Кътчето на Дан...

Тук ще слагам произведенията които съм написъл или ще напиша. Обикновено рисувам и пиша есета по проблемни теми, рядко пиша и стихове и си играя да правя фотошепки... Занимавам се и с фотоглафия...

Това е есе за родния ми град - град Пловдив - дълго е три печатни страници, но може би ще ви изглежда много повече. Според мен си заслужава да се прочете. С него съм спечелил трета наградав Общината на града!

Пловдив-моят град от XXI век
/есе/

Всеки човек мечтае за по-хубав живот в своя град. Желае да види социалния и духовния напредък на съгражданите си, премахването на етническите противоречия, развитието на обслужващите отрасли-туризъм и транспорт, прогрес в технологиите ... Хората си представят града по различен начин, но в тези техни представи, той винаги е един град, обединяващ населението в него, град, достоен за Европа, достоен за света. Но колко от тези хора наистина са готови да спомогнат за развитието му, колко от тях са готови да кажат: „Пловдив трябва да бъде достоен за XXI век.“?!
Мечтателите са много, включително и аз самият. В моите представи Пловдив е една обединена общност, съвкупност от хора, постигнали много в живота, защото градът не е само скъпи магазини, техника и модернизация. Не! Той е и духът, мечтите и разбиранията на живеещите в него. Желая в Пловдив да се обединяват промишлено-индустриален напредък, финансови инвенстиции, заможен капитал и хора, радостни от живота си в него, хора, равни помежду си, изразяващи свободно своето мнение, искащи благото на съгражданите си и просперитета на града си.
Въпреки богатите исторически паметници, Пловдив не е достатъчно развит туристически обект за чужденци и българи. Съдържайки в себе си историята на древните траки, прабългари, гърци и римляни, градът може да се превърне в най-посещавания обект на Балканите. И наистина малко градове в света могат да се похвалят със запазен старинен град, чиито къщи „разказват“ за живота на прадедите ни, паметници, запазени от ХVII век, и множество музеи, разкриващи богатствата, оръжията и бита на народите, живели по тези места преди десетки хиляди години. Под съвременния град Пловдив постоянно се откриват нови и нови находки, останали от древността и средновековните периоди. Много археолози и антрополози се интересуват от истината за историята на Пловдив, но за жалост малко от тях идват от чужбина, за да я разберат. След цялостното разработването на тези исторически паметници и гробници родният ни град може да се „превърне“ в осмото чудо на света, надминаващо по известност дори египетските пирамиди в Гиза, с неговите загадки и мистерии при строенето им. Нима досегашният най-посещаван туристически обект от римско време - Античният театър не е свидетелство именно за това?! Нима няма още по-грандиозен строеж под основите на града? Задаването на тези въпроси и възможните им отговори би довело до по-голяма известност на града ни в бъдеще.
Намирайки се в подножието на планината Родопи и в Тракийската низина, Пловдив обединява природните дадености и на планината, и на низината. Разнообразните флора и фауна предразполагат за работата на много чужди и наши биолози в този край на света. Приятното местонахождение на Пловдив - защитен от Стара планина на север и от Рило-Родопския масив на югозапад, благоприятства за предпазването му от студените зимни вихрушки и горещите пустинни и средиземноморски ветрове - Бора и Сироко. Това го прави един от малкото градове в Европа с такива условия за живот, а покрайнините му се превръщат в дом на много рядко срещани животни. Разпространяването на подобна информация би довело до по- усилени изследвания на природата край Пловдив и нейното предпазване от масови токсични и екологични замърсявания .
