Стихове и кратки разкази

Умеете да пишете-без значение какво споделете го с нас в тази темичка

Защо ме спаси:

Когато сутрин стана
и гледам,че не си до мен,
във сърцето ми е яма,
пълна със трагичен ден.
Сега не мога да избия от
главата си онзи кървав ден,
когато ме спаси.

Защо не ме остави онзи ден
улицата да пресека и да ме
блъсне онази кола, заради
която ти умря.И не мога сега
да си простя, че ме спаси и
затова умря!Обич моя!

Сега правя опити да дойда
при теб обич моя!
Но не мога!И съжалявам за
това!Ако не дойда при теб
сега и в душата и сърцето ми
ще е яма, пълна със трагични дни!
Защо ме спаси?ЗАЩО???

Благодаря ти


Благодаря ти че ме остави,
сега съм сама но съм силна.
Такава болка не може да се забрави,
но се превръща в усмивка стилна.

Благодаря ти,че ме мамеше,
тогава болеше,но сега не,
когато на срещи ти други канеше...
А сега пред мен си на колене

Благодаря ти също за лъжите,
от теб се научих да мамя...
Гледайки го право във очите,
друг на среща ще поканя.

На края ти благодаря и за проблемите
с които ме товареше без спир ...
Сега е време за промените
и ще живея с другия във мир.

Краят

Намирам се на крачка от ръба
и много ме е страх да не пропадна.
Животът ми остана зад гърба
и тъмна мисъл в мене се прокрадна.

Събиран съли,назаде се обръщам,
с надеждата за нещо да се хвана,
но пропастта към себе си ме връща
и падам във бездънна тъмна яма.

О,моля те живот,хвани ме!
Не ме предавай още на смъртта.
Господи,над мен смили се и спаси ме
не ме изпращай още в пропастта!

Последна глътка въздух,последен лъч мечти
и давя се във мъртвата река.
Отивам си,животе...Моля те прости ми!
И за последно махвам ти с ръка ...

И на ръба на лудостта изправена,
назад обърната,напред протегнала ръце,
поставям маската от лицемерие направена
и моля се да спре разтупкалото се сърце.

А обръчът от отчаяние ме стага,
изсмуква всеки светъл лъч от мене ...
И всяка ведра мисъл отчаяно бяга,
а тъмният кръг се затяга без време.

И нямам,нямам сили да избягам,
да търся надежда,любов и мечти.
от всичко сломена във тъмната бездна аз лягам
и моля се всеки да ми прости ...

Когато светът за миг спре да се върти
и на пух и прах разбие твоите мечти.
Когато не си дете,нито жена,
тогава те обзема болка и тъга...

Когато слънцето безпаметно залезе
и правиш хиляди неща без нищо да излезе,
а утрото е тъй далече,
че нямаш сили вече ...

И палиш си цигара с надеждата димът й да те скрие,
а погледът ти тайно търси светлинка в която да се впие.
Но надежда няма вече,
а утрото е тъй далече ...

Когато тръгнеш смело напред и нагоре,
вървиш уверено и нищо не може да те събори.
Падаш в капани,изкачваш нови върхове,
губейки стари приятели,печелиш нови врагове.

Напреде устремена тичаш през годините като дете,
със сетни сили спираш,щом стигнала си до финала.
Сега е време дъх да си поемеш и да се запиташ накъде?
останала си тъй сама във тази празна зала.

Във залата на финалистите,на тъй успелите,
ти се усмихваш през сълзи,чакайки похвала,
но в тази зала са останали единствено злодеите
и глупаво е да очакваш тяхната възхвала...

Бедното момиче,жал ми е,че падна от високо,
преследвайки големи цели,пропусна малките неща.
Приятелите й я пренебрегнаха така жестоко,
душата й - погубена от сбъдната мечта ...

Ще кажете;"Не може да успееш и да си нещастен"
а аз ще се разплача и ще кажа че грешите.
Аз бях момичето нещастно,поело пътя властен
и ви съветвам не бягайте сляпо след мечтите!

Да видиш как едно очи умират,
да видиш пламъкът във тях да гасне.
Да знаеш,че сълзите никога не спират
и болката в лицето да те плясне ...

