Ема се качваше по стълбите към кулата, където беше соварникът, за да занесе совата си Сюзи в новия й дом. Отвори врата му и влезе. Пред нея се появи просторно помещение с много железни стойки, забити на срещуположните стени на стаята. На тях бяха накацали много сови от различни видове, повечето от които спяха, заврели глави под крилото си. Соварника нямаше прозорци, за да могат совите да излитат, когато пожелаят, било то заради храна, или заради да занесат писмо.
Ема сложи внимателно совата си на една от по-ниските пръчки до един доста свиреп навид бухал, който се събуди от поклащането на стойката и я погледна злобно.
-Така, Сюзи...Вече това ще е домът ти, ще си хвърчиш на воля по цяла нощ заедно с другите сови, а понякога ще идвам и да те виждам.-каза й като на приятел Ема.-Много си красива, ти си най-хубавата сова, която съм виждала...-не се стърпя да добави Ема, понеже наистина много харесваше совата си и засега това беше единственият й приятел в училище. Совата й се отблагодари за милите думи като я клъвна нежно по пръста.-Е, хайде да тръгвам, чао!
Ема обърна гръб на Сюзи и излезе от соварника.
Нед Май 04 2008, 22:58