Изпитанието на Хърмаяни
Хърмаяни си пое дъх и тръгна навътре в гората!Задачата беше намери върколака и да го победи!За върколаците знаеше,че са много подли и хитри може да я нападнат в гръб!Затова при всеки лек звук,при всеки полах на вятъра тя се обръщаше за да се увери,че няма никой зад нея.Изведнъж нещо странно се появи някакъв смях и докато Хърмаяни се обърне върколакът каза:
-Експелиармус!
Хърмаяни си удари лошо главата в дървото,но намери сили и стана.Хвана пръчката си и се опита на обезеражи върколага,но не се получи той някак проникваше в съзнанието на Хърмаяни и блокираше всички магии,които тя изричаше,затова тя се съсредочи и успя да влезе в съзнанието на върколака,сега играта се обърна на нейна страна!
-Левикорпус!-каза Хърмаяни и вдигна върколага във въздуха!-Инканцерус!-извика Хърмаяни и вече противникът и беше завързан в здрави въжете.
Тя излезе с него от гората и зачака оценката на съдиите!
Изпитанието на емчето
Първото изпитание на Емма беше за вземе зъб от върколак.На нея това и се стори лесно.Когато влезе в гората тя се огледа и не видя нищо друго освен дървета и само дървета.Още от момента,в който Професор Флип им беше казал изпитанието Емма се сети къде може да намери върколак.Тя навлизаше още по-навътре в гората и най-после стигна до средата на гората.Там имаше нещо като тунел и Емма влезе вътре.Вървя около 5-10 минути и стигна до изхода.Излезе от тунела и пред нея изникна стена.Емма опря магическата си пръчка до стената и прошепна нещо,стената изневидялица изчезна и Емма мина.Зад Емма отново се появи нова стена.Емма ходи още малко и стигна до едно място,където стар върколак стоеше на някакъв камък.Емма отиде предпазливо по-близо до него и му каза:
-Добър ден Меригалум,как си?
-Коя си ти?Махай се оттук!-извика той.
-Спокойно,спокойно!Аз съм Емма,Емма Макпистъл,помниш ли ме?Хагрид...Хагрид ни запозна.-каза спокойно Еммчето.
-О,Емма,здравей!Извинявай,че...просто не те познах!Какво те води насам?-попита Меригалум.
-Амии...страх ме е да ти кажа.Аз...аз...участвам в Тримагическият турнир...и Първото изпитание е да вземем...о,боже страх ме е да не ме...нападнеш!-промълви Емма.
-О,не нямаАз вече съм стар,мила,ще ти помогна каквото и да искаш!-каза върколака.
-Да,но...е,добре де...да вемем...зъб от върколак!-каза уплашена тя.
-Ооо,това ли било!Нищо работа!Ще ти дам един о моите!-върколакът продължи-Ей сега се връщам не мърдай оттук!-той навлезе още навътре в гората и следмалко се върна,държеше нещо бяло в ръката си.-Ето миличка,заповядай зъб от въколак!Сега си върви и успех!
-О,Меригалум,задължена съм ти,толкова съм ти благодарна!Благодаря!Няма да забравя това!-рече Емма и се върна по същият път.Като че ли съдиите се учудиха,че няма нито кръв нито следа от бой по Емма
Изпитанието на тони92
Когато чу какво ще е първото изпитание Тони си мислеше,че това не е възможно и че е страшно опасно.Но нали вече се беше записала за турнира и нямаше връщане назад.Тя тръгна първа към гората като през цялото време предпазливо се оглеждаше наляво и надясно.Където и видеха очите имаше само дървета и храсти,не им се виждаше краят,гората беше наистина огромна. След дълго ходене момичето се натъкна на едно старо дърво,което като че ли беше наядено от нещо.Имаше следи от огромни зъби.
-Олеле-помисли си Тони-ако това са следи от зъби на върколака,значи си имам работа с много голям и опасен звяр!
Но въпреки,че се притесняваше,тя продължи напред и съвсем скоро видя,че нещо се шмугна много бързо между дърветата.
