Упражнения

тук всеки може под РП да се упражнява

Муди бе избран в отбора по куидич и реши дасе поупражнява малко.Беше взел от мадам Хууч блъджарите и своята бухалка.Отиде в съблекалнята и се преоблече.Сложи пръчката си в джоба,нарами светкавицата си и излезе.Стъпи на земята и се оттласна както беше учил в урока по летене.Вдигна се,извади пръчката и каза:
-Алохомора!
Сандъкът се отвори и блъджарите излетяха.Муди се понесе във въздуха и ги подгони.Удари единя ,но той се върна и го фрасна,Муди падна от метлата и лежа на земята 15 мин.Изправи се,отново полетя но в гръб го удари другия блъджър.Този път обаче Муди се закрепи и не падна но изпипитваше ужасна болка.Заси ли се към другия блъджър и го удари.Запрати го към головите обръчи където той се удари в ръбъ и се върна удряйки Муди право в лицето.Муди се сгромоляса от 15 метра и изпадна в безсъзнание.

Тони много хареса първия урок по летене и реши да се поупражнява,защото скоро ще я изпитват. Взе метлата си и се запъти към терена.Когато приближи видя,че Муди също се упражнява,само че по куидич.
-Няма да ти преча - каза Тони и е усмихна - ще отида в другата част на терена...
Когато се отдалечи Тони извади метлата си и се опита да си спомни упражненията,които преподавателката беше показала...
-А,да - каза си Тони и хвана здраво метлата си.Отблъсна се леко от земята и се издигна на около 1 метър разстояние.Чувството да си във въздуха й беше много интересно и странно,за това искаше да се задържи колкото може повече време.Стоя в това положение около 2 минути и отново слезе на земята...
Спомни си,че второто упражнение беше още по-интересно и затова искаше да се труди упорито,за да го направи перфектно. Тя се издигна плавно във въздуха,внимателно вдигна едната си ръка от метлата и я протегна напред.Спусна се към земята и когато я доближи,много силно се отблъсна и полетя с голяма скорост нагоре. Стигна много високо,почти до покрива на училището.Направи няколко малки кръгчета и се запъти отново към земята.
Последното упражнение й се стори най-лесно,затова побърза да го направи.Тя се издигна на около метър разстояние и започна да обикаля терена.
-Мисля,че това бяха всички упражнения - помисли си Тони,прибра метлата си и се запъти обратно към училището...

Хафълпаф Брой мнения : 30 Registration date : 23.09.2007

Джейсън обичаше куидича повече от всичко на света! Баща му преди да почине му беше завещал една метла и като малък той летеше по цял ден в задния си двор. Сега яхна своята светкавица поогледа се и видя че Тони и Муди не го гледат и извади една малка жужаща кутийка, след като се качи на метлата отвори кутийката и от нея излезе едно малко жълто топче с крила...
Джейсън веднага го подгони с неочаквани умения , но снича беше много бърз и не се даваше толкова лесно... Джейсън се концетрира колкото може набра невероятна скорост и успя с върха на пръстите си да хване снича след това се приземи доволен скри в мантията си кутийката усмихна се на Тони и Муди каза им довиждане и тръгна към стаята си за да учи

Джини се беше разбрала с приятелката си Бела да полетят малко.. и ако се справят добре да поиграят куидич.
Джини излезе от съблекалните в куидичния си екип и с метла в ръка.Като подтичваше леко момичето отиде посредата на игрището.Огледа се, но тъй като не видя приятелката си, реши да направи едно кръгче докато тя дойде.Джини преметна единия си крак от другата страна на метлата и усети как краката и се отлепят от земята.Това не беше първия път, когато момичето се качваше на метла, но го усещаше така.Имаше странното усещане, че никога не се е чувставала толкова добре.Усещаше всеки полъх на вятъра, който разрошва червената и грива.Чувстваше, че щом е на метлата ще е защитена от всичко лошо, което се опитва да я нарани...Всяко притеснение си отиде от главата на Джини-Луна и единственото и желание беше завинаги да лети...Момичето излезе от унеса, чак когато приятелката и Бела и извика...

-Ти какво? Да не си углошала! От половин час те викам да слезнеш!-Бела беше доста ядосана.- Както и да е! Не мога да си намеря метлата, предполагам че Лис я е взела. Тук няма ли някакви които да ползвате за упражнения? Все пак искам и аз да полетя малко...нищо че времето не е хубаво, поне дъждът спря...Хей! Сега чуваш ли ме?

-Да чувам те!-Джини се приземи леко на земята.-Ами аз взех една, защото съм в отбора по куисич, ама тук има едни където са за общо ползване.
Джини се запитуи в посока на съблекалните.Точно преди да влезе в помещенията, тя се спря и каза:
-Алохомора!Ето тук има!
Беше се отворила малка стаичка с цял куп "Чистометки".
-Да ти кажа четсно не са много добри за летене!Ама като няма друго...
Джини изчака приятелката и да си вземе една метла.
-Е ти летяла ли си?

Бела се просегна към метлата, която изглеждаше най- запазена.
- Да естествено, аз много харесвам куидича, но сестрите ми не си падат осовенно много по него и не ми се е отдавало възможност да играя толкова често. Иначе естествено съм летяла. Предполагам и ти?
Говорейки това момичетата излезнаха отново на куидичното игрище.

-Ами само няколко пъти..защото аз малко повече се вълнувам при ира и братята ми не ми даваха много, а пък Хърмаяни не се интересува от такива неща...Иначе не съм много добра, но съм научила няколко трика.
Джини полетя нагоре и направи няколко кръгчета.
-Хей искаш ли да поиграем малко с куофъла аз може да съм пазач, а ти гончия.Или ако искаш с блъджъра?

Бела се засмя.
-По добре с куофала. Но позволено ли е да се изкарват когато няма тренировка? И като стана дума ти коя позиция в играта харесваш най много?

-На търсач.Ами мисля, че не е позволено, ама аз взех назаем от брат ми.-Джини слезе на земята и отиде до една голяма кутия.Извади от нея топка и полетя отново.-Давай!
Момичетата поиграха няколко часа и след като бяха тотално капнали и измръзнали заради вятъра слзоха на земята.
-Ех, как ми се иска ощеда играем, но условията не го позволяват!-каза натъжено Джини.

-Да....Утре ако е хубаво времето може пак да дойдем...Хей, може може да се разберем да играем повече хора...нещо като упражнение на куидич. Какво ще кажеш?