Правопис и пунктуация(за тези,които искат да пишат правилно)

Тази тема ще съдържа основни правила за правопис и пунктуация за тези, които искат да си опреснят познанията и имат нужда.
Често допускани грешки в българския език
Правопис
Думите, са групирани по двойки: грешна форма — правилна форма.

„О“ или „У“
Поставяне на „О“ вместо „У“

волкан — вулкан
дооточнявам — доуточнявам (уточнение)
образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)
оважавам — уважавам
овековечавам — увековечавам
овеличавам (се) — увеличавам (се)
оеднаквявам — уеднаквявам
оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)
оличавам — уличавам
оповавам се — уповавам се
опражнявам (се) — упражнявам (се)
осмихвам (се) — усмихвам (се)
оспокоявам (се) — успокоявам (се)
оспивам се — успивам се
осъмнявам се — усъмнявам се
оспявам — успявам
оточнявам — уточнявам (уточнение)
охажвам — ухажвам
очудвам (се) — учудвам (се)
радиос — радиус
словообразователен — словообразувателен

Поставяне на „У“ вместо „О“
кулиба — колиба
убесвам — обесвам
убиждам — обиждам
убичам — обичам
образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)
указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)
улекна (ми) — олекна (ми)
упаковам — опаковам
уплаквам (се) — оплаквам (се)
упростявам — опростявам
упора — опора
упрощавам — опрощавам
упържа — опържа
урганизирам — организирам
уръдие — оръдие
уръжие — оръжие
усвежавам (се) — освежавам (се)
услушвам се — ослушвам се
усмелявам (се) — осмелявам (се)

„А“ или „Ъ“
Поставяне на „Ъ“ вместо „А“
обръщение — обращение (парично обращение)
Съществува и думата „обръщение“, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение“.
кървъв — кървав
неотдавнъшен — неотдавнашен

Поставяне на „А“ вместо „Ъ“

обращение — обръщение
Обръщение е, например, „Уважаеми дами и господа“. Думата „обращение“ също е правилна, но има друг смисъл и не бива да се бърка с „обръщение“. Виж Обръщенията от Борислав Георгиев.
царвул — цървул

„Е“ или „И“
Поставяне на „Е“ вместо „И“
интелегентен — интелигентен
корегирам — коригирам
Поставяне на „И“ вместо „Е“
инжинер — инженер
привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)

„А“ или „Я“
Поставяне на „Я“ вместо „А“
олимпияда — олимпиада
Поставяне на „А“ вместо „Я“
христианство — християнство

„О“ или „А“
Поставяне на „А“ вместо „О“
четах — четох
„О“ или „Ъ“

Поставяне на „Ъ“ вместо „О“
четъх — четох
„И“ или „Й“

Поставяне на „Й“ вместо „И“
войн — воин

„З“ или „С“
Поставяне на „С“ вместо „З“
исконно — изконно
испит — изпит (от изпитвам)
испускам — изпускам
источник — източник
нисш — низш

Поставяне на „З“ вместо „С“
визш — висш
зборник — сборник

„Д“ или „Т“
Поставяне на „Д“ вместо „Т“
свадба — сватба
Поставяне на „Т“ вместо „Д“
загатка — загадка

„Щ“ или „Ш“
Поставяне на „Ш“ вместо „Щ“
посрешна — посрещна
съшност — същност

Двойно „н“ („нн“)
Двойно „н“ („нн“) се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на „нен“. Тогава е-то изчезва и двете „н“ се сливат в „нн“.
Пример: ценен -> ценно, ценна.
Изключение: несъмнен -> несъмнено.
В останалите случаи — когато липсва окончание „нен“ в мъжки род — се пише едно „н“.

„нн“ вместо „н“
единственно — единствено
искренно — искрено
косвенно — косвено
несъмненно — несъмнено
особенно — особено
писменност — писменост
свещенно — свещено
съкровенно — съкровено
същественно — съществено

„н“ вместо „нн“
воено — военно
времено — временно
есено — есенно
надменост — надменност
повиност — повинност
цено — ценно

Изпускане на букви
Замяна на „ЗС“ със „З“ или „С“ — в тези случаи представката на думата завършва на „з“, а коренът започва със „с“: без-спорно
безледно, беследно — безследно
безпорно, беспорно — безспорно
изтинал, истинал — изстинал
изтрел, истрел — изстрел

Поставяне на „С“ вместо „СТ“
ентусиас — ентусиаст
замесник — заместник
извесно — известно
израсвам — израствам

Изпускане на „Т“ при членуване на съществителни от женски род, завършващи на „Щ“
ноща — нощта
площа — площта

Други
отверка — отвертка (Според мен тези две форми би трябвало да станат дублетни, ако все още не са.)

