Бил беше дошъл на гости на баба си в Отъри Снет Кечпоул. Той умираше от скука и реши да се поразходи. Слезе надолу по хълма към полетата. Слънцето грееше, а вятърът духаше толкова приятно. Момчето се чувстваше прекрасно. Видя един току що разлистил се дъб и се качи на него. Облегна се на един клон и загледа небето. Във въздуха прелетяха четири метли. На тях бяха три момчета и едно момиче - всичките с червени коси. Бил веднага ги позна- Семейство Уизли.
- Акцио метла! - каза Бил.
След пет минути метлата на момчето беше долетяла. Той скочи от клона и се настани на метлата си. Извиси се във въздуха, за да догони Уизлевците. Те летяха на метеори и се движеха сравнително по - бавно от Бил. Той ги настигна след минута и извика:
- Хей, здравейте!
- Кой си ти? - попита Рон.
- Оу, ъ.. аз съм Бил Дейвис. Първокурсник от Рейвънклоу. Слушал съм много за теб. Може ли да летя с вас?
- Ама разбира се! - каза Фред
- Хайде! - покани го и Джини, която бе възрала косата си на опашка. Петимата потеглиха. Изведнъж всичко потъмня.
- Ще вали. Да се връщаме в къщата. - каза Рон.
- Ела с нас. - каза Джордж
- Ами.. малко ми е наудобно..
- За к'во? - попита учидено Рон. - Хайде, ела. Ще те запознаем с майка.. Тя е малко сприхава, но..
Бил направи тревожна физиономия, но последва червенокосковците.
Къщата на Уизли беше голяма и някак си крива. Сякаш направена само от пристройки. Петимата кацнаха пред къщата, където имаше няколко чифта стари гумени ботуши и няколко ръждясали и пробити котела. От ляво на къщата беше гаража със старата бричка на семейството. От дясно беше килера за метлите. Групата се запъти натам. Килера заметлите представляваше стара дървена барака със счупени дъски по краищата. Зад къщата беше градината със зеленчуците. От цветята се подаваха няколко глави. Това бяха гномчета, които редовно ядоисваха госпожа Уизли.
Групата се отправи към вратата. Тя се отвори със скърцане. Бил се озова в голямо помещение. От ляво беше кухнята, а от дясно дневната. Госпожа Уизли търчеше. В тигана на котлона цвърчаха наденички.
- О, водите си приятел! - възкликна тя.
- А, да мамо. Това е Бил Дейвис. Учник от Рейвънклоу първи курс. Поканихме го на обяд.
- О, чудесно. Сядай, сядай момчето ми . - подкани го г-жа Уизли..
Съб Май 03 2008, 13:30