Да искаш да спасиш и да помогнеш,
да спреш тъгата в нечие сърце.
Душата с нежността си ти да подпомогнеш
и да протеднеш с обич двете си ръце.

Да даваш сили,нежност и надежда,
да бъдеш винаги насреща -
приятелството до това се свежда
и имам нужда с теб от нова среща...

На ема

Едно усмихнато момиче,
със чисто и добро сърце,
тя вечно към звездите тича,
протегнала към тях ръце.

Едно усмихнато момиче,
готово винаги да те изслуша.
Тя винаги и всичките обича,
дори и да й е дошло до гуша.

Едно усмихнато момиче,
по своя земен път поема,
едно усмихнато момиче -
това е наща мила емма.

P.S.:ем,толкова си мила и добричка,че без да се замислям много ми дойде да напиша това за теб!Благодаря ти за това което си и кото правиш!

Нежна целувка и ненадейна раздяла
и топла прегръдка в едно вечно цяло.
И тихо се питам дали идва края
или това е едно ново,тъно начало?!

Проливният джъд следите ти мие
и злобният вятър ти роши косите.
А сърцето ми с тревога бие
и с болка горчива се изливат сълзите.

И тъжно начало и неочакван край,
аз страдам ужасно и бавно линея ...
И болка и сълзи и обич през май
и бягам безгрижно и тихо се смея...



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



За нея


Моля те да го обичаш!
Разбирай го,бъди до него!
Длъжна си на мене да приличаш,
за да погалиш мъжкото му его!

Бъди и по-добра ако успееш,
ако се справиш със това ...
Опитай се едно да проумееш -
не виждам смисъл от борба!

Аз го обичах,много го обичах,
едва ли можеш да обичаш като мен!
Но твърде дълго с него тичах
и идва краят,дойде и този ден!

Сега трасето е свободно,
сега той ще е само твой!
Но не забравяй ти момиче скромно,
че преди време той бе мой!




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~`




Твоите следи ще залича,
ще те отпратя на далече.
Нямам сили пак да ти простя,
сломена съм,умирам вече.

И моля те,не ме търси отново,
не мога пак да ти откажа ...
Една усмивка и всичко е готово,
а нямам сили "не" да кажа!

Отивай си,върви при нея
и нека тя да те обича.
Страх ме е,да ти простя не смея,
омръзна ми след любовта да тичам.



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




Не вярвах,че ще ме забравиш,
мислех,че вечно ще сме аз и ти.
Плаках,когато ме остави,
но пресъхнаха отдавна моите сълзи.

Аз казвам "стига",
но болката ми там стои,
а образа ти нежни кули вдига,
красиви но изградени от лъжи.

Мечтаех и сънувах и проклинах,
завиждах аз на чуждата любов.
Търсех те,но някой друг намирах
и глух остана моя зов

Мразя те,макар да те обичам,
макар живота ми да беше ти!
Да те забравя се заричам,
макар тъгата в мене да не спи!

Ето едно! То не е мое,но много ми харесва!


Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Муди,има отделна тема за постване на чужди стихове ... Виж в "Дневникът на Том Риддъл" темата "Дбевникът на забравените поети"...Мястото на този пост не е тук!

P.S.:Сори за флууда!Наруших собствените си правила и си отнемат 5 точки!

Много творчество-много нещо. Пък и хубаво при това! Поздравления за таланта и усета ви, хора-много са хубави нещата.
Ще си позволя да сложа и някои свои писания тук-надявам се да ви харесат :)

Пространствени абстракти : )
Имаше някога една петоъгълна точка. Имаше я когато нямаше нищо друго-нито мрак, нито светлина. Нищо нямаше.
Точката не беше нито щастлива, нито нещастна, защото чувства нямаше. Нито голяма, нито малка, защото не съществуваше пространство. Нито бяла, нито черна, защото цветове нямаше. Но тя и форма нямаше. Петоъгълна беше само условно, тъй като и тя всъщност не съществуваше.
И петоъгълната точка продължи да съществува без да знае, че я няма. Но тя не можеше нито да знае, нито да не знае, тъй като знание нямаше.
Всъщност нямаше друго освен нищо. Но дали това нищо беше нещо никой не можеше да каже, тъй като, както казах, знание нямаше, но нямаше и някой за да се поинтересува.
И несъществуващата точка продължи да съществува...
А сега точки колкото искаш! И големи, и малки, и бели, и черни, и петоъгълни, и кръгли...
Но оная точка изчезна когато се появиха те, защото й казаха, че я няма....

