В търсене на неоткриваемото

Ри се стресна.Беше 3 часа сутринта.Огледа се и видя само надето,която спеше на съседното легло.Успокои се и пак затвори ощи,но сянка се появи в съзнанието.Тя отново подскочи,слезе от леглото и побутна недето:
-Имам лошо предчувствие.Пак виждам...сенки и писъци откъм Забранената гора
-Сънуваш!Остави ме да спя,още имим махморлук от купона миналата вечер...
-Сериозно е!-повиши тон Ри.-Трябва да отидем в гората...
-Абе ти...ти си по-пияна и от мен!Чуваш ли се?Сами в гората послед нощ?Айде,лягай си,утре ще се промъкнем и ще видим какво те притеснява толкова,като нищо няма...-надету се обърза на другата страна
-Няма ли поне веднъж да ме изслушаш?-ядоса се Ри и дръпна приятелката си.Надето се наклони и падна от леглото.
-Е,не прекабяваш!
-Обличай се и си вземай пръчката.Отивам да взема мантията невидимка.До 2 мин да си готовва....

- Добре ще се чакаме пред училището - отговори бързо другото момиче.Аз ще взема и хитроумната карта за всеки случай
На Надету много й се спеше но трябваше да придружи Ри - все пак бяха приятелки.Започна да се облича бързо като наметна мантията си и сложи пръчката в джоба си.Взе да рови и най-сетне намери картата.Погледна за миг през прозореца.Навън беше мрачно и злавещо.Не остана така дълго време и изтича към вратата.Със тихи стъпки се измуши докато стигна до портата на Хогуортс.Цялото училище беше притихнало,явно всички спяха.Излезе отвън и видя Ри.Тя и каза
- Хайде де,по-бърза Наде,няма време за губене - подкани я нетърпеливо
- Но...в забранената гора ли отиваме...не е ли опасно?
- Незнам дали е опасно но съм сигурна че трябва да идем колкото се може по-бързо
- Добре - примири се Надету
Двете тръгнаха като за всеки случай се прикриха с мантията невидимка...

Излезнаха от училището и се запътиха към гората.Наоколо беше тихо,не се чуваше никакъв звук.Двете момичета се спряха.
-Чуваш ли?-прошушна Ри.Върколак,той вие,някой пищи..и бяга,не Върколака го вана...това е момиче,то пищи още по-силно...но сега...млъкна.
-Ти луда ли си?Сериозно се притеснявам вече за теб!Никой не пищи,никой не вие.
-Но аз...го чух!
Ри побутна Надето и влязоха в гората.Свалиха мантията,Ри я уви и я сложи в джоба си.
-Лумос максима!-От пръчката на момичето излезе голям лъч светлина и освети пътеката.-Доста е зловещо!Никога не съм идвала вечер...
-Виждаш ли,няма никой,хайде да си ходим-побърза да каже Нади.
Огледаха се.Наоколо беше пусто.
-Може би си права...въобразявам си.Хайде,няма да висим тук повече,да си тръгваме!
Двете момичета се обързанах и тръгнаха към замъка,но Ри се спря.
-Не,има някой!Не го ли чуваш?Някой броди из гората...Чуват се стъпки.Меки са,като на животно...То е...гладно.Търси храна.
-е,не стига,моля те.Не си трезва,това е всичко!Аз си тръгвам-каза надето.-Идваш ли с мен?
-Ами...не,не мога!Трябва да проверя какво има там!Иначе няма да заспа.
-Както искаш.Аз се прибирам в замъка!
Надето се обърна и тръгна към Хогуортс.През това време Ри навлезе навътре в гората.Глухите й стъпки ехтяха наоколо.Тя вървеше напред,без да се колебае...
Надето се прибра в стаята
-Писъци,върколаци...сиг вече се е прибрала.Трябва да я заведа на лекар...момичето се обърна и опита да заспи.
Ри още беше в гората.Но не сама.Някой я следеше и тя го знаеше.Това същество явно още беше гладно.Тя го очакваше отвсякъде.Напрежението растеше.Спря се на едно място.Чуждите стъпки също се спряха.
-Кой си ти-извика този път с леко уплашен глас Ри.-Не последва отговор.-Защо ме следиш?-отново никой не се обади.Ри продължи да върви напред.Стъпките тръгнаха след нея.
В замъка Надето беше почти заспала.
-Къде е тази откачалка.Сиг е в общата стая на слидерин и се опитва да ме сплаши..няма да й се връзвам...просто...Но силен писък я стресна.Това беше приятелката й.Писъкът идваше определено от гората и Ри определено бе в опастност.Надето подскочи.Какво да направя?-чудеше се.Да викна ли някой?Учител,директор?Или сама да отида?Не-изключено.Така няма да й помогна...

