~Седми урок - Разпространението на куидича по света – отбори от целия свят~

Разпространението на куидича по света – отбори от целия свят

След създаването му, куидича бързо се разпространил освен във Великобритания, а и в целия свят. Около шестнадесети - седемнадесети век почти всяка страна си е имала национален отбор, аматьорски и професионални отбори.
Днес ще разгледаме отборите от Европа, Австрания и Нова Зеландия и Африка.

Европа

Играта бързо се разпространила в цяла Елропа. Може би веднага след Англия и Ирландия, куидични отбори се сформирали в Норвегия.
По същото време френският магьосник Малекрит пише следващите редове в пиесата си "Уви, трансфигурирах краката си":

Цитат :

Греноули: Не мога да дойда до магазина с теб днес, Крапaуд.
Крапауд: Но, Греноули, не мога да нося кравата сам.
Греноули: Знаеш, Крапауд, че тази сутрин аз ще съм пазач. Кой ще спре куофъла, ако аз не го направя?

През 1473г. се провежда първият в историята шампионат по куидич за Световната Купа, включващ националности от цяла Европа. Липсата на отбори от по-отдалечени страни, може би се дължи на колапса на совите носещи писмата с покани, на нежелание да се поеме на толкова дълго и опасно пътуване или вероятно на простото желание да си останат у дома.

Финалът между Трансилвания и Фландрия е записан в историята като най-жестокия за всички времена и с многото фалове, невиждани преди - например трансфигуриране на гончия в пор, опит за обезглавяване на пазач със сабя и с пускането на стотици кръвосмучещи прилепи изпод мантията на трансилванския каитан.

Световната Купа се провежда на всеки четири години, докато през седемнадесети век нито един европейски тим се съгласява да се състезава. През 1652г. е основана Европейската Купа и от тогава тя се провежда на всеки три години.

От многото величествени европейски отбори, може би българският, Врачански Лешояди, е най-прочут. Седем пъти носители на Европейската Купа, Лешоядите са безсъмнено един от най-вълнуващите отбори по света за гледане, инициатори на дългия гол (стрелба от далеч зад наказателното поле) и винаги готови да дадат на нови играчи шанс да си създадат име.

Във Франция многократния шампион на Лигата Куинмрон Куофълпънчес са известни с тяхната ярка игра, почти колкото и с техните шокиращо розови мантии.

В Германия срещаме Хайделбергските Хрътки, отборът, за който ирландския капитан Дарън О'Хеар веднъж отлично описва като "свирепи като дракон и два пъти по-талантливи".

Люксембург, винаги силна куидич страна ни дава Бигонвилските Бомбардировачи, уважавани за тяхната нападателна стратегия и винаги сред най-добрите гол-майстори. Португалският отбор Брага Брумфлийт неотдавна се вмъкна сред най-високите нива на спорта с тяхната защиторазбиваща от биячите система

Полския Гродзиски Гоблини ни дава, може би, най-новаторския търсач на света Джоузеф Вронски.

Австралия и Нова Зеландия

Куидичът е внесен в Нова Зеландия през седемнадесети век, според слуховете от европейски биолози, които били там на експедиция за да изучават магически растения и плесени. Смята се, че след дълги дни трудейки се да съберат образци, тези вещици и магьосници изпуснали парата играейки куидич пред смяаните погледи на местното магьосническо общество. Новозеландското Министерство на магията несъмнено изразходва много време и пари за да попречът на мъгълите да разберат изкуството Маори от този период, което ясно изобразява бели магьосници играещи куидич (тези резби и рисунки сега са изложени в Министерството на магията в Уелингтън).

Вярва се, че разпространението на куидича в Австралия се случва някъде през осемнадесети век. Може да се каже, че Австралия е идеално място за играене на куидич, даваща големи ширини от необитаеми области, където могат да се построят игрища.

Антиподни отбори винаги са възбуждали европейските тълпи с тяхната скорост и представление. Сред най-добрите е Моутохора Макаус, с техните прочути роби в червено, жълто и синьо и с талисмана им - феникса Спарки. Тънделата Тъндърърс и Уолонгонг Уариорс доминират в австралийската лига през по-голямата част на века. Тяхната вражда е легендарна сред австралийското магьосническо общество, толкова популярна, че известен отговор на неправдоподобно твърдение или самохвалство е: "Добре, и аз мисля, че ще съм доброволец да реферирам следващия мач между Тъндърърс и Уариорс".




