Магазинчето на "Зонко"

Докато се разхождаше из Хогсмийд, Джейн забеляза новооткрития магазин на "Зонко" и реши да влезе вътре, за да си купи някоя и друга лъготийка. Тъй като в магазина нямаше никого, освен продавача, той веднага забеляза влизането й и я посрещна с усмивка на лицето:
- Здравей, момиченце. - учтиво поздрави господин Ричардс
Джейн се чудеше дали да му каже, че не е никакво момиченце, защото е на цели 11 години, но реши да го спести.
- Здравейте. - отвърна най-накрая момичето и се усмихна, като се надигаше на пръсти над високия тезгях - Бих искала да си купя няколко от вашите неща.
- Да, разбира се. - побърза да каже продавачът - Имаме фалшиви магически пръчки, които приличат съвсем на истински. - господин Ричардс посочи на Джейн няколко кутийки, в които бяха поставени магически пръчки, които изглеждаха съвсем автентично - Тези там се превръщат в цветя или плюшени играчки, малко по-нататък са гумените, а накрая сме сложили няколко, които те удрят по врата.
- Нее, не искам нищо да ме удря по врата днес. - побърза да каже Джейн - По-добре ми дайте една гумена и две с цветя.
- Много добре - усмихна се продавачът. - Нещо друго? Може би бонбонки "кръв от нослето"? Могат да се употребяват по две на ден, прекрасен начин за избягване на нежелани часове.
- Аз не бягам от часове. - заяви съвсем сериозно Джейн - От Рейвънклоу съм.
Продавачът леко се намръщи, като си мърмореше под носа нещо като "значи и блъв-блъв няма смисъл да предлагам". Докато разглеждаше стоката, момичето забеляза нещо като кръгла кутийка с нарисувана на нея спирала.
- Какво е това? - попита Джейн
- Виж сама. - отвърна продавачът и като взе кутийката в ръка, започна да я върти нагоре-надолу с помощта на нещо като корда. Кутийката моментално започна да надава силни викове, огласящи целия магазин.
- Крещящо йо-йо. - възхитено каза Джейн - Определено ще си взема. А да ви се намира нещо за омагьосване на приятели? Един съученик ме беше превърнал в плъх онзи ден. Мноого смешно - допълни тя - цял ден трябваше да се крия от котката.
- Мисля че ми се намира точно това, което ти трябва. Крем "канарче" - може да се добавя във всяко ястие, превръща изялия го в канарче поне за петнайсет минути.
- Страхотно! - извика очарована Джейн - Е, засега ще бъде това. Колко ви дължа?
- Седем галеона, моето момиче.
Джейн бръкна във вътрешния си джоб, откъдето извади няколко лъскави монети и го подаде на продавача.

Бела се разхождаше с своята приятелка Джини в Хогсмийт. Най- неусетно те попаднаха пред "Магазинчето на Зонко".
-Искаш ли да влезем, продават интересни работи- предложи Бела.
-Ами...ако искаш за да не губим време ти влез тук и вземи всичко което ти хареса, а аз ще отида до "Суити Парадайс". После ще си разделим парите- предложи Джини.
-Няма проблем. До след малко.
Двете момичета се разделиха. Бела влезе в "Магазинчето на Зонко" тя не се беше появявала там от лятото, но и сега когато дойде всичко й изглеждаше някак познато. Тя видя и познатия продавач господин Ричардс.
-Здравей! Колко си пораснала...Какво ще искаш този път?
-Здравейте господин Ричардс. Ами...виждам че има доста нова стока. Бих искала четири пакетчета от "Тонезика"...последният път когато си взех от разтегателните учи ги загубих, би ли ми дал още два чифта...да благодаря, ами...дай ми и две кутиики от Самонаплюващите се топчета.
- Заповядай. Това всичко прави точно 20галеона.
-Благодаря.
Белатрикс взе покупките си и излезе от магазина. Там вече я очакваше Джини, която беше напазарувала и двете момичета продължиха разходката си.

Джейн все още стоеше в магазина, оглеждайки любопитно новата стока. Колко много любовни еликсири имаше само. Май трябваше по-внимателно да си наглежда чинията за в бъдеще, току-виж някой решил да й сложи малко. Не че имаше много обожатели, даде си сметка Джейн, но и двамата бяха изключително досадни. Какво ли още да си купи, мислеше си тя. Не харесваше никого, пък и шах не играеше. Може би щеше да бъде интересно да си вземе тесте избухващи карти.
- Господин Ричардс! - провикна се тя - Може ли едни избухващи карти?
- Разбира се, моето момиче. - приветливо отвърна продавача - Само внимавай като играеш с тях, дръж ги по-далеч от лицето си.
- Ще внимавам. - обеща Джейн, и като взе картите, подаде със свободната си ръка двата галеона на господин Ричардс

-Тъй като си първия ми клиент за тази учебна година щр ти направя отстъпка.Няма нужда да ми даваш тези два галеона.-каза г-н Ричардс и върна парияте на момичето.-Скоро, ела пак сигурно ще има нова стока.

Селения влезе настроена за пазаруванe:
-Добър ден-каза момичето
-Добър да е...-отвърна и усмихнат продавачът.
-Бих желала едни Избухващи карти,Любовен прах и Магьосничеки шах колко общо?
-Десет галеона миличка.-отвърна и г-н Ричардс и донесе поръчката.
Момичето подаде златните монети на продавачът.Поздрави го за довиждане и излезе от магазина с усмивка на лице.

П.П.Сори Стефи ама ти поправих мнението.

Хърмаяни се разхождаше из Хогсмийт и забеляза"Магазинчето на Зонко", реши да влезе в магазина.
- Добър ден-поздрави Хърмаяни.
- Добър ден- отвърна продавачът.
След като Хърмаяни разгледа стоката реши да си купи...
- Бих искала една кутийка Самонаплюващи се топчета, едни
Разтегателни уши и един Любовен прах.
- Заповядай- каза господин Ричардс- всичко прави 9 галеона.
Хърмаяни подаде парите на усмихнатия продавач и излезе от магазина с нещата, които беше купила