Сладкарничката на Мадам Тери

Това бе
магазинът за Сладки на Мадам Тери.Тя беше от Франция и правеше
наи-вкусната шоколадова торта.В магазинчето продаваха всичко,което може
да ти хрумне.От бонбони го курабийки и сладолед.
В сладкарничката има масички и може там да седнеш и да изядех един сладолед или каквото искаш.
Ето и с какво разполагаше Мадам Тери:
Сладолед: http://europe2007.fi-events.com/images/strawberry_ice_cream_TateLyle.gif

Също така имаме и сладки:

Предлага също гофрети и палачини:

Разполагае и с различни Милкшейкове и горещ шоколад:

Ето още сладки изделия:

И Разбира се накъде без шоколада:

Вратата на сладкарничката се отвори и от нея се показа Бетъни.Тя си избра най-хубавата маса-до прозореца и седна там.Докато разглеждаше менюто,в сладкарничката влезе гаджето и Майкъл.,с когото си беше уговорила среща именно в тази сладкарничка.Той веднага я видя и бързо седна при нея.
-Радвам се,че не закъсня.-с усмивка каза Бетъни.
-И аз.Добре,че нямаше задръстване.
-Хм.-прекъсна ги мадам Тери.-Ето ви и вас.Как сте?Какво ще желаете?
-О,здравей!За мен една палачинка и едно бяло фрапе.-отговори Бетъни.
-А за мен една гофрета и топъл шоколад.
-Добре.Веднага ще ви ги донеса.
-Бетъни,трябва да поговорим.-започна Майкъл.
-Слушам те.-каза Бетъни.
-Искам да скъсаме!!!-продължи Майкъл.
-Но...Какво?Защо?Обясни ми...Каква е причината?Има друго момиче ли?Заради Хогуортс ли е?Да не би с нещо да съм те наранила?-не спираше да задава въпроси Бетъни..
-Чуй ме,влюбих се в друго момиче и ти изневерих.Просто не можем с теб да бъдем заедно.
Когато чу това,от лицето на Бетъни се изрони сълза и без повече думи тя излезе от сладкарницата,изрече отново думи за магипортиране и изчезна.
-Но,Бетъни почакай.-последва я Майкъл,но вече беше късно.Бетъни потегли за Хгуортс и с това приключи престоя и в Лондон...

Еммчето реши,че отдавна не бе излизала извън Хогуортс и излезе на разходка из Лондон.Първо се отби при Мадам Тери както винаги,реши че няколко топки сладолед и едно бяло фрапе няма да й се отразят зле.Тя отвори вратата и звънчето иззвъня.В сладкарничката нямаше никого,освен Мадам Тери.ТЯ се зарадва да види Еммчето и думите й бяха:
-Еммче!Ти ли си?
-Тери!радвам се да те видя!
-Много си се променила миличка!Радвам се че се отби!
-А ти си си старата,мила и добра Мадам Тери!Между другото се преместих в Слидерин!И чакам одобрение за напускане като учител...
-Но защо...
-Ами в Слидерин са всички от компанията,а в Грифиндор и без това няма никой нов и почти всички напуснаха Хогуортс...А като преподавател...омръзна ми да измислям скучни уроци и да тормозя децата...
-Щом смяташ,че така ще е най-добре,хубаво!Та какво казваш ще хапнеш?
-Не съм казала!-каза с насмешка еммчето.-Амии нали знаеш от онзи сладолед с банана,дето има по-една ягодова,ванилова и шоколадова топка...

Сладкарничката на Мадам Тери Banana_split

и едно бяло фрапе!
-Е за какво ли те питам де!Знам си те аз!-и Тери сложи на малката кръгла масичка,това което искаше еммчето.
Тогава звънчето на сладкарничката иззвъня и зад вратата се появи...

Гост

Джинни се луташе натам-насам из уличката, докато най-накрая видя в края й тази сладкарничка, която търсеше. Блъсна леко вратата и влезе. Вътре беше много широко и миришеше много вкусно. Поздрави съучениците си и седна на една свободна дървена масичка. "Хърмаяни трябва да дойде всеки момент (под Хърмаяни имам впредвид тази, която в е от Хафълпаф, защото имаме и друга Хърмаяни...)" - помисли си тя и се огледа отново да не би просто да не я е видяла.