Граматика
Пълен или кратък член
Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената във или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език. Казвам „пишещите“, защото това е писмено правило, и затова няма нужда да се спазва и в говорната реч, както може би някои предполагат.

Кога трябва да пишем пълен член и кога не? Стандартната версия гласи: подлогът в едно изречение трябва да се членува с пълен член. Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка. В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:

Обектът се охранява.
Магазинът е затворен.
Доста често може да срещнете следната грешна употреба:

Обекта се охранява.
Магазина е затворен.
Тук грешката се предизвиква най-често от това, че имаме страдателен залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог, което не е така. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът. Залогът не бива да ни смущава. Ако пък направим тези изречения въпросителни, е още по-голяма вероятността да се допусне грешка при членуването:

Охранява ли се обекта?
Затворен ли е магазина?
Правилният вариант е:

Охранява ли се обектът?
Затворен ли е магазинът?
Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим подлога, се променя и сказуемото. Нека да погледнем как изглеждат горните изречения, ако съществителното е в множествено число:

Обектите се охраняват.
Магазините са затворени.
Охраняват ли се обектите?
Затворени ли са магазините?
Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да променим спрежението на глаголите, а това ясно показва, че съществителните играят ролята на подлози.

Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог. Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако пасва „той“, значи думата е в именителен падеж, а в този падеж стои подлогът, ако местоимението е „него“ или „нему“ („на него“), значи имаме винителен или дателен падеж, а това значи, че думата не може да играе ролята на подлог. Да направим проверка с горните изречения:

Той (обектът) се охранява.
Той (магазинът) е затворен.
Охранява ли се той (обектът)?
Затворен ли е той (магазинът)?
Вижда се, че всички заменени думи са подлози.

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи: необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог. Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член:

Това е краят на примера.
Да го бъде или да не го бъде?
Според мен няма никаква нужда от подобно изкуствено правило, което излишно усложнява писмения език. Дежурното оплакване на някои от защитниците на пълния член е, че без него щели да се получат двусмислени изречения. Например в изречението

Мечката уби ловецът.

по пълния член веднага се разбирало кой кого е утрепал.

Ако пълен член не съществувал (т.е. ако има само един вид членуване за мъжкия род), в изречението „Мечката уби ловеца.“ нямало да бъде ясно кой кого е убил.

Е, добре. Във второто изречение наистина има двусмислие. То обаче може да се постигне почти навсякъде, стига да го поискаме. Вижте например следното изречение:

Кучето ухапа патката.

Я, сега ми кажете кой кого е ухапал! Може кучето да е злобно, ама може и патката да е раздразнителна. Кой знае?... В среден и в женски род има само един вид членуване. Но пък току виж на някого му хрумнал още един вид, че да няма двусмислия.

Други пък казват, че така се познавали грамотните хора. Да, ама не. Така се познават тези, които (не) са усвоили употребата на пълния член. На никого обаче не е нужна още една изкуствена преграда, която да разделя хоратa.

Кратък справочник за правопис и пунктуация

Книжовният език е представителната форма на българския език. Използването на книжовния език е престижно речево поведение, задължително във всички случаи на публично и официално общуване – в иституциите,в медиите,стопанската сфера,в обществено-политическото пространство.
Отличителни за книжовния език са нормативността и кодификацията на нормата.
Нормативността е свързана със стабилизираната и утвърдена от общественото мнение норма.Общуващите схващат нормата като задължително изискване към използването на езиковите средства.

Кодификацията е съвкупност от правила,предписващи единни начини за писане и говорене,за да се улесни разбирането между участниците в комуникацията. Най-надеждният източник на информация за състоянието на съвременния книжовен език е последното издание на съответния речник (Правописен,Правоговорен,Тълковен речник на българския език и т.н.), изготвен от Института за български език при Българската академия на науките.

остви я да се упражнява

И за да не кажете,че флуудя отното добавям още нещо към Изпускане на „Т“ при членуване на съществителни от женски род, завършващи на „Щ“
изключение прави пустошта,защото идва от думата пустош,а не пустощ!!!

Аз тва докато го прочета ще стане други ден

Shaiya написа:

Винаги се слага запетая след препинателен знак, бил той запетая, точка или въпросителен например. Изключение прави тирето и то само в случаите, при които се употребява сравнителна степен ("по-добър").

Запетая след препинателен знак???????????????

Има се предвид празно място. Объркала се е.