Масата на Рейвънклоу

Аря бутна чинията с недоядената палачинка и реши да опита с крем карамел. Придърпа една порция, гребна и опита. Наслади се на вкуса и чак тогава отговори:
- Трябва да си подготвя урока по Драконология, ще ходя на ГЗМС и Елфология. Урока ми още не съм си го оправила. След обяд идваш ли да си взема записките от общата стая? Забравих ги там. А после ще те изпратя до Отварите.

Джейн дояде пая си и си придърпа една купичка с ванилов крем.
- Като кажеш, тръгваме - отвърна момичето и преглътна лъжичка крем. Наистина беше вкусен. - И без това всичките ми съставки за отвари са горе.

Аря бутна стола си и стана. Взе чантата си. Имаше две. За всеки случай. Беше взела грешната чанта. Джейн също стана. Аря огледа масите и задържа поглед върху професора по Отвари. Опитваше се да го премери набързо. Реши че Джейн пак ще започне да подпитва, хвана я за ръката и двете тръгната.

П.П. Ще си едитна мнението в общата стая.

Уморена Присила се отпусна малко по-надолу.Умираше от глад.Беше доста изморена и придърпа с усилие една купа супа и започна да сърба.Зачуди се какво ще прави през великденската ваканция.Не и се прибираше вкъщи.Някак си беше тягостна обстановката там.През високите прозорци долетя следобната поща и Присила надигна поглед от чинията си.
-Айрън?-момичето гледаше нагоре и с изненада видя ,че Айрън носи писмо.Соколът кацна на рамото й,и пусна плика до купичката със супа.

"Мило Дете,

Много ни липсваш.Защо не си дойдеш за вакнцията.
Майка ти и баща ти биха се радвали да те видят.
Би могла да дойдеш на гости в нашата вила и ще
ходиш заедно с дядо си на реката за риба,също,
както едно време.Сигурна съм,че си спомняш колко
хубаво си изкарваше при нас.Ние сме добре.Много
се надяваме да дойдеш при нас.Обичаме те и ти
пращаме много прегръдки.До скоро.

Баба и Дядо."

Присила прочете писмото и го остави.Наистина не беше виждала баб си и дядо си от много време.Ако не се лъжеше последно ги беше видяла седмица след загубата на сестра си.Момичето незнаеше какво да прави.Нямаше желание да навлиза в старите спомени и да се разтройва.Писмото беше мило и тя не усещаше в него надменния английски характер на баба си.Реши ,че няма да отиде.

"Мили Бабо и Дядо,

за съжаление в новото ми училище ,великденската
ваканция е само два дни.Няма да мога да пристигна
толкова бързо.Сигурна съм че ще ме разберете.Тук е
много хубаво,винаги съм искала да живея близо до
езеро.Надявам се да сте добре.
Весели Празници.Целувки.

Присила."

Закрепи пергамента за крачето на Айрън,даде му малко пушена сьомга и той хвръкна към прозорците.Момичето изгуби апетита си.Реши,че може би ще е хубаво да се разходи край езерото.В крайна сметка наистина го харесваше толкова,колкото беше казала в писмото.Стана,взе си чантата и се отправи към изхода.

Беше късно вечерта. Аря спокойно влезе и седна на масата