С това свое разположение, природни дадености и исторически паметници Пловдив може да се превърне в един от най- големите туристически обекти на Стария континент, привличайки археолози, антрополози, биолози, еколози и природолюбители от всички краища на света. Тази моя мечта е мечта и на голяма част пловдивчани -граждани, мислещи за богатствата на своя град и популяризирането им в целия свят.
Обликьт на града трябва да се промени до голяма степен в бъдеще. Като град от XXI век в Пловдив не трябва да има порутени, полуразрушени постройки, негодни за живот и работа. По двете главни улици „ Княз Александър I ” и „ Иван Вазов ”, за съжаление, все още, въпреки скоро започнатите реставрации и ново строителство, се срещат такива. Тяхното заменяне със сгради в нов архитектурен стил би освежило и променило в много добра насока града. Като бъдещ град в Европейския съюз Пловдив би трябвало да е също много добре осветен. Потрошените стари лампи трябва да се заменят с нови, модерни модели, които придават колорит на града и го осветяват много по-добре. За начало е необходимо съсредоточаването на капитала на града към сгради като Народната библиотека, кметството, множеството банки и търговски центрове, оборудването им с компютри, съвременна техника, видео-камери и прочие, защото именно те изграждат първоначалната представа за града. Но в същото време не бива да забравяме къщите, жилищните кооперации и блокове в кварталите на Пловдив. Отпускането на пари за тяхното обновяване е препоръчително, тъй като в град от XXI век не бива паричните и материални средства да се съсредоточават само и единствено в столицата и в центъра на големия град.
Построяването на нови спортни комплекси с модерни уреди и клалифицирани треньори би подтинало хората, водещи застоял физически живот, да излязат навън и да опитат нови и интересни дейности. В подобна сграда трябва да има нужните съоражения и предпоставки за игра на нови спортове, навлезли от Америка и Европа – крикет, голф, картинг, боулинг, хокей и др. Така пловдивчани, а и всички българи биха имали възможност да изпробват „нетрадиционни” състезателни и занимателни игри или да продължат да тренират избрания от тях спорт на много по-съвременни и модернизирани игрища.
В нашите мечти родният ни град Пловдив е конкурент на Берлин, Брюксел, Виена... Но за да бъде истински техен конкурент, той трябва да обединява красота, изисканост, модерни технологии, мащабност... и най- важното – управниците на града ни трябва да направят някои драстични промени в него.
Една от тях е премахването на малките сергии, павилиони, магазини и заместването им с големи търговски центрове и супермаркети, достъпни за всички. Къде в големите европейски градове можете да видите павилиони, в които продавачите светят със свещи в ранните утринни часове, за да подредят вестниците и списанията си?! Нима във вторият по големина град в България, град от XXI век може да се среща такъв примитивизъм?! Нали все пак електричеството съществува от стотици години насам?!
Като в град от XXI век транспортът в Пловдив трябва да е на ниво. Малкото автобуси и премахването на тролеите кара все повече и повече хора да се отказват от пътуването с градския транспорт. Малкото движещи се автобусни линии предразполагат към блъскане и създават неудобства при превозването на пътниците. При евентуално увеличаване броя на обществените превозни средства биха намалели навалиците от хора по спирките. Като второ по големина селище в България изграждането на метро под „забързаните“ улици на Пловдив е препоръчително. Въвеждането на още един градски транспорт би улеснило придвижването, би намалило нуждата от използването на леки автомобили и по този начин – замърсяването на въздуха в града.
Стратегически доброто разположение на България на Балканския полуостров и най-вече централното местонахождение на Пловдив в нашата страна благоприятстват за увеличаване потока на преминаващите туристи и чужди инвеститори през града ни. Индустриалното развитие и по-доброто му показване на пролетния и есенния панаир би вляло повече инвестиции в бюджета за благоустройството на Пловдив.
