Сладоледената къща на Флориан Фортескю

В магазина влезе Селения отиде до продавачката която зареждаше стока отнесено и тихо каза зада не я оплаш бих си зела едим сладолед снатрошени ядки и черешева заливка и бих си пийнала един стоден тиквен сок на вън е много топло!Колко ще ми струва?това беше казано на един дъх от момичето затова то седна на масата и извади от една малка чанта трърде малка зада побере дебел том на"100 билки и плесени и как да ги намерим"и започна да чете и да разлиства бързо страниците.

Към сладоледената къща с бърза стъпка вървеше Джейн. Тъкмо докато се оглеждаше къде ли да седне, тя забеляза съученичката си Селения да чете книга седнала на една маса.
- Здрасти, Селения! - поздрави Джейн и другото момиче бързо вдигна очи от книгата - Може ли да седна до теб?
- А, здрасти, Джейн! - отвърна Селения - Разбира се, сядай. Тъкмо чета за мандрагората. Много любопитно растение.
Към масичката тъкмо се беше приближил господин Фортескю и поднасяше сладоледа на Селения, преметнал кърпа през ръката си.
- Какво ще обичате, млада госпожице? - учтиво попита той
- Да видим. - Джейн плъзна поглед по менюто - Един сладолед с карамелизирани орехи, с карамелена заливка отгоре и чаша тиквен сок.
След като господин Фортескю се отдалечи, Джейн се надвеси любопитно над книгата по билкология.
- Та какво казваше за мандрагорите? - попита тя приятелката си

Бил и младата магьоисница излязоха и от Отваромаркета. Двамата се отправиха към сладоледената къща, от където да си купят сладолед. В сладкарницата беше пълно. Нямаше места. На повечето маси стояха влюбени магьосници, а на други стари баби, които си приакзваха за плетки. Бил отиде до касата, където във витрините бяха наредени кутиите със сладолед. Усети колко много му се яде шоколадов и едвам не се задаи със слюнката си. След като рпеглътна той отвори уста и каза:
-Искам сладолед в кутийка т.е за вкъщи. Една
кутия шоколадов с заливка карамел, една кутия гроздов с ванилова
заливка. Също една бутилка тиквен сок. Колко ще ми струва?

През това време Джейн се размотаваше по Диагон-али, зяпайки любопитно витрините. Когато видя съученика си Бил, седнал на една масичка в сладоледената къща, тя се запъти към него и весело го поздрави:
- Здрасти, Бил!
- А, здравей, Джейни! - момчето отначало се стресна, но после я поздрави с усмивка
- По-добре не ме наричай така. Иначе ще ти викам Били. - оплези му се Джейн
- Добре, няма. - примирено каза Бил - Освен ако не забравя.
- Ще се заседяваш ли тук?
- Мислех само да си взема сладоледа и да тръгвам.
- Хайде, постой малко. - помоли се момичето - тъкмои аз да поръчам
- Добре.
- Ментов сладолед с шоколадова заливка и чаша тиквен сок. - издекламира момичето, щом се появи господин Фортескю - Между другото, Бил, какво ще кажеш за Елфологията?

- Благодаря ви, мадам. Така и не разбрах името ви - каза Бил на младата магьосница.
- Казвам се Миранда. Няма за какво да ми благодариш. Хайде аз ще ви оставям, че имам малко работа. Чао !
- Чао ! - каза й Бил.
- Та какво ме питаше? - попита Бил
- Ами какво мислиш за елфологията. - припомни му Джейн и се отправи към една маса до прозореца.Бил я последва като и казваше мнението си:
- Интересна наука. Аз се записах за нея и мисля, че ще ми е интересно. Не успях да се добера до библиотеката, защото не са одобрили кандидатурата ми още. - каза с разочарование Бил. Двамата рейвънклоуци се настаниха на масата. Слънцето се скри. По прозорците започнаха да трополят едри капки дъжд.
- О, да супер! Пак заваля! -каза с ирония и яд Джейн. - Пак ще трябва да ползвам летежна пудра!
- Летежна пудра? - каза с учудване Бил
- Ама не си ли летял преди с пудра?! - каза с още повече учудване Джейн
- Ами... не... винаги сме пътували с летекоди. С нашите де... -- каза Бил срамежливо.
- Е, нищо. Ще те науча, не е толкова трудно. А сега да не си разваляме повече настроението. Този дъжд достатъчно ни го развали.- каза Джейн. - Какво обичаш да рпавиш през свободното си време?
- Ами... да летя с метла, да чета нещо - нали съм от Рейвънклоу все пак. А много обичам също да обикалям горите и да практикувам магия... Е то каква магия с моето образование, но колкото мога. Понякога си чупя очилата нарочно, за да ги поправям. А ти? - попита я Бил и извърна глава нагоре. Джейн си ядеше сладоледа. И Бил си го ядеше, а дължът се засилваше...

- О, моите често се чупят самички. Няма нужда да ги троша нарочно. Онзи ден например се пребих, докато тичах в двора на училището. Едва докуцуках до мадам Помфри. Разбира се си счупих и очила, но лесно си ги възстанових с "репаро". Де да можех и краката и ръцете си да поправям. А твоите рамки какъв цвят са? Приличат ми малко на кафяви. Моите са тъмносини, винаги. Ако нашите ми купят други, боядисвам си ги с магия.
Още преди момчето да отговори, Джейн махна с ръка на господин Фортескю да си поръча още една чаша тиквен сок. Беше ожадняла.
Настроението на момичето бързо се подобри и когато съученика й заговори, тя му се усмихна и закима с глава.