Масата на Рейвънклоу

Тук да пишат само учениците от дом Рейвънклоу.

Анн за пореден път седна на масата на Рейвънклоу...и тя за пореден път беше празна Very Happy

Момичето си придърпа нещо и започна да се храни без никакъв апетит,жадно отпи от тиквения сок и зачака някой от дома й да се появи.

Тогава до нея седна Аря.
- Здрасти, Анн. Как си?
Аря си сложи от няколко неща и започна да се храни. Беше много рано и повечето ученици не бяха станали все още. Освен тях двете, в Голямата зала имаше още десетина ученика и беше учудващо тихо. Аря захапа от препечената филийка и се вгледа в Анн...

В това време към масата на Рейвънклоу се приближи Джейн.
- Здравейте, момичета! - поздрави весело тя - Написахте ли домашното по ЗСЧИ?

-Здрасти Аря,здрасти Джейн.Мммм не съм писала домашно по ЗСЧИ-каза Анн и се засмя-Аз не съм записана...Темата беше заключена...мдам... Very Happy

Вие как сте?

В това време в Голямата зала се намърда и Присила,която някак си бе успяла да озапти касати си без гребен.
-А,здравейте!-Поздрави момичето се намърда до Анн ,точно срещу Аря и Джейн.-Какво имаме за закуска?Умирам от глад.
Момичето се пресегна и хвана една чиния.Започна да си слага обилно количество от всичко,което беше в обсега на ръцете и.
-Уоу!Май сме гладни тазси сутрин.-Отбеляза Анн докато гледаше как съквартирантката и набива лакомо.
-Ами да.Нали днес е тренировката по куидич.Ще ни трябват сили.Вие защо не се понатъпчете?

- Хубава идея. - отвърна Джейн, докато си сипваше овесена каша и риба от две различни паници. - Хайде, Лаз, хапни си и ти.
Лазарус Лили, здраво прихванат от лявата й ръка за да не шава, се размърда неспокойно.
- Не ми викай така. - промърмори той - И не съм гладен.

-Джейн,май приятелят ти е малко сецната.-Изфъфли Присила с пълна уста и даже се наплю.
-Ааами.Той си е такъв.Нали Лаз?-Джейн погледна другаря си и му нахили,а той само извъртя поглед.

Аря се задави.
- Олеле, забравих тренировката.
Джейн, Анн и Присила погледнаха учудено Аря и възкликнаха в един глас:
- Забравила си тренировката?!
- Съвсем ми изхвърча от ума.
И така беше в действителност. Как можа да забрави за куидичната тренировка? Аря свърши с филийката и започна да яде кроасаните в чинията и. Надяваше се тренировката да протече спокойно и без инциденти. Не можеха да си позволят да губят игачи. Едвам бяха сформирали отбора. А ако липсват играчи може и да прекратят временно тренировките.
- Аря, тук ли си?
Даркнест се сепна и погледна Анн. Явно е изглеждала странно.
- Да, да. Тук съм. На вас какви са ви метлите? Моята е Нимбус 2001.

- Ние с Лаз сме на училищните чистометки. Ще си купим за първия мач, че сега не успяхме. Бях заета да го навивам да дойде.
През това време Лазарус беше успял да извади пръчката си и се чудеше какво ли заклинание да приложи на съученичката си. Той насочи пръчката си към ръката на Джейн и тихо каза "Инсендио".
Джейн замаха с опарената си ръка, което позволи на Лазарус да се отдалечи в другия край на масата.
- Ти пак ще ми кацнеш! - закани се Джейн, докато размахваше ръка във въздуха.

Всички се засмяха и Присила възкликна:
-Май наистина е леко своенравен.Аотносно метлата ми,имам Нимбус 2000.Наиситина не е най-добрата за момента,но е доста стабилна,щом искаш да изтряскаш някой блъджър.-Присила спря с яденето и си отпи от тиквения сок с голяма наслада .-Дано само и времето играе с нас.Не искам да има вятър.Мисля,че мантийте ни са в съблекалнята,на игрището.

Аря бутна чинията и стана.
- Аз ще тръгвам. Времето изглежда хубаво като гледам оттук.
Всички погледнаха към тавана и наистина, времето беше чудесно за куидич.
- Идвайте. Там ще ви чакам.
И с тези думи тя излезе от Голямата зала.

