Emma and H.Grenger в гората

Емма излезе от замъка и реши да се поразходи.Неволно стигна до забранената гора.Тя се огледа наоколко да види дали няма някой ученик,нарушаващ правилата и тъй като нямаше никого,поне тя не видя,се мушна във гъстата мрежа от дървета.Вървеше навътре и все по-навътре и си мислеше за близките си и преятелите си.Както се беше замислила изведнъж се стресна защото пред нея изкочи нещо,което в първия момент я стресна,но после тя разбра,че това е било просто еднорог:
-Толкова си красив!-каза мило Емма.Тя се приближи и го помислва по гърба.
Точно в този момент зад нея се чу глас:
-Много добри същества са еднорозите нали?-Емма се обърна и видя...

...И видя Х.Грейнджър тя се приближи до нея и и каза:
-Какво правиш тук самичка?

-ооо ,здрасти,Хърмаяни!Как си?-попита набързо Емма и се обърна отново към еднорога,но после пак към Хърмаяни-Ами реших малко да се поразходя.Нямаше с кога и тръгнах сама...

-Прекрасен еднорог нали?-каза Хърмаяни.
-Те са прекрасни същества.-продължи тя.

-Едни от най-красивите...но ти какво правиш тук?-в този момент еднорога скочи и избяга:
-Е жалко!Хайде да се разходим на някъде ако искаш?-Емма погледна Хърмаяни.Тя кимна и двете момичетат тръгнаха навътре в гората...

Както ходеха Хърмаяни каза:
-Реших да се поразходя,защото ми беше малко скучно.Знаеш ли някакви места тук в гората където да се разходим,аз не съм толкова запозната с това място.Те продължиха и Ема и каза.....

Ами често се разхождаме тук с Флип :) .При името му двете момичета млъкнаха за малко,но после Емма продължи:
-Ако искаш ще те заведа от тук по този път нататък има една голяма скала.Вечер от тук се вижда много хубаво небето.-Двете момичета се запътиха на там,но когато стигнаха до мастото те не дигнаха глави на горе към небето,защото погледа на Емма се спря на надпис в камъка,който гласеше...

..."Флип и Ема, балът по случей тримагическият турнир".Хърмаяни погледна Ема и и каза:
-Ммм това Флип ли го е писал?

Емма погледна Хърмаяни:
-Незнам.Когато бяхме тук заедно аз заспах раничко.А какво е правил той незнам.Трябва да го попитам,но ако не го е писал той,нямам представа кой е...

-Ех трябва да е той!-каза Хърмаяни и се усмихна на Ема.
-Ти...ъ..как да ти го кажа...какво има между вас със флип?

-ооо има много неща!-Емма се засмя леко и показа лявата си ръкя.На безимения пръст имаше красив пръстен с диамант:
-Ми,ние сме сгодени.Ще правим сватба и всички ще са поканени.Още датата не е ясна,но вече помолих Лейси да ми е кума и тя прие с удоволствие.Ние се караме малко повече отколкото трябва,но нали казват,че + и - се привличат така че...

ПП:Иначе в истинския живот няма нищо!Ние дори не се познаваме!

-Оууу, честито да ви е!-каза радосно Хърмаяни.
-И аз бих искала да намеря...някой, който да ме обича...и..обаче..не мога да се влюбвам...като пролятие.-Хърмаяни затихна и се загледа към небето:
-Красиво е!
Ема погледна Хърмаяни.....

-До колкото разбирам някой ти е разбил сърцето.Така ли е???-Емма погледна Хърмаяни,която още гледаше на горе:
-Сигурна съм,че ще нямериш сродна душа,с която да споделиш живота си.-Хърмаяни погледна към Емма и в очите и си личеше тъга...

Хърмаяни погледна Ема и и каза:
-Нещо такова, но не точно!Искаш ли да ти разкажа какво стана?
Хърмаяни пак погледна нагоре и зачака отговор.....

-Да ,разбира се!Имаме цяла нощ на разположение.-Емма мина две-три крачки на зад и седна на меката и зелена трева.Погледна Хърмаяни ,която се обърна с лице към нея и заразказва...

-Беше, когато бях на 5...един мрачен ден.Стоях на една люлка,когато чух майка ми да говори с една вещица, тя и каза:
-Не можете да го направите!
-Мога и още как!
После се събудих на земята и се чуствах много странно и студено...чуствах злоба и болка.От тогава не мога да обичам!
Хърмаяни погледна зад нея там стоеше.....

Емма.Твърде ужасена за да каже нещо:
-Майкати каза ли ти ,че това е причината да не можеш да обичаш?-Емма така и не получи отговор,защото Хърмаяни привидно беше разтриена.Вече се разсъмваше и накои от звездтите наоколо взеха да изчезват:
-Хайде да се прибираме-каза Емма и погледна приятелката си.Тя кимна с глава и тръгнаха по обратния път...

...Когато те видяха отново същия еднорог, той ги погледна и се приближи до тях.
-Защо ли пак дойде?-попита Хърмаяни.
Ема се обърна...