Така,аз ще пусна едно собствено прозиведение...не,не е разказ,коментар е.Собствено производство.

Световно първенство по футбол на малки вратички за "младежи" над 40 годишна възраст
-И така уважаеми зрители,започва Световното първенство по футбол на малки вратички за „младежи” над 40 годишна възраст.Това първенство се чакаше толкова много от жителите на Монголия,че просто вече цялата полиция там беше подала оставка,понеже жителите на тази иначе толкова симпатична страна,бяха започнали да мерят местното РПУ със бутилки пълни със уиски,ракия,водка,джин и все такъв ТВРЪД алкохол.Та...ето го и откриващия мач.Той е между отборите на Русия и България.Да,уважаеми зрители!България се класира на това световно първенство,макар и малко със помощта на ръцете на треньора,но това няма значение.Та ето го и първия съдийски сигнал.Със топката е Дъртиленко от Русия.Той се разгрява по тъч-линията бягайки с топката от единия до другия край на игрището.Боже вече станаха 5 дължини...оооп!Измори се!Треньора вече трябва да мисли за смяна.Междувременно топката вече е във българите.Кьопи Дъртев със топката.Стига до центъра.Минава един,два,три,четири...ГОСПОДИ!!!Кьоралийски го изрита в капачката на коляното и то от воле.Господи,това трябва да боли.Сега и българския треньор трябва да мисли за смяна.Няма да кажем какво изкрещя току-що българския,треньор,защото ако го направим,повече няма да имаме възможността да коментираме.Та...ето я и първата българска смяна.Минутата е 3-та и на мястото на Дъртев,влиза Младежков.Младежков е средно-добър играч на 52 години,който засега няма голове за България.Но никога не е късно,както се казваше.И сега ето го и неговот първо докосване на топката.Костадин Младежков.МЛАДЕЖКОВ!Боже,той премина цялото поле от вратата на България до наказателното поле на Русия...Мамк...оппа!Това беше наистина нечестна игра от страна на Русия.Капачковски нарита Младежков във глезена.Мисля,че Капачковски го заболя повече отколкото Младежков,но това е друга тема.Отново коментар за темата „Забранено за лица под 60 годишна възраст” от треньора на националния.Пряк-свободен удар за България.Зад топката застава Дъртопсувачков.Но какво прави той?!Той отива до центъра!Господи,публиката трябва да се пази.Той се засилва...последен шанс за публиката да се евакуира.Той е на 5 метра от топката...достига я...ШУТ...иии...БОЖЕ!Той заби топката точно на ръба който сключват двете греди и естествено спука топката.Все пак важното е,че никой от публиката не беше насинен или по-лошо:изпратен във местната болница,която е на десетина или петнайсе километра от село Ябълково,област Ягода,където се провежда този мач.
(следва продължение)

това са 2 глави от моя книга която съм писал в продължение на 2 седмици тя е в стил фентъзи надявам се да ви хареса
ГЛАВА 1

