Беше петък следобед и Бела нямаше много работа,за това реши да се поразходи.Минавайки през двора видя че Хагрид си е вкъщи и отиде да го види.Когато стигна до колибата му и почука на вратата чу радостния лай на Фанг:
- Ооо,здравей Бела,не те очаквах - поздрави Харгид и се отмести от вратата за да може тя да влезе - Седни да изпием по чаша чай - предоложи той.
- Благодаря ти нмого,Хагрид,но бих предпочела чаша кафе,ако не ти е проблем - каза тя с усмивка.
- Ама разбира се че не - засмя се в отговор той и постави чайника на огъня,докато Фанг се наместваше в краката на Бела,а тя го чешеше зад ушите - Ше знаеш,той не се дава лесно - посочи той хрътката в краката й - Друг да беше до сега да го е разръфал,ама ти се разбираш с животните ... За това те харесвам ... -довърши леко притеснен той
- Много си мил Хагрид - усмихнато заговори тя и се направи,че не вижда червенината по страните му - Всъщност идвам при теб за услуга ... Не искам да те притеснявам,но не знам към кой друг да се се обърна -започна притеснено тя.
Хагрид й наля чаша кафе,сипа на себе си чаша чай,седна срещу нея и я запита:
- Какво има,Бела?Нещо лошо ли ти се е случило?-в погледа му се четеше загриженост.
Тя се опита да се усмихне,но устните й само леко потрепнаха и засилиха напрегнатото й изражение:
- Не ... не исках да те тревожа... аз просто ... - заовътра тя.
- Хубава работа,не искала да ме тревожи ... Айде изплюй камъчето,какво те тревожи?- попита прямо великана
- Не е точно проблем ... всъщност и аз не знам много точно още ... Но съм притеснена за нещо ... Исках да те помоля да ми намериш някои съставки ... По принцип имам достатъчно отвари и лекове ... Но искам да се подсигура ... да има достатъчно дори и нещо да се случи с ... - на върна на езика й беше да си признае , че може би тя самата е в опастност,но в последния момент реши да не го тревожи и всемсто "мен",каза - с някой ... не че има нещо ... просто за всеки случай ... Нали разбираш?-погледна го умолително тя.
Хагрид я изгледа изпод вежди с неявярващ поглед,но само каза:
- Добре ... разбира се че ще ти помогна ... Но ако и друго те тревожи,можеш да ми кажеш ....
Изражението й се поободри и тя само каза:
- Не,благодаря ти много,но само от това имам мнужда... Ето - рече тя,вадейки малък свитък от мантията си - Това е списък с нещата които ще ми трябват... Много ти благодаря Хагрид,знаех си че мога да разчитам на теб.-в изблик на нежност и благодарност,тя скочи от стола си и го прегърна,а после се смути,благодари отново и изхвърча от къщата преди той да има време да каже нещо.
Пет Авг 24 2007, 18:35