~Пети урок - Промени в куидича след XIV век~

Промени в куидича след XIV век

1. Игрището

Игрището от XIV век е представлявало овал с дължина 150 и ширина 55 метра, в средата с малък кръг (с диаметър около 60 сантиметра). Съдията (или, както се е казвало по онова време, куидиреферът) е донасял четирите топки в този централен кръг, докато 14-те играчи стояли около него. В момента, в който топките бивали пуснати (куофълът се е хвърлял от съдията), играчите литвали във въздуха. По онова време головите врати все още представлявали големи кошове върху стълбове:

Spoiler:

През 1620 г. Кинтиус Ъмфравил написал книгата "Благородният спорт на магьосниците", която включвала схема на игрище от ХІV век. Кошовете по върховете на стълбовете са били значително по-малки и по-нависоко от тези през ХIV век:

Spoiler:

През 1883 г. спират да използват кошовете за отбелязване на голове, заменяйки ги със съвременните голови стълбове с обръчи - изобретение, описано в "Пророчески вести" от онова време. Игрището за куидич не се е променяло оттотава.


2. Топки

Както знаем от дневника на Герти Кедъл, коуфалът от най-ранни времена се състоял от кожа. Единствен от четирите топки за куидич, коуфалът първоначално не е бил омагьосан, а е бил само закърпена кожена топка, често с дръжка, тъй като е трябвало да се хваща и хвърля само с една ръка. Някои по-стари коуфали имат дупки за пръстите. След откритието на Грипинг Чармс през 1875 г. обаче дръжките и дупките са станали ненужни, тъй като гончията може да държи топка за една ръка с омагьосана кожа без подобни помощни средства.
Съвременният коуфъл има диаметър 30 сантиметра и няма шевове. За пръв път е бил боядисан в червено през зимата на 1711 г. след игра, в която проливният дъжд го правел неразличим от калната земя всеки път, щом паднел на нея. Също така, гончиите се дразнели все повече от нуждата постоянно да пикират към земята, за да вземат коуфъла всеки път, когато пропуснели да го уловят и така, малко след промяната на цвета на коуфъла, на магьосницата Дейзи Пенифоулд и хрумнало да омагьоса куофъла така, че когато го изпуснат, той да пада бавно към земята, та гончиите да могат да го хванат във въздуха. "Коуфълът на Пенифоулд" се използва до наши дни.

Spoiler:

Първите блъджъри са били, както сме ги виждали, летящи скали и по времето на Мъмпс те почти са се превърнали в скали, издялани до формата на топка. Те обаче са имали един важен недостатък: те са можели да бъдат счупени от магически подсилените бухалки на биячите от XV в. и в този случай всички играчи били преследвани от летящ чакъл до края на играта.
Вероятно точно поради тази причина някои отбори по Куидич започнали да експериментират с метални блъджъри в началото на XVI век. Агата Чъб – експерт по древни магически артефакти, е идентифицирала най-малко 12 оловни блъджара от този период, открити и в ирландски торфени блата, и в английски блата. „Несъмнено това са блъджъри, а не гюлета”, пише тя.
Кожата била определена като твърде мека, за целта на производството на блъджър (всяка грапавина върху блъджъра ще се отрази върху способността му да лети в права посока). В днешни дни всички блъджъри са направени от желязо. Те са 25 сантиметра в диаметър.
Блъджърите са омагьосани така, че да преследват играчи безразборно. Ако бъдат оставени сами, те ще атакуват играча, който е най-близко до тях. Следователно, задачата на биячите е да отпрати блъджърите колкото се може по-далече от своя отбор.
Златният снич е с големината на орех, какъвто е бил и златният Сниджет. Той е омагьосан, за да избягва да бъде хванат колкото се може по-дълго. Има една история, че един златен снич успял да избяга да бъде уловен 6 месеца на Бодмин Мур през 1884 г., като и двата отбора накрая се отказали, възмутени от тяхното слабо представяне като търсачи. Корнуолските магьосници, които са запознати с местността, настояват, че и до днес сничът все още живее необезпокояван из тресавището, въпреки че не мога да потвърдя тази история.