Другите промени, които трябва да се осъществят, са свързани главно с духа на града. Запазил историческия си облик на много места ( като старинни сгради, Стария град и др. ), Пловдив не е съумял да съхрани любовта към книгите и театъра. Повечето наши съвременници предпочитат компютъра, дискотеките или списанията пред посещаването на библиотека „Иван Вазов“ и четенето на книги. Виждайки това, другата част от пловдивчани, любознателните, открили своето хоби сред книгите, не помагат за разпространението на идеята, че една книга би дала на човек много повече, отколкото който и да е филм или игра. В бъдеще рекламирането на читалища, големите състезания във форма на есета, поощрителните награди за редовните читатели биха увеличили вниманието към книгата като към свещен източник на информация и обогатяването на речта.
Многобройни са българските пиеси, представяни на различни места в страната, но главно те са съсредоточени в столицата – град София. Обновяването и модернизирането на театралните сцени ще привлече артистични трупи от цяла България да изнасят постановките си именно в нашия град. По този начин имената на известните актьори ще подтикнат голяма част от гражданите на Пловдив да посещават театралния салон все по-често.
Всеки мечтае протичането на празниците ни да надмине по дух, организация и грандиозност големите западни фестивали. Защо и ние, българите, да нямаме една красива церемония по случай празника на нашия град? Нима ние не можем да организираме огромно шествие по улиците на Пловдив? Такъв фестивал, който още не съществува в България, ще преповдигне духа ни и мнението на Европа и света за нас. Подобен колоритен празник би наредил Пловдив сред другите, достойно наречени градове от XXI век. За жалост обаче такива фестивали и шествия биха отнели огромни средства и време, които засега второто по големина селище в България не притежава.
Развитието на театъра, засилването на вниманието към българската библиотека, и организацията на грандиозни шествия и фестивали биха повдигнали духа на съгражданите ни, като го разкрият на целия свят и го заредят с още по-голям ентусиазъм за прогрес. За такъв дух на града ни си мечтае всеки човек. Съвременните разбирания на XXI век също трябва да се „пренесат” и в родната ни страна. Не може държава, желаеща развитието си, да допусне изобретателският дух на новия век да не навлезе в България, да замени старите разбирания и да предначертае едно по–добро бъдеще.
Недопустимо и обидно е в един съвременен европейски град, какъвто искаме да е Пловдив, да виждаме просещи, дрипави деца и възрастни, хора, принудени да ровят в кофите за боклук, свели смирено поглед и потъпкали своето човешко достойнство. Всяко дете има право на щастливо детство и радостен живот, независимо от неговата етническа принадлежност, раса и религия. А всеки възрастен гражданин на Пловдив и на България, трябва свокойно да изживее своите старини – без лишения и обиди от обществото, защото всеки, макар и малко, е допринесъл за развитието на този град и тази държава. Затова е необходимо да се отделят повече средства за подпомагане на институциите, занимаващи се със закрила на изоставени деца и деца в неравностойно положение, изграждане и модернизиране на социални домове за сираци и старчески приюти.
И пак сме тук – в началото на едно пътешествие през дебрите на фантазията и мечтите ни за нашия роден град. Пловдив през XXI век! Град, чийто туризъм, индустриален и технически напредък бележат учудващо голям прогрес. Град, достоен за Европа, обединяващ хора от различни етноси и религии, обединяващ духовна култура с модернизация, история със съвремие, природа с промишленост ... Това е мечтата на всеки пловдивчанин – да живее там, където ръка за ръка вървят щастие, материален успех, модернизация и неспирно развитие.

