Дърветата с Люлките

глътна своето риборасло и двамата скочиха във водата.На Тони много й харесваше ,че може диша свободно и заплува към средата на езерото.Муди...

Тръгна към дъното.Влезе в една подземна пещера и изплю растението.Тони направи същото! После те тръгнаха навътре и влязоха в града на име "Подземен рай"Тони.....

се изуми,когато видя колко е красиво и с любопитство тръгна навътре...
-Какъв е този град - попита тя - никога не съм виждала такова нещо преди,всичко вътре е много странно и едновременно с това величествено и неописуемо интересно!Това ли е мястото,което искаше да ми покажеш? - запита Тони и погледна въпростелно Муди...

Муди също я погледна и каза:
-Да!
После те продължиха навътре! Изведнъж пред тях излезе един езерянин и тръгна към Тони! Тя извика насочила пръчката си към него.........

-Уингардиум Левиоза!
Езернянинът се издигна във въздуха,гледащ надолу толкова изплашен,че не можа да каже нищо.
-Кой сте вие? - попита Тони.
-Аз съм управителят на този град и понеже ви видях,че не сте тукашни,исках да видя какво ви води насам,дали мога да ви помогна с нещо.
Тони се замисли и го пусна обратно на земята.
-Благодаря - каза управителят - казвам се... - опита се да се представи той,когато момичето го прекъсна - няма значение как се казвате,виждам,че сте дружелюбен и се отнесохте добре с нас,това е по-важното - увери го тя му се усмихна.
-Радвам се,че го разбрахте!А сега искам да ви пожелая приятно прекарване в Подземен Рай! - каза той,усмихна се и си тръгна.
-А сега да вървим...искам да ти покажа нещо тук - побърза Муди и тръгна напред.
-Я,чакай малко - каза Тони - там виждам една много интересна врата!
-Хм,интересно - полюбопитства Муди - да отидем натам!
Двамата се запътиха към вратата.Когато я наближиха,видяха че има табелка,на която пише "пряк път до брега на езерото".
-О,това е много хубаво-ако води до брега на езерото,значи във всеки един момент ще можем бързо да се върнем в двора на Хогуортс - зарадва се тя - а това е идеално за спешни случаи...
Муди...

Я погледна и каза:
-Добре! Да си вървим! Време е за закуска!
Тони излезе а зад Муди се появи тъмната черна фигура нападнала го многократно!Той не реагира и магия го уцели в тила!Тони се върна......

и видя,че Муди беше доста изплашен.
-Какво стана? - попита учудено тя.
-Появи се нещо странно,което не знам какво е,но се махна - това е по-важното.
-Добре,да вървим,защото вече умирам от глад,а след час запова урокът по аритмантика.Не искам да закъснявам,тъй като учителят се кара - обясни Тони и с бърза крачка тръгна към тайната врата,водеща до брега на езерото.
Когато се приближиха до вратата,видяха,че тя всякаш беше променила цвета си.
-Не знам какво става с вратата,но се надявам,че ще ни отведе до брега,тъй като нямаме никакво време - каза запъхтяно момичето като гледаше часовника си.
Муди я отвори,видя нещо като стълбище,прашно и пълно с паяжини,явно никой не беше минавал от там поне от година.
Все пак тръгнаха по стълбите и след секунда се озоваха на брега на езерото.
-Супер-каза Тони-вратата е много полезна-усмихна се тя и бързо закрачи към дърветата с люлките.Когато стигнаха с изненада видя,че там има някого.
-Кой е това?Не го виждам от храсталаците! - каза момичето и явно на достатъчно висок глас,защото изведнъж този някой се обърна и каза:
-Здрасти,аз съм!
Това беше...

Еммчето.
-Здравейте!Не ме ли познахте?На закуска ли отивате?

-О,здрасти! Ами да,на там се бяхме запътили... но все пак има още 15 минути,може да седнем на люлките и да си поговорим - отвърна й Тони дружелюбно.
-Нямам нищо против - каза Емчето и всички отидоха на люлките.
-Как си?-попита Тони-ние с Муди прекарахме цяла ною тук,много обичам това място...

Муди я погледна,после каза:
-И аз го харесвам! Много харесвам и звездите! Но все пак искате ли да ви разкажа какво стана когато за първи път дойдох във Хогуортс?

-Нямам нищо против,но ако искаш ни го разкажи,докато закусваме,защото вече съм гладна, а и си е време за закуска!-предложи Тони
-Добре-отговори Муди.
Всички станаха от люлките и тръгнаха към Голямата зала.Тъкмо завиха зад ъгъла и дойде...

Лейси скучаеше.Тя отиде при люлките и седна на една.Залюля се толкова висока че видя езерото.Навън бе студено,а Луната светеше и здвездите и подръжаваха.Бепе великолепно.Изведнъж люлката на Лейси бе спряна от нещо или някои.:
-Кои е там?-попита Лейси изплашено.

Черен силует се показа зад Лейси и и запуши устата! Беше братът на Муди: Федер!
-Каж.......
Лейси......

Лейси беше безпомощна.Тя неможеше да извика.Но започна да се дърпа и да рита."Мисли Лейси мисли"

Федер извади пръчката си и отпуши остата на Лейси:
-Ако викнеш ще умреш! Кажи ми къде е Муди! Знам че сте близки!

След като излязоха от замъка Еммчето и Лейси се запътиха към дърветата с люлките,еммчето въздъхна:
-Откога не съм идвала тук...

Мда найстина отдавна не сме идвали тук..

-Какво прави през последните седмици?Вече не се виждаме толкова често...

-Aми попринцип на бях в училищетото,само за уроците и после в града при приятелите:)

-Ами да,хубаво е от време на време да се поразтъпчеш малко...

Е да права си а и сега училището се напълни с нови лица и ще е по инетересно..

-Мхм...-каза еммчето,после млъкна за няколко секунди и каза-...на какво се дължат толкова нови ученици?

Експирианс следаваше Муди и Емма, докато те не спряха на място.
- Какво е това място? - попита Експирианс

Тогава се появи еммчето и каза:
-Здравейте!Лейс,Аластор!Нова грифиндорка?Откога не е имало нови ученици в Грифиндор!Приятно ми е казвам се Емма Макпистъл,всички ми викат еммче...А ти как се казваш?

- Приятно ми е да се запознаем. - отвърна грифиндорката. - Името ми е Експирианс. Приятелите ми викат Екс.
Тогава.....