Времето беше хубаво грееше силно лятно слънце над малкото кемпче* Гриндор.Дарън си ходеше по стръмния каменен път характерен за планинските зони където живееха събратята му от расата на Джуджетата,той се запътваше кън работилницата на дядо си Гордън.Всичко изглеждаше нормално птичките пееха цветята се люлееха леко от вятъра,но изведнъж се чу едни силен тътен , земята се разтресе , а във въздуха се разнесе черен дим.Дарън се затича колкото късите му крака можеха и когато стигна до низинката където се намираше работилничката на дядо му видя.че малката нисичка сграда е останала без покрив.Той бързо влезна и видя дядо му на земята потънал целия в сажди и с някакво странно устройство в ръката.Той бързо отиде и помогна на дядо си да стане.Дядо му беше вече старо джудже на около 96 години , но характерно за тяхната раса изглеждаше як като на 30.
-Как си дядо-попита изплашено малкото джудже
-Как да съм зле!-отговори ядосано дядо му
-Защо наранен ли си?
-Не това щеше да е по-добре!Още немога да открия грешката в Гърмялката ми!
-О дядо още ли се занимаваш с това мног добре знаеш че няма друго оръжие на света освен Меча и Щита-отговори отегчено момчето
-Говори каквото си искаш момче, но ако някой се беше сетил по-рано нямаше да изгубим Войната на Раздора и щеше да научим тези Рокадианци на урок
-Недей да говориш така дядо знаеш , че очите и ушите на Всемогъщата виждат и чуват навсякаде!-отговори уплашено момчето.
И наистина страх беше обзел душата му и така и трябваше.Рокадианците бяха войнствена раса съставена предимно от Орки и Гоблини допреди едни милениум те били безвредни,но тогава се появила една тъмна магьосница наричаща се Всемогъщата , която повела двете раси на война искаща само власт и сила.
-Глупости момче!-но точно да продължи нататък и огледалото близо до масата засветило двете джуджета загледали учудено,а още повече се удивлили когато през огледалото излезнала млада жена от незнайна раса но безкрайно красива облечена в черно.Дядото се вцепенил и веднага се поклонил но Дарън така и не разбирал какво да прави от шока дори не чувал как дядо му шепне "Поклони се!Поклони се!"Докато се осъзнае младата жена почнала да му крещи:
-Как смееш да не ми се поклониш!-крещяла жената със изненадващо кантящ и властен глас
-Но коя сте вие?-попитал учиден Дарън а през това време дядо му се молел на бога на късмета Фор.
Без да казва нито дума младата жена само мръднала ръката си и монетите от джоба на Дарън се измъкнали и се приближили така ,че да вижда образа гравиран на тях.Там бил гравиран образа на младата жена.Сега всичко било ясно жената срещу младото джудже и дядо му е Всемогъщата "Тя е чула разговора ни!"-помисли си Дарън и скоро разбра,че е прав
-Чух как заговорничите зад гърба ми вие сигурно сте възтанници имам проблеми с тях напсоледък!
-Не..-опита се да каже Дарън , но още преди да каже и една буква Всемогъщата продължи.
-Как дори си помисляш да ми противоречиш за вас милост няма да има!-тя само замлакна и изведнъж както Дарън си седеше прав му причерня и изгуби съзнание