-Аха,спипах го! - каза си Тони
Тя започна да тича към храстите и когато се доближи,видя нещо черно да лежи в тях.
-Това е той!-помисли си момичето и се чудеше как ли ще успее да му вземе зъб.
-Ако ми стане нещо,поне ще знам,че съм участвала в Тримагическия турнир - окуражи се тя и започна да търси нещо, с което да му извади зъба. Тони се отдалечи малко от него и се загледа за нещо,което ще й помогне.След около пет минути ходене,тя чу силен шум зад нея и внезапно се обърна.Върколакът седеше пред нея,гледащ свирепо и готов да нападне.
-Вцепени! - извика уплашено момичето и той падна на земята неподвижен.
-Боже,отървах се на косъм - помисли си тя и се запъти към едно блато,което се виждаше в далечината
Понеже не намери нищо подходящо,реши да вземе няколко тръстики и с тях да се опита да завърже един зъб и да го извади.
Когато се върна, него го нямаше и много се уплаши.
Започна да се озърта на всички страни и изведнъж нещо я удари изключително силно по гърба.Тя падна на земята и когато погледна го видя,още по-страшен и свиреп от преди.Тъкмо да я сграбчи с огромните си ръце и Тони изкрещя:
-Петрификус тоталус!
Върколакът започна да вие и се строполи на земята,неможещ да движи нито ръцете,нито краката си.
Момичето побърза да свършва със задачата,уви зъба с няколко тръстики и го завърза здраво.Когато видя,че е здраво завързан,тя го издърпа с всичка сила и той започна да се клати.
Върколакът изви още по-силно от болка и след малко зъбът падна на земята. Тони го взе,сложи го в една торбичка,която й бяха дали специално за това и бързо избяга от гората.
Изпитанието на надето
Когато чу първото изпитание Надету беше доста смутена.Дали щеше да се справи.Първите участници минаха и остана нейният ред.Тя беше на крачки от гората.Пристъпи вътре и и се видя пусто.Вдигаше се някакъв дим.Със ситни крачки навлизаше вътре.От едно място се чу рев."Това сигурно е върколака" помисли си тя."Трябва да обмисля стратегията си,мисля че е позволено да взема някаква пръчка от дърво или нещо такова за да си помагам"Момичето взе една дебела пръчка от близкото дърво, но като я откъсваше се чу силен пукот.Това беше от дървото.Сигурно върколакът е наблизо.След това всичко стана за секунди.Чу шумолене на листа и чупене на пръчки сякаш зад нея се приближаваше нещо.Едвам успя да се обърне и видя чудовището.ой се удари в едно дърво защото Надетуу се отмести .Леко се зашемети.После обаче пак стана и се затича към Надя.Тя пак мина встрани и той отново се блъсна.Надетуу започна да тича.Пръчката още беше в ръката й.Тя имаше преднина сега,затова се обърна и го удари.Парчето дърво го удари между очите.Надя инстинктивно грабна още една пръчка и го удари отново.Този път в окото.На върколака му прималя.Започна да се свлича на земята а момичто задъхано запрати още една пръчка по него."Дали сега е момента да взема зъбът,Но как по дяволите ще го изкарам" - трескаво мислеше.Изведнъж я озари една идея.Естествео че нямаше да го вади от самата му уста.Взе една клонка която беше дебела колкото ръката йи го удари в устата.За щастие може би от предишните му удари в дърветата зъбите му се бяха разклатили.След като го удари на точното място два от зъбите му се баха разклатили още повече и със следващия удар те паднаха.Със задоволство Надетуу гледаше гадните му зъби и реши чи най сетне е готова с първото изпитание.Когато се отдаличаваше обаче върколакът се изправи,изрева и започна да дя преследва.Тя не се страхуваше този път защото беше близо до краят на гората.Задъхана,изпотена и начернена тя дотича до журито и предаде единият от зъбите - другия го беше изгубила.
МОЛЯ ЖУРИТО ДА МИ ПРАТИ ОЦЕНКИТЕ СИ ЗА ВСЕКИ НА ЛС
Пон Авг 06 2007, 19:53