Този път домашно няма да имате, ще го дам като предам и втората част от урока. Сега само го прочетете и се опитайте да запомните нещо...
Втората част ще я пусна утре, защото не мога д аси намеря българския вариант и ще трябва да превеждам инфото от английски =)

Промени в куидича след XIV век

3. Играчи

Обикновено най-леките и бързи летци, търсачите трябва да притежават остър поглед и да могат да летят с една ръка или съвсем без ръце. Поради голямата им значимост за цялостния изход от играта, защото улавянето на снича води до измъкване на победата от челюстите на врага, търсачите са най-честите мишени за фаулиране от противниковите играчи. Наистина позицията на търсача е съпроводена с много слава и блясък , защото те са традиционно най-добрите летци на терена, но това е и позицията на която се получават наи-тежките контузии. ‘Свали Търсача’ е първото правило в ‘Библия на победителите’ от Брутус Скримджър.
Пазачите със сигурност са съществували през 13 век, но тяхната роля се изменила оттогава. Според намерени записки на Захариъс Мъмпс:

Цитат :

Пазачът трябва първо да бърза към кошницата и негова е задачата куофъла да не попадне там. Той трябва да внимава и да не лети много далеко от своята кошница, за да не допусне някой от противниковия отбор да отбележи в свое отсъствие. Също бързия пазач може да вкара гол и да успее да се върне бързо към своята врата и да не даде възможност на противника да изравни силите. Дали трябва той да предприеме такива действия се оставя на преценката на самия пазач.

От цитирания откъс следва, че по времето на Мъмпс пазачите са били гончии с допълнителни функции. Те са имали право да летят по цялото поле и да отбелязват голове.
През 1620г. задачата на пазачите се опростила. В игровото поле били добавено наказателно поле, което пазача не трябвало да напуска.
Задълженията на биячите малко са се изменили с течение на времето. Ние можем да предположим, че те са се появили веднага след възникването на блъджърите. Тяхното първо задължение било да защитава членовете на своя отбор, за което те използвали бухалки. Биячите не трябвало да отбелязват голове. За да отбиват блъджърите, биячите трябва да бъдат здрави физически (поради това тази роля са я играли магьосници, а не вещици). За тях е нужно също отлично чувство за равновесие, тъй като понякога, за да се нанесе удар по блъджъра, на тях им е нужно да пуснат метлата.
Гончията – това е най-старата длъжност в куидича, тъй като някога играта се е състояла само от вкарване на голове.
Гончиите си подхвърляли куофъла един на друг и при всяко попадение във коша, отбора получавал 10 точки.
Било въведено ново правило, което гласяло, че само гончията не може да стои в наказателното поле на пазача. Когато един гончия се намира в наказателното поле, гола не се зачита. Това правило било създадено, за да попречи на гоничиите да влизат сами през головите обръчи.


4. Правила

Следните правила са одобрени от Комисията за Магически игри и спортове при създаването й през 1750:

1. Въпреки че няма наложени граници за височината, на която могат да се издигат играчите по време на играта, той или тя не трибва да напускат очертанията на игрището. Ако играч премине очертанията, неговия или нейния отбор трябва да предаде коуфъла на противниковия отбор.
2. Капитана на отбора може да поиска ‘прекъсване’ като сигнализира на съдията. Това е единствения момент в които играчите могат да стъпят на земята по време на игра. Прекъсването може да се продължи до 2 часа ако играта е продължила повече от 12. Незавръщане на отбора след изтичане на двата часа води до неговата дисквалификация и служебна победа на другия отбор.
3. Съдията може да свири наказателни удари на отборите. Гончията изпълняващ наказателния удар тръгва от централния кръг към зоната за отбелязване на гол. Всички играчи с изключение на противниковия пазач, трябва да стоят плътно назад докато се изпълнява наказателния удар.
4. Коуфъла може да бъде отнет от друг играч, но при никакви обстоятелства един играча не трябва да хваща части от тялото на друг играч.
5. В случай на нараняване, смени на играчите не се разрешават. Отбора ще продължи играта без контузения играч.
6. Магически пръчки могат да се вкарват на игрището, но при никакви условия не могат да се използват срешу противникови играчи, техните метли, съдията, която и да е от топките или срещу зрителите.
7. Куидича свършва само когато златният снич е уловен, или по взаимно съгласие на двамата капитани.


5. Често срещани нарушения

Разбира се правилата са ‘създадени за да се нарушават’. Седемстотин нарушения при куидича са регистрирани от Комисията за Магически игри и спортове, и всички те са извършени по време на финала на първата Световна Купа през 1473. Пълния списък на нарушенията, обаче никога не е бил правен достояние на магьосническата общност. Според Комисията така може да се улесни появата на ‘нови идеи’ у вещиците и магьосниците.

Ето десет от най-често срещаните куидични нарушения: