Малката стая за почивка

Бела се беше отпуснала на дивана и премисляше всичко което бе преживяла.Изведнъж силно блъскане по прозореца я извади от унеса й и тя стана от удобното канапе.Фелик блускаше стъклата и се опитваше да влезе при нея.Тя отвори прозорците и совата й влетя в стаята и се строполи на масичката,събаряйки вазата с цветя.Бела се приближи до Феликс и го заразглежда.
- Какво ти се е случило Феликс,защо си така развълнуван ... Ооо,донесъл си писмо ... не очаквах толкова бързо - говореше Бела,докато развързваше пергамента от крачето на птицата.После погали совата по клюна,даде й няколко бисквити и я пусна да се върне в соварника.След това седна на канапето и с треперещи ръце вдигна писмото от родителите й.Обърна го към светлината и зачете полугласно:
- "Скъпа Бела,
Надявахме се този инцидент никога да не се повтори,но явно надеждите ни са били напразни.Трябва да поговорим сериозно,но не можем да ти обясним нищо в писмо.Намери начин да се появиш в камината ни за да поговорим на спокоиствие.И НЕ СВАЛЯЙ МЕДАЛЬОНА СИ ЗА НИЩО НА СВЕТА!
С обич: Мама и Татко"
Бела геда листа няколко мига,а после го хвърли в камината и рече с презрение:
- Нито ме обичат,нито тоя ми е татко!За какви се мислят?И разбира се че никога не свалям медальона .... Не разбраха ли какво значи той за мен?!Не разбраха ли какво значеше Анди за мен?!-започваше да крещи и да плаче ... чустваше гняв,яд,болка и самота ... Хвърли катурнатата ваза към стената и из цялата стая се разхвърчаха парчета стъкло ... Блъскаше,удряще и хвърляше всичко което се изпречваше пред погледа й ... А после в знак на безсилие се трополи на канапето и заплака.

Флип намина през стаята за да провери как е белла.
Влезе в стаята видя белла ядосана (не я бе виждал такава преди) Много се учиди и каза.
-Добър вечер Бела как си днес ? По добре .... или не

- Не!Мерлин го взел!Не съм никък добре!-крещеше Бела,а по страните й се стичаха сълзи - Те са виновни за всичко!Те ... само те и никой друг!Родителите ми!Заради тях си отиде Анди... - лицето на Бела се изкриви от болка,а очите й придобиха метален блясък...
- Чакай,чакай успокой се малко - каза Флип - Кой е Анди и какво толкова са направили родителите ти?
- Анди беше всичко за мен!Всичко!ЯА сега го няма ... сега и аз ставам като него ... Той беше толкова мил и добър към мен ... А после ... после се промени ... Стана зъл и жесток ... нараняваше ме ... Нарани и Пухчо ... И сега и аз съм такава .... Ставам зла ... Искам да наранявам,да причинявам болка и страдание ... Искам ...трябва да ме спреш Флип ... То е по - силно от мен ... мога да нараня някой ... А не искам ... И същевременно искам ... Трябва да говоря с тях! - Без да го поглежда тя скочи от канапето и отиде до камината,грабна малко от пудрата и я хвърли в огнището.После наведе главата си там и изведнъж от огъня се появиха лицата на мъж и жена на срена възраст.
- А сега ми обяснете всичко!-изкрещя със злоба в гласа Бела.
- Кой е този - попитаха притеснено родителите й.
- Това е някой,на когото вярвам - отвърна с презрение Бела - което не може да се каже за вас.А сега ми обяснете какво Мерлин го взел,става с мен!
- Виж миличка ... - започна предпазливо майка й.
- Не ме наричай с измислено нежни имена ... Имам си име - Белатрикс .
- Знаеш,че Чарли не е твой истински баща ... той те отгледа као свое дете, но ...
- Никой от вас не ме е гледал като свое дете ...
Лицето на майка й се изопна от болка,но тя продължи да говори:
- Истинският ти баща е ... не е добър човек ... За това й се разделих с него ... Но той не се отказа от теб ... Бяхме защитили къщата и не можеше да се добере до теб,но той действа чрез Анди ... беше го омагьосал с "Империус" и го караше да те наранява и да убие .... да убие Спайк ... За това се радвахем когато напусна къщата и отиде в Хогуортс,но явно той и тук се е добрал до теб ... Толкова съжаляваме ... Опитахме се да те предпазим,но не успяхме скъпа ... не можахме ...
Бела гледаше със каменно изражение:
- И кой е този зъл магьосник,който ми е баща?
Гласът на майка й потрепери докато произнесяше едно единствено име:
- Демонис!
След това,родителите й изчезнаха от камината.Бела за минута остана безмълвна,а после се обърна към Флип.Изражението й беше непроницаемо.
- Демонис...чувал ли си го? - попита тя.
Флип я изгледа замислено за няколко минути,а после каза:
- Да чувал съм го.Той е ...

Моят идол . Магиосник толкова могъщ и силен ..... Преди много време един чевек на име Геримак го е предсказал ....... той е .... той е (притесни се флип) . Както и да е ако е този нищо не може да го спре ... съжелявам ...... Имам план защо да не го призовем тук и да се разберем . Трябва да погледнеш и от неговата страна на нещата , бил е отделен от единственното си дете не е можел да те вижда . Може би иска да навакса пропусналото Бела .
-А сега се успокой и се концентрирай

Бела се замиси над думите на Флип ... Значи той познаваше баща й ... или поне знаеше кой е.А тя никога не бе чувала името му,не го бе виждала,не знаеше нищо за него...
- Не знам ... - започна съвсем тихо Бела и сякаш говореше повече на себе си,от колкото на Флип - Не се бях замисляла за него ... Мислех че той ме е изоствил ... А сега разбирам че те не са му позволили да ме вижда ... И все пак той е успял да се добере до мен по-някакъв начин ... А аз как да го открия ... И какво ли ще му кажа ако го вид...- но те не довърши изречението си,защото изведнъж се свлече на ивана и изгуби съзнание...или не точно...сякаш беше заспала дълбок сън който я пренесе в друга реалност...Тя се намираше в някаква стая ... виждаше бебешка люлка със спящо в нея дете.Дочу викове откъм тъмния коридор в дъното на стаята и се запъти натам.Видя мъж и жена да се карат...
- Остави я на мира ... аз няма да ти позволя да се доближиш до нея ... Тя е моя чудовище такова!Нама да ти дам да я нараниш!-крещеше през сълзи жената.
- И как ще ме спреш - изхили се презрително мъжът - Тя е мое дете ... моя кръв и плът и ти нямаш право да я отделяш от мен!Тя ще стане велика ... с моя помощ тя ще се превърне в най-могъщатата ... всички ще се страхуват от нея и ще я почитат ... - в очите му пробляснаха същите метални отбласъци,като тези в очите на Бела когато е ядосана,тя забеляза това и се приближи за да огледа мъжът от близо.Той беше висок,със снажна фигура и бледа кожа.Косата му беше тъмна и зализана назад,а очите му ... очите му бяха точно като на Бела...
- Татко ... - промълви тя протягайки ръка към него,но преди да го достигне се всичко потъна в мрак.Тя се опита да отвори очи и когато успя видя Флип надвесен над нея.Бела примигна няколко пъти докато осъзнае че се намира в малката стая зад кабинета й и че всичко което видя е било само сън .... или видение ... или спомен ...
- Трябва да го видя Флип - каза тя с решителност в гласа - Трябва да го видя и да поговоря с него ... Но не знам къде да го открия ... Имаш ли предастава как мога да се свържа с него ? -попита с надежда тя.
Флип мълча известно време потънал в размисъл и накрая каза:
- Да ... предполагам че знам как да го намерим ... Но няма да е лесно ... Никак няма да е лесно ... Ще трябва да ...

Отидем до планината Хинит на върха и има кула на име Куе'л Талас . Там има оракъл (продължи флип) който може да ти каже къде да намериш баща си .Поне така се говори че знаел всичко ...... Но преди да тръгнем ще трябва да свалиш твоя медалион защото няма да можем да се срещнем с него ако той е на теб . По добре го остави тук за да е на сигурно място . Аз ще те пазя (каза флип)

Бела се замисли ... Толкова много искаше да види баща си.Но от друга страна никога не се бе разделяла с медальона си ... беше й много скъп спомен и тя го имаше като талисман,а и майка й изришно й каза да не го сваля .... Мисълта за майка й я накара да потръпне нервно и в погледа й се прочете ненавист и дива ярост.Бела свали медальона от врата си с рязко движение и го запрати към стената.После вдигна решително поглед към Флип и каза:
- Да тръгваме тогава!

-Неможем да се магипортираме до там за това ще трябва да яхнем метлата бела . Е какво мислиш?