Найстина ли си мислиш че някой ще го прочете? Сори ама е много дъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъълго иначе можеше да му обърна внимание

Гост

От части съм съгласна с тебе (= Smile =)
Аз го прочетох и да ти кажа звучи научно от страни,а това все пак е изкуство и до някъде не съм съгласна....

Мерси че си го прочела. А за тези, които не искат да го прочетат, не мога да ги накарам. А пък и не държа всички да сте го чели. Стига ми и един да се е поинтересувал и да го е прочел. Мерси и за мнението.

Това есе е на тема Капка вода - миг живот и наистина кара човик да се замисли за проблема с дефицита на водата...

Ето го и него (не е много дълго):
Капка вода – миг живот
/есе/

Стоя пред това заглавие – „Капка вода – миг живот” и се чудя откъде да започна. Дали от древността, когато хората са боготворели водата и са я използвали при строенето на многобройните древни чудеса. Или от настоящето – момента, в който ние използваме водата за производството на електричество, за улеснение на бита ни. Дали от бъдещето, когато ще караме автомобилите си с помощта на вода, а не на бензин. Или от някоя пустинна страна, където хората смятат водата за най-голямата ценност.
Водата по цялата планета Земя е в непрекъснато движение – във вид на пара, на течност или на лед. Тук я виждаме като сняг или като голям айсберг, само на крачка обаче тя се появява под формата на пара, капчица роса или дъжд. И ние не се замисляме, че голяма част от населението на арабските, пустинните и африканските страни мечтаят за капчица вода през горещите дни на годината. За всеки човек в пустинята дори и капка вода е по-ценна от златото, защото тя означава живот, още малко живот под безпощадните парещи лъчи на Слънцето, още миг съществуване. Тази животворна течност разхлажда, дарява миг радост и спокойствие, тъй като единствено тя може да помогне в летните дни, единствено тя може да спаси малките деца в третия свят от измиране. Затова и оазисите, и пустинните кладенци са най-големите „златни” мини на Африка.
Течност, даряваща живот – това е водата. Хората напояват добитъка си, поливат овощните си дръвчета и зеленчуковите растения и по този начин ние си осигуряваме храна. Ние, хората, използваме водата и за производството на електричество за страните от петте континента. Така водата също спомага за удобствата ни. Без нея не би имало електричество, следователно не биха съществували електрическите уреди, които улесняват живота ни. Трудно населението на Земята в наши дни би си представило живота без удобствата, които му предоставят домашните уреди. Без водата ние бихме се превърнали в кроманьонци, готвещи на огън и живеещи в пещери.
Дори древните преди десетки хиляди години са разбрали мощта на водата. Благодарение на нея било създадено единственото останало до днес от седемте чудеса на света – Великите пирамиди в Гиза. С помощта й огромните еднотонни каменни блокове били придвижвани до строежите. Древните вавилонци използвали силата й да дарява живот на растенията. Чрез прецизно изградени водни канали било постигнато друго от чудесата на древния свят – Висящите градини във Вавилон. Древните елини възпели силата на чудотворната течност като сила на доброто, в много свои митове и легенди. В тяхната митология тя се противопоставя срещу символа на злото – огъня. Така гърците най-цялостно представят възможностите на водата и полагат в култ могъществото й. Водата като ценност стои в основата на някои религии. В християнството тя има пречистваща и животворна сила. Йоан Кръстител, например, покръства хората именно в тази живителна течност. Миналите през нея се пречистват, започват нов – по-добър и пълноценен живот. В свещената книга на мюсюлманите – „Корана” пише, че Аллах е сътворил от вода „всяка жива твар” на тази Земя.
Водата се намира във всяко растение, във всяко животно. Тя е градивна частица на всеки жив организъм. Без нея живият свят не би съществувал. Не напразно тя, въздухът и светлината са онези жизнени фактори, без които не би имало живот. Водата оказва положително въздействие за общото здравословно състояние на организма и забавя процеса на стареене. Тя съставлява над две трети от човешкото тяло и притежава способността да получава, да задържа и след това да отдава благодатната енергия. Никаква телесна функция, включително дишането, не е възможна без вода. Именно затова както растенията, които не са поливани, остават по-малки, по-слаби, увяхват и накрая умират, така и хората без нея биха били по-омаломощени, „повехнали” и биха загинали много бързо.
Не напразно течността, където бебето нараства по време на бременност, се нарича „околоплодни води”. Тези „води” са животворни, както и водата, която пием. Те запазват бебето и му осигуряват среда за развитие. Всеизвестни по целия свят са свещените води „аязмо”. Те лекуват тежко болни, пречистват организма и даряват по-дълъг живот на изкъпалите се и пилите от тях. Именно „аязмо”-то успява да излекува куп неизвестни болести , да помогнат на отчаяни хора, на хора в нужда ...
Но никой не се запитва дали водата, която пием днес, утре ще я има. Безразборното използване на вода, продължителното играене, миенето на автомобилите с литри от тази животворна течност намаляват количеството й ежедневно. Големи строителни компании изхвърлят органичните си отпадъци в реките и така водата става негодна за употреба. Но всичко това ще спре един ден – по един или друг начин. Единият изход е тоталното замърсяване на водата и превръщането й в течност, която не можем да ползваме.
Има и един друг, по-правилен, по-добър изход от положението със замърсяването на водата. Ние, хората, трябва да използваме по-малко вода, да организираме митинги против огромните компании, замърсяващи нашите сладководни басейни. Безразборното използване на водата от кладенците също трябва да спре. Затова и чрез скоро излязъл закон става задължително регистрирането им и поставянето на водомери на тях. По този начин използването на вода ще се контролира. Недостигът на питейната вода е проблем с първостепенно значение за XXI век, но ние, хората, с помощта на различни екологични организации можем да спомогнем за разрешаването му.
В бъдеще водата ще има много по-голямо приложение в промишлеността, строителството и транспорта, отколкото днес. В момента учени разработват автомобили, които ще се задвижват от вода, а не от бензин. Но проблемите с водния дефицит ще нарастват. Международни научноизследователски центрове твърдят, че най-активен прираст на населението се очаква в развиващите се страни на Югоизточна Азия, Африка и крайбрежните райони на Америка. Основен проблем ще бъде недостигът на вода, може да се стигне дори до „водни” войни, предупреждават учените.
Ние, хората, трябва да се грижим за водата, да я пазим чиста, ако искаме да я използваме през живота си, ако искаме да сме живи. Ние винаги трябва да помним, че една капка от нея се равнява на миг живот. Капка вода, за която копнее голяма част от населението на Африка и Азия. Капка вода, която за тях е по-ценна от всякакво имане. „Капка” вода, която може да промени света!