- Господи колко съм глупава..как можах да я оставя сама в забранената гора и то посред нощ
Надету още се двоумеше дали да извика някой учител
- Ами ако не ми повярва :x или пък да отнеме точки - но не не е въпрос на точките..трябва да я спася..мисля че ще е по-добре да извикам някой.
Надету се облече отново и тръгна по коридорите.По някаква случайност срещна Хърмаяни Грейнджър от Рейвънклоу
- Хейй Хърмаяни имам нужда от помощ
- Ооо не сега много ми се спи...умряла съм за сън
- Ами защо бродиш по коридорите тогава
- Нищо не те интересува..сега си лягам
- И все пак няма ли да ми помогнеш??
- Не - отсече тя
Надету се намръщи и слезе по стълбите по сигурна от всякога.Стискаше здраво пръчката в джоба на мантията си.Сети се за хитроумната карта.Отвори я и видя че никой от учителите или префектите не се разхожда наоколо
- Добре тогава,тръгвам сама
Излезе и се запъти към гората като сърцето й тупкаше лудешки.Най-сетне стигна до забранената гора.Без да се поколебае влезе вътре.Чу се още един пронизителен вик някъде навътре в гората.Надету не знаеше накъде да тръгне но най сетне реши.По пътя клоните и шубраците деряха мантията и ръцете й.
- Ами сега откъде да мина.Оттук или оттам??? - мислеше тя.след няколко секунди ръзмисъл тя реши да се отклони от мястото където вървеше и не сбърка.след малко се чу някакъв шум иззад едни дървета които образувха нещо като стена.Тичешком стигна дотам.Надету видя приятелката си Ри на земята и веднага се затича съм нея за да види дали е добре.При нея нямаше никого а от беследният нападател не беше останала никаква следа.Надету се заоглежда да види дали някой идва но щом разбра че няма никой около тях веднага клекна на земята до Ри която в този момент...

Гост

Еква изведнъж се появи там ,зачуди се какво прави и после каза:
-Здравейте!?Какво става?

Надету се обърна рязко към Еква.Тя изглежда нехаеше къде се намира.Веднага я попита
- Еквааа :shock: ти..какво правиш тука??как ни намери ... и недей да блееш само ами ела да ми помогнеш за Ри .. виж че не е добре
Двете момичета наобиколиха Ри т двете и страни и започнаха да правят опити да я свестят..след няколко магий момичето ...

...стана.
-Какво беше?Какво стана?Какво те нападна?Кажиии рири-развика се надчиту
-Амиии нз.Имаше...светещи очи. affraid

Нз какво сатна...както си вървях и нещо ме повали...беше в гръб.И впи нещо в мен,в ръката ми.-и показа рамото си,което кървеше силно.
-Това е зъб!-извика еква и се залюля.-леле Моркуфке да си ходим!Трябва бързо да те заведем при мадам Помфри
-Не!Няма да стане.Стигнах прекалено далече,за да се върна.Някъде наоколо е станало нещо или още става и аз ще разбера какво е.-Ри се изправи и тръгна навътре
-Тя е луда-подшушна надету на локумкъ.
-Но ние също сме луди...щом ще ходим след нея,ама трябва
Ри,почакай.Щом свме тръгнали,ще стигнем до дъното на тази история-извикаха двете подире й.
-Ами щомм казвате...
Момичтата продължиха,а след тях остново тръгна съществото с тихите стъпки...

Изведнъж както вървяха тихичко със бавни и ситни стъпки нещо зад тях изпращя.Еква викна от уплаха.Осъзна се и подшушна на другите момичета
- Олелее това нещо ни преследвааа :shock: :shock: мисля че се счупи някаква клонка или подобно ама това хииич не ми харесваа - започна да заеква тя
- Охх и аз имам някакво лошо предчувствие,но наистина щом вече сме тук трябва да разберем какво става или Ри няма да има и една нощ спокоен сън - смутолеви и Надету
- Да тази нощ преди да дойдем тук отново ми се присъниха тези крясъци и викове,но съм сигурна че идваха оттук - и Ри огледа наоколо отново.
- Виж Ри - започна Еква - кажи ни какво точно видя в съня си,защото аз не съм била там и не знам какво се е случило...
Ри ....

...ами сенки,крясъци,кръв...и аз нз всичко беше затъмнено
-Нещо по-конкретно?лице,глас?-смъмри я еква
-Не,нищо подобно
Момичетата направиха кръг,така че всяка да пази гърба на другата и извадиха пръчките си.
Нещото започна да се приблиава все повече и повече към тях...Те се притиснаха силно,обсебени от панически страх.И етоунещо изскочи от храстите...нещо тъмно и огромно.Острите му като бръснач зъби проблясваха да луната.То се огледа и подуши наоколо.Момичетата не помръдваха,вцепенени.Съществото тръгна към тях,но се отклони...
-То явно не ни вижда-замисли се Ри-дано само еква и надчи запазят спкойствие...

Гост

Ако до една седмица темата не се съживи, ще я изтрия !