Гост

Хърмаяни седна на масата на дома си.
-Денят е хубав.-каза си момичето.-Това е добре,защото по-късно имам час по ГЗМС.
След обяда излезе навън,за да не закъснее за урока.

Можеше малко по - дълго да се задържиш на масата.

Аря седна на масата на Рейвънклоу. Предпочиташе да сяда тук, а не на масата за учителите. Беше обяд, а тя беше огладняла доста. Беше рано и ясията се бяха появили съвсем скоро. Нямаше много хора. Аря си сложи свинска пържола и салата. Извади от чантата си дебела, тъмносиня книга с дебели корици озаглавена "Драконите по света". На корицата беше нарисуван сребрист дракон, който бълваше огън. Рисунката мърдаше. Момичето се зачете и същевременно ядеше от чинията си. След малко изобщо не обръщаше внимание на това какво яде. Аря така се беше зачела че не бе забелязала, че пред нея седна някой. Отпи от чашата си и вдигна глава от книгата, за да види кой е дошъл. Пред нея седеше........

Гост

Хърмаяни седна на масата.Преглеждаше си бележките от урока,който имаше преди обяда.Написа си домашното и започна да обядва.След като свърши обяда си излезе от голямата зала и се запъти към следващия си час.

АМА ТИ НЯМА ЛИ ДА СЕ ЗАДЪРЖАШ? Направо ме е яд че си хабя усилията за да пиша по - дълги РПта, а ти.... поне остани. Започни да ядеш и кажи нещо. Направо няма смисъл в мненията ти (мое мнение). А и поне да бяха маалко по - дълги. От пръстите си ги изсмуках горните редове, но поне е дълго мнение и съм вложила повече описване. А щом някой види мнението ще поспре(може би) да го прочете, защото ще си каже(може би) че пише нещо интересно.. Също и давам информация на другия с какво може да заговори, а ти... И само за някакви уроци пишеш. Еи няма пък. Някой път АЗ ще направя така че да останеш. Пък каквото ще да става. Ама се съмнявам да напишеш хубаво, дълго мнение, което не е просто поредното което се вижда. И за това може и да се откажа. А даже не казваш КАКВО ядеш. Вземи да видиш предните ни мнения какви са или на масата на Слидерин. Започнато от един, продължено от друг и чакане за реакция. А може и а се намесиш. Аз лично така се опитвам да правя. В общата стая се запознах така с Анн.

П.С. Пфф, развалих си настроението, но поне казах каквото мисля.
П.П.С. Май ще изтриете мнението, но ме беше яд. Ако не бях написала тук, то на ЛС.

- Мисля, че колежката е прааваа. - с напевен глас каза Джейн, като вдигна за момент очи от учебника по Трансфигурация, който четеше - Не е нужно да си остроумна или нещо такова, просто си кажи каквото мислиш. Не може да мисли само за учене, нали?
Джейн вдигна отново глава, за да потърси потвърждение в очите на Аря и след като момичето й кимна, пак забоде глава в Трансфигурацията. Без дори да насочи поглед към масата, тя си придърпа купичка с нещо, което се оказа сладолед и започна да яде.
- Като един мой колега, продължи момичето. Диша, пише, дава химикалки назаем и това е всичко, което прави. Толкова е скучно.

Аря се успокои.
- Извинявай че ти избухнах, но не можах да се въздържа.
А след като чу последната реплика на Джейн се разсмя.
- И кой е този твой колега, ако не е тайна?
Момичето забрави избухването си преди малко. Но по принцип обичаше да си казва мнението. Беше омела всичко в чинията си и си сипа пържени картовки. Внезапно реши че не и се чете и пусна книгата си в чантата. Започна бързо да яде. В Хогуортс ядеше всичко което си пожелае и това и се възползваше от възможностите на тази свобода. Подритна чантата си и значките весело иззвънтяха. Аря извъртя очи към Джейн.

- О, просто един колега. - момичето се надяваше да не си проличи руменината, изписана на лицето й, затова бързо наведе глава - Реших че е уместно да го дам като пример. На бас, че Хърми харесва някое момче! Сигурно затова е толкова отнесена.
Джейн доближи устни до ухото на другото момиче и тихичко му каза нещо. След малко и двете се кискаха тихичко, прикрили устата си с ръка.

