Нощна разходка

Тъмнина.Студ.Тишина.Самота и нищо друго.
Какво повече ,описващо самотната душа на Рикки,точно в този момент.
Крачки.Тътен.Пръчка.Какво ли още?
Уплашена,но не достатъчно ,за да не влезе в гората ,момичето крачеше уверено напред.
Оглеждане.Страх.Пук!.
От какво ли?Чупене на клонки под краката и-нищо повече,нищо сериозно.
Сянка.Шум.Вцепенение.
Нещо в далечината бяга-или защото го е страх или защото усеща своята плячка.
Движение.Прошепване.Светлина.
Рикки ,готова да се защити всеки момент насочва пръчката си напред,но упорито продължава по-бавно да крачи.
Отново шум.Светлина.Учудване.
Пред Рикки стоеше невероятно красиво същество-еднорог.
Объркване.Разочарование.Изненада.
За първи път толкова близо,толкова близо до такова същество.Но защо няма опастност?
Отново шум.Отзад.Нещо...или някои.
Уплашена или не толкова Рикки се обръща рязко и там вижда някого,който не е очаквала да види тук...