусовите бобчета.
Виктор захвърли домашното си по Драконология, скочи притеснен да я потупа, когато Сти изведнъж спря да кашля:
- Хах, хвана се - започна да се хили русокоската.