Гост

Да прочетох го(не се чуди бързо чета,бавно усмислям) от всичко,което прочетох не видях някъде да пише,че водата е едно от най-големите бетствия освен,че помага,което в клас би било голям пропуск и за това са ми писали 4 вместо 6(и аз съм правила есе на подобна тема)
Иначе харусва ми стила ти на писане Rolling Eyes

Еквамерила написа:: Да прочетох го(не се чуди бързо чета,бавно усмислям) от всичко,което прочетох не видях някъде да пише,че водата е едно от най-големите бетствия освен,че помага,което в клас би било голям пропуск и за това са ми писали 4 вместо 6(и аз съм правила есе на подобна тема)
Иначе харусва ми стила ти на писане

Ами зачети се във заглавието - Капка вода - миг живот - аз съм го разбрал че трябва да опишем защо не можем да живеем без вода...не казвам че е безгрешно и поемам критиката ти!

Гост

Да ами бетствиетно е,част от живота и също така освен това трябваше да допълнвиш,че за да живеем ние други умират заради водата...
Ок~~ам това е~~

Вчера имаше много красиви облаци и аз реших да ги фотографирам. Дайте мнението си за снимките ми:

Кътчето на Дан... PIMG0034-1

Ние живеем на третия етаж и аз снимах през прозореца, затова се виждат тези листа на дървото...но все пак мисля че стана интересно. Дайте си мнението!

Ми не е чак кои знае какво ама... пак бива

Исках само да кажа,че следя творчеството ти и в един друг форум и съм силно впечетлена!Браво!Продължавай в същия дух!

Ами аз съмо в ХПхекс съм пускал мое творчество...надявам се там да си чела работите ми и мерси за комплиментЪ!

Да,чета дневника ти в хекса ... Жалко беше че изтриха темата ти в Лично Творчество ... Е,радвам се че поне в другият форум ще поддържаме връзка ... Wink

И бъди редовен с домашните,понеже съм строга като учителка!

Ми,честно казано разпространи си малко творчеството! Rolling Eyes

Когато имам време ще ги сложа...