ГЛАВА 2

Когато Дарън се събуди той лежеше в/у купчина слама в нещо като килия но имало само една факла но не и прозорци.Огледа се за дядо си,но него го нямаше.Изведнъж зад решетките просветнали едни очи и един дрезгав глас каза:-Той се събуди се!
Почти моментално в килията нахлуха двама стражи и го помъкнаха на някаде след малко се озоваха в някаква зала посредата на която имало една кръгла маса на която имало два стола един срещу друг. Заведоха го на единия стол и го оставиха.Тогава стражите се дръпнаха и се чуха бойни тръби които изглежда приветстваха пристигането на някоя особено важна персона.Дарън се огледа отляво и видя един кентавър.Кентавъра се качи на един подиум и извика: СЛАВА НА ДАРИЕН БАЛТАНОРСКИ ЗАКОНЕН ВЛАДЕТЕЛ НА ЗЕМИТЕ ОТ СУХО МОРЕ ДО БЕЗКРАЙНАТА ПРОПАСТ!- а в отговор на него всички останали извикаха :-СЛАВА!.Тогава пред очите на Дарън изникна нещо което го накара да настрахне същество високо около метър и деведесе със сино очи и тъмно руса коса облечен със бойно дуспехи със дълъг меч на колана , а на гърба коноп със стрели и изящен сребърен лък,но нещо беше различно в него излъчването му беше страно за Дарън и колкото повече се замисляше толкова повече се противопоставяха две страни на един конфликт в него едната казваше "Той е елф!" а другата "Елфите не съществуват вече"Изведнъж величествената фигура проговори: Здравей младо джудже!Нека се представя аз съм Дариен Балтанорски владетел на всичко което виждаш както и главно командващ на възтанническите сили за освобождението на Балтанор.За начало нека ти кажа да аз наистина съм елф един от малкото , но ако всичко провърви това скоро ще се промени. А теб как те наричат.
-Казвам се Дарън МъкГрейди.-каза едвам едвам от притеснение младото джудже.Все пак беше млад още едва на 30 това беше юношеска възраст за джуджетата , пък и незнаеше да се радва ли да плаче ли единственото в ума му беше къде се намира и как е дядо му.Точно когато си каза това елфа проговори
-Да разбира се трябва да си притеснен , но не се безпокой зло няма да те сподели тук , но що се отнася до дядо ти имам лоша новина
От челото на джуджето избиха капки пот а от очите му щяха да потекът сълзи , но той се сдържаше за да покаже мъжествеността си.
-Каква е тя?-попита отново едвам едвам Дарън
-....Страхувам се , че дядо ти е вкаменен от Нея
Джуджето се учиди , че елфа не спомена името на Всемогъщата а я нарече Нея...и отново все едно му е прочел мислите елфа започна пак да говори:
-Наричаме я Нея , защото когато споменеш името и тя разбира къде си , а точно това неискаме да става магьосниците ни успяват да възпрат безкрайното и зрение , но слухът и не!-каза раздразнено елфът , но замълча и почна отново все едно му е минал яда за секунди-Но сега ти трябва да разбереш зашо си тук.
- Е защо? – отговори с нотка на любопитсво Дарън
- Ще ти се стори абсурдно но заради участта на дядо ти-отговори му елфа.
И това наистина беше абсурдно за Дарън.
-Какво общо имам аз с това което се случи с дядо ми?
-Много дядо ти беше достигнат от злото на магията докато ти някакси остана незасегнат от нея.
-Е какво от това може би тя е била насочена само към дядо ми!-възкликна джуджето
-Да и ние това си мислехме докато не видяхме белеза на рамото ти.
Дарън веднага погледна там махна марлята и видя странен знак нещо като печат на ръката му в който беше гравиран Феникс
-Когато лечителите го видяха незнаеха нищо , но когато нашият най-опитен магьосник го видя се учуди.Но няма да му се мешам в работите а ще му остава той да ти обясни.
В секундата когато елфа каза това се появи облак дим от никъде а зад нея изникни стар човек с гърбав нос и дълга бяла брада облечен в златна мантия на която беше избродиран лъв качил се на двата крака на една буква “Б”.”Явно това е герба на Балтанор”-помисли си Дарън
-Нужен съм ви ваше височество?-каза със учудващо запазен глас стария маг
-Да Гадриел искам да обясниш на младия ни посетител какво значи белега на ръката му
-О това ли било – каза замислиено мага- Добре тогава.Млади момко затвори очи.
Дарън затворил очи и изведнъж сякаш заспал и почнал да сънува.
Озовал се някаде сред небесното пространство а срещу него бил стария маг
-Къде сме?-попитал объркан Дарън
-Къде ли Дарън никой не знае но мога да ти кажа само едно че сме в началото когато всичко било сътворено.Тогава Боговете създали всичките раси с помощта на магия.Когато създали всичко и видяли, че хората имали дарби за да използват тази магия те им я показали и за да е по-лесно за простосмъртния те отбелязали всички магии със символи какъвто е и този на рамото ти те били много за всички магии , но само твоя е специален.Когато видели, че хората живеят твърде щастливо те решили да ги поставят на изпитание и да пратят огоромно зло на Земята изпратили им също и един пергамент наречен Пророчеството в него бил показан този знак на рамото ти и било казано , че ще има Трима Избранници които ще минат през голямо изпитание и ще бъдат познати по този знак на лявото им рамо избранниците ще бъдат от трите раси които царували Царете на планинната-Джуджетата Царете на Леса – Елфите и Царете на Равнините и Моретата- Хората.Пишело също че само тримата избранници могат да поведат армиите на доброто към победата.

Миг на тишина

От хорските лъжи и измами,
душата ми почерня,
и гледам към всеки с много тъга.
Оствам пак сама,
в много мрачна тишна.
Очите ми търсят светлина,
сърцето ми търси добрина
отдаван угаснала.
Сълзите ми парят,
ръцете ми треперят.
Светът ме изгаря,
сякаш съм в АДА.


Малко е тъпо.

Свят

Един свят заблуден.
свят в който всичко е
една лъжа.Свят в който
сълзите са безлични,
свят в който мечтите ни се губят.

Свят в който всичко се купува с пари,
свят в който любовта е измама.
Свят в който аз не искам да живея

Тва е много глупаво.