По лицето на Бела се изписа недоволство,но след миг тя вдигна глава и със самодоволно изражение каза:
- А може би има и друг начин!-тя се запъти към ъгъла на стаята и взе вазата която се търкаляше на пода.Вдигна магическата си пръчка и почука с нея по предмета като каза ясно и отчетливо - Портос - блесна сияйна всетлина,но само след секунда изчезна и вазата си изглеждаше отново като съвсем обикновенна ваза,но вече беше летокод.Бела видя колебанието на Флип и го подразни - Какво,не ти стиска да литнеш с нерегистриран летокод ли - гласът й бе режещ и съвсем нетипичен за нея.Той вдигна решително глава и каза спокойно:
- Ни най-малко...но вече ти обясних,че не можем да стигнем с магия до там.Щом искаш ще се доближим максимално близо до мястото с летокода и ще повървим докато стигнем.
Бела кимна енергично и хвана вазата.Той също се допря до летокода и след миг двамата бяха засмукани във водопад от цветове и силен вятър.Малко след това се озоваха ...

Пред висока планина а на върха и още по висока кула . Те изкачиха и на вратата видяха някакъв надпис : Не ще ти тук магия помогне . Те дръпнаха вратата но тя не се отвори .
-Какво ще правим (попита флип)

Бела потрепери ... мястото я привличаше,възбуждаше я,откриваше една нова непозната за нея тъмна страна,изкарваше най-нисшите и емоции и страсти ... и същевременно я плашеше и ужасяваше до смърт.Тя погледна вратата ... пери погледа си дълго и настоятелно и портата изведнъж се отвори.Бела погледна притеснено Флип,той й кимна окуражително и тя влезе в тъмния коридор и видя стръмни извити стълби.Спря за миг и се зачуди дали да продължи,но Флип който стоеше зад нея я побутна и тя тръгна нагоре.Бяхя изкачили половината стълби когато изведнъж ...

Стъпалата започнаха да се разрушават и пропадът в сякаш бездънната кула . Флип и бела побързаха и успяха да се качът до върха . Навлязоха и видяха побелял старец със превръзка на очите . Странното беше че ушите му бяха по дълги от техните ... приличеха .... не те са елфски ! Той бе последния оцелял Елф .. Когато Флип и Бела се приближиха Оракула се обърна към тях и каза
-Знаех че ще дойдете моля седнете .
Те седнаха на странните летящи кресла и бела започна ....

Бела заговори с треперещ глас:
- Името ми е Белатрикс ... Бела ... До скоро не знаех нищо за произхода си,но преди време разбрах,че съм потомка на Хелга Хафълпаф,а баща ми ... истинският ми баща е Демонис.Всъщност не знам много за него ... само че се е опитвал да се свърже с мен,но майка ми не му е позволила...
- И добре е направила - прекъсна я Оракулът - Виж дете ... едва ли си готова за среща с Демонис ... Той е велик магьосник,но силите му не са ... не са съвсем ...
- Не ме интересува - изкрещя Бела - Той ми е Баща!Искам да го открия - очите й отново бяха с онзи плашещ метален блясък и хвърляха искри като разтопена стомана - Трябва да хо намеря!Ще ми помогнеш ли или не?!
- Добре тогава - каза с леко притеснен глас Оракулът - За да го откриете трябва ...

Да отидете в лабиринта Ogrimmar там ще срещнете орка Aalock говорете с него ... той е много близак до баща ти и знае къде се намира .

- И къде Мерлин го взел се намира този тъп лабиринт и кой е този Оракъл Aalock - разкрещя се Бела - През още колко сбръчкани старци трябва да мина докато се видя с баща си!?-по лицето й се виждаше дива омраза и ярост,нетипична за милата и усмиихната Бела,която всички познаваха.Флип я изгледа учудено,но тя не му обърна внимание понеже вадеше пръчката си и я насочи към Оракула - Или веднага ще ми кажеш как да намея баща си или - в очите й блезна злокобен пламък и тя опря пръчката си заплашително близо до стареца,който я изгледа стъписано.
- Но какво правиш ... аз не зная ... казах ти вече че не мога да ти помогна ... аз ... - заговори с треперещ глас той,но Бела не се смили над него вдигна пръчката си,замахна и каза:
- Авада Ке ... - но не успя да завърши смъртоносното си заклинание,понеже в този миг ...

Флип я спря ... не помниш ли че в тази кула магиите не работят .... Даже може тя да се обърне към теб ... Аалок не е оракул той е слуга на баща ти .. Той е орк ще тръгваме ли ?

Бела изгледа за последно Оракула със злоба и после се обърна към Флип:
- Добре да тръгваме!Но как само ми се искаше да го ... - очите й се присвиха застрашително,но тя се овлядя и продължи със спокоен тон - И къде е този лабиринт!Хайде ... води ме!Нямам търпение да видя какво още ни очаква!
Двамата излязоха от полупорутената кула и тръгнаха към ...