Аря погледна Хърмаяни и пак се изкиска. Очевидно съученичката и не забеляза че Аря и Джейн говорят за нея, защото проверяваше някакви записки. Внезапно Аря я осени прозрение. Погледна скришом към Джейн, която продължи да чете книгата си за Трансфигурацията и да яде сладолед. Още се забелязваше руменината по бузите и. Аря спря да яде и се замисли. Кой ли е този нейн колега който тя може би харесва. Защо иначе да се изчервява? Дали да я пита или ще е твърде нахално от нейна страна да се меси? Но от опит знаеше, че може да помогне при такива неща. Вилицата падна от ръката и и издрънча на пода. Това извади Аря от унеса и.
- Хей, добре ли си?
Джейн очевидно беше наблюдавала Аря и бе забелязала странното и изражение.
- Да, да. Нищо ми няма. Знаеш ли, искам да те питам нещо.
Аря се огледа и хвърли подозрителен поглед към близкостоящата Хърмаяни, наклони се към Джейн и прошепна в ухото и:
- Струва ми се че този твой колега, не е просто човек от учителския състав за теб. Мисля че има нещо. Кой е той?
Аря погледна Джейн. Тя....

Тя се изчерви и побърза да се обърне на другата страна, като остави с излишно старание книгата си на масата. "Нищо няма да казваш", помисли си тя, докато част от подсъзнанието й рисуваше пред очите й картини, които тя би предпочела да не вижда. "Абсолютно нищо", мислеше си Джейн, докато цялото й изражение почти издаваше "професор Снейп". Ъндед го забеляза да минава покрай съседната маса и побърза да изпусне лъжицата си на пода, за да може да се скрие от погледа на Аря.

Аря се подсмихна. Погледна отдалечаващия се професор. След малко Джейн се показа изпод масата. Беше се изчервила като рак. Аря я погледна и се опита с всички сили да не се усмихва, а да запази сериозно изражение. Доближи се до Ъндед и заговори възможно най - тихо, така че други да не чуват:
- И да владеех легилимантика нямаше да ми се налага да я използвам. Всичко се видя. А и те видях, че се изчерви щом той мина. Спокойно, другите бяха залисани и нищо не забелязаха. Обещавам да си мълча.
Аря наблегна на 'той'. Имаше впредвид професор Снейп разбира се.
Джейн отново се изчерви и се скри зад книгата си. Аря разочаровано взе вилицата и продължи яденето. След малко откъм Ъндед се дочу гласа и:...

- Не е каквото си мислиш. - каза преподавателката и припряно затвори книгата си - Аз ще отивам в кабинета си, че скоро започва часа. Гледай да не закъсняваш.
Доцент Ъндед бързо напусна масата, хванала под ръка книгата си и се отправи към вратата, без да поглежда назад. След малко към Аря се приближи малката Джейн, която беше се разминала с ръководителката на входа на Голямата зала.
- Хей, какво й става на Ъндед днес? - попита Джейн и седна да си хапне малко месен пай.

Аря бързо си припомни даденото обещание за мълчание. Усмихна се бодро и поздрави Джейн.
- Ааа, това ли? Не мисля че е нещо голямо. Просто има лош ден.
Очевидно усмивката и не беше достатъчно убедителна, та да заблуди момичето. Тя се усъмни.
- А сиг....
Аря прекъсна Джейн.
- По - добре не я разпитвай. В ужасно настроение е. Може и да ни пише по някоя лоша оценка.
Малката Джейн щеше да започне да пита неудобни въпроси. Аря хапна от една палачинка с шоколад. Пристъпи към десерта. Реши някак да отклони вниманието на малката Джейн от доцент Ъндед. Не искаше да я издава, нито да губи приятелството и.
- Ти как си? Напоследък не те виждам често. Днес какви уроци имаш?
Аря толкова се ентусиазира, че стисна палачинката и част от шоколада падна върху мантията и.
- Мътните го взели.
Аря взе една салфетка и се опита да почисти сладкото. Джейн видя че опита беше плачевен, насочи магическата си пръчка към окапаното и шоколада изчезна. Мантията и изглеждаше сякаш не беше покапана току що.
- Благодаря. Съвсем забравих, че мога да ползвам магия за тези неща....

- Днес имам час по Отвари, ЗСЧИ и Пророкуване. - отговори Джейн на зададения й въпрос - Тъй де, ще отровим някой, на него ще му се привидят вампири и ще умира миналия вторник. Не му завиждам. Ами ти на какви часове ще ходиш?