Метлите вероятно са въведени на африканския континент от европейски магьосници и вещици пътешестващи там търсейки информация за алхимия и астрономия, дисциплини, в които африканските магьосници винаги са били особено вещи. Макар че, все още не е толкова игран, както в Европа, куидичът става все повече популярен из континента. Уганда, в частност, се очертава като запалена по куидича страна. Техният най-прочут отбор, Фотонга Праудстикс, завършва при равенство с Монтроуските Свраки през 1986г., за почуда на голяма част от играещия куидич свят. Шестима играчи на Праудстикс наскоро представиха Уганда на Световната Купа по куидич, най-голямото число състезатели от един отбор някога участвали в национален тим. Други африкански отбори от списъка включва Чамба Чармърс (Того), господари на обратния пас; Джимби Джаянт-Слайлърс (Етиопия), два пъти победители в Купата на Цяла Африка; и Шумбауанга Сънрейс (Того), много известен тим, чиито лупинги възхитяват феновете по света.

Разпространението на куидича по света – отбори от целия свят

Куидичът достига Севена Америка в началото на седемнадесети век, въпреки че било трудно да се затвърди там, дължащо се на голямата интензивност на анти-магьоснически чувства, за съжаление, пренесено от Европа по същото време. Голяма предпазливост трябвало да проявят магьосниците заселници, много от които се надявали да немерят по-малка предубеденост в Новия свят, грижейки се да ограничат развитието на играта в ранните дни.

Все пак, по-късно, Канада ни дава три от най-талантливите отбори по куидич на света: Моус Джел Метеоритс, Хайлербърските Чукове и Стоунлоуските Буреносци. Метеоритите са заплашени с разформироване през 1970г. поради тяхната упорита практика със заучени, след спечелен мач, полети над близки градове и села да оставят следа от пламтящи искри от края на метлите си. Сега отборът ограничи традицията в рамките на игрището в края на мача и игрите на Метеоритите логично се превърнаха в голяма магьосническа туристическа атракция.

Съединените Щати не създават много световноизвестни куидич отбори, като други страни, защото играта трябва да се конкурира с американската игра върху метли Куодпот. Вариант на куидича, куодпот е измислен от магьосника от осемнадесети век Ейбрахам Пасгуд, който донася със себе си куофъл от старата си страна и желае да възстанови отбор по куидич. Историята продължава как куофъла на Пасгуд по невнимание влиза в контакт с върха на пръчката му в пътническия съндък, така че, когато накрая го изважда той почва да се мята наоколо по случаен начин и избухва в лицето му. Пасгуд, чието чувство за хумор е грубовато, незабавно започва да пресъздава ефекта върху поредица от кожени топки и скоро всички мисли за куидич били забравени, докато той и неговите приятели разработват игра, която се концентрира върху експлозивните аксесоари на наскоро преименувания "куод".

Куодпот има малък успех като второстепенен спорт в Европа, макар че болшинството от магьосници остават верни на куидича. Въпреки конкурентното очарование на куодпота, куидича печели популярност в Съединените Щати. Два отбора скоро пробиват на международно ниво: Суитуотър ол старс от Тексас, които постигат заслужена победа над Куибърон Куофълпънчес през 1933г., след вълнуващ петдневен мач. И Фитчбърските сипки от Масачузетс, които досега са спечелили Лигата на Съединените Щати седем пъти, и чийто търсач, Максимус Бранкович-Трети,е капитан на отбора на Америка за последните две Световни Купи.




Куидича се играе в Южна Америка, въпреки че играта трябва да си съперничи с популярния тук куодпот, както и на север. Аржентина и Бразилия достигат четвърт-финали на Световната Купа през последния век. Несъмнено най-опитната в куидича страна, от Южна Америка, е Перу, за която се говори, че ще стане първият латински шампион на Световната Купа до десет години. Перуанските вълшебници вярват, че първият им досег с куидича е от европейски магьосници изпратени от Интернационалната Конфедерация да контролират броя на Випъртуутс (перуански дракон). Куидича се превръща в същинска мания там по това време, и техният най-известен отбор, Тарапото Трий-Скимърс, наскоро беше на турне из Европа, посрещнато радушно.




Куидичът никога няма да достигне голяма популярност на изток, докато летящите метли са рядкост в страни, където килимчето все още е предпочитания начин за придвижване. Министерствата на магията на страни като Индия, Пакистан, Блангадеш, Иран и Монголия, всички от които се издържат от преуспяващата търговия с летящи килимчета, гледат на куидича с някакво подозрение, все пак спортът има фенове сред вещиците и магьосниците на улицата.

Изключение от това правило е Япония, където славата на куидича расте постоянно през последния век. Най-успешният японски отбор, Тойохачи Тенгу, за малко изпусна победата над латвийския Гордотски Водоливници през 1994г. На японската практика, церемониално да изгарят метлите си в случай на загуба, обаче, не се гледа с добро око от Международната Конфедерация на Магьосническия Куидич Комитет, приемайки го като прахосване на добра дървесина.



За домашно искам да напишете описание на българския отбор Врачанските Лешояди. Както в предния урок описанията на английски отбори, сега вие трябва да направите описание на този - какви мантии носят, с какво са известни, каква марка метли използват, някои известни играчи... напишете (измислете си) всичко, за което се сетите =)