Сутринта беше свежа и пълна със зеленина.РИнна намяше какво даправи в такава хубава съботна сутрин и реши да се поразходи в околностите на училището.Тя обу новите си черно-зелени ботушки,наметна дългата си ментия ,защото на вън беше хладно, и излезе на двора.Ясно си личеше че студа не е уплашил другите ученици и те също бяха предпочели разходката или да си починат на открито.Ринна не искаше да вижда никого,а само да се поразходи,но не остана скрита от очите на останалите."Просто се отличавам с красотата си" мислеше си тя.Ринна мина през красивите градинки,заобиколи езерото,не си направи труда да отиде до люлките,който за учудване на Рина бяха празни и се отправи направо към забранената гора.Тъкмо реши да влезе в нея,но си спомни за правилата "Никой ученик не може да влиза в Забранената гора" .Ринна можеше да беде злобна ,но се беше зарекла да завърши обучението си и чак тогава да нарушава правилата.Тя се обърна и върна на зад.Тъкмо щеше да се върне назад и видя къщата на Хагрид.Всички разправят,че Хагрид е досатен и отвратителен(става дума за Слидеринци).Ринна обичаше да разбира нещата сама,а не да се доверява на окколнитеи затова реши да е отбие до къщата на Хагрид.Те почука на дървената врата ,а любопитството и личеше от всякъде-очите и бяха станали много зветло зелени,а косата къса и черна.Почука и втори път,защото никой не и отвори,но пак никой не и отговори.ТЯ реши да заобиколи и разгледа наоколо.Мина зад къщата и видя голямата му градина засята със зеле и моркови.Хагрид го нямаше и там "Къди ли е" помисли си Ринна.Тъй като не го намери реши да се върне в замъка.Тъкмо минаваше по малкото баирче на горе,когато видя хагрид ,който се прибираше у дома.Той я погледна доста учудено,но не каза нищо.Ринна реши,че сега не е най-подходящия момент да заговори Хагрид и затова продължи на горе.