Еммчето позна Джинни и каза:
-Здрасти Джинни?И ти ли се чудиш как да отбиеш времето?

Дан обикаляше из Лондон във студения мразовит есенен ден. Реши да отиде при Мадам Тери и да изпие един шейк и да се стопли...влизайки в магазина видя на една масичка да седят Джинни Уизли и emm4eto! Той ги поздрави и попита:
- Може ли да седна при вас, защото днес нямам компания...

Eммчето се усмихна и каза:
-Разбира се заповядай!Между другото Джини,Дан какво ще хапнете?

- Аз ще пийна един горещ шоколад, и може би ще си взема от прекрасните ореховки на Мадам Тери... - отговори Дан... - Вас какво Ви води насам? - Продължи разговора Дан...

Еммчето извика:
-Териии!
Гласът на Мадам Тери се чу от някъде:
-Ей сега идвам,мила!
-Уфф,добре!Ами Дан реших да разнообразя малко,сигурно от половин година не съм излизала извън Хогуортс.Реших да намина при Тери...
-Ето ме!Кажи миличка!
-Амиии...а да...1 горещ шоколад и от ореховките ти...наистина са стахотни...
-Еммче!!!Как така казваш,че са страхотни като никога не си ги опитвала даже!Та ти ядеш винаги от този сладолед...
-Е,добре де...
-Ей, сега ще ги донеса...- каза изморено Мадам Тери.

- Здравей, Тери...не съм идвал тук от месеци...май беше юни когато бях тук. -
каза Дан - много е приятно тук, и с тези нови фенери...Харесват ли ти фенерите,
emm4eto?! На мен ми харесват ужасно много...

Гост

Джинни замислено гледаше през прозореца на сладкарничката и не чуваше нищо от произходящото.
- Ехооо ! Извинете, вие какво ще поръчате ? - върна я на земята продавачката.
- Ами... - Джинни вдигна менюто и разгледа внимателно. - Искам две палачинки с боровинкова глазура и един горещ шоколад.

-Да...харесват ми...хубави са!не ги бях забелязала!

п.п.викай ми еммче и няма нужда да сменяш езика...

- Добре дошла на земята, Джинни...хубав избор...обожавам боровинки - Дан се усмихна и Джини му отвърна...
Дан погледна часовника си. Не бързаше за никъде, но това му беше един навик, който имае от много време. После се обърна към Мадам Тери и каза:
- Моли винаги е искала рецептата на тези ореховки, но ти никога не издаваш тайните си...
- Така е - иначе всеки щеше да си прави от моите сладкиши и в къщи...и аз щях да бъда много самотна...
- Няма такава опастност - усмихна се Дан и отпи от горещия шоколад...наистина беше божествен.
- Тук винаги има ужастно много хора...
- Наистина е така - каза...

еммчето.-но сега е празно...е почти...-каза еммчето и се обърна към масата зад гърба си,и изгледа момчетата,които бяха седнали там злобно...

Гост

- Да сте виждали Хърмаяни Грейнжър ? Уговорихме се да се срещнем тук...

- Ами честно казано не съм я виждал може би целия ден...да не и се е случило нещо... - с тревога в гласа предположи Дан.
- Не, не ми се вярва... - сподали Джинни....
- Да, сигурно просто е забравила - предположи отново Дан...

Гост

-Де да можех да й се обадя. Тя има мъгълски телефон в къщи, ама аз нямам... Отговори момичето с рижавата коса.

- Ако искаш ще ивикам совата ми Янос да и занесе писмо... - предложи Дан наистина заинтригуван от това какво се е случило с другото момиче!

- Аммиии може да е забравила или да има някаква спешна работа...-каза еммчето.

Гост

- Ако има важна работя, тя щеше да ми каже... Все пак тя е най-добрата ми приятелка ! - отрече Джинни

- Нека не се притесняваме предварително. Може просто да се е забавила в някой магазин. - предложи Дан.

-ахамз...емиии вие как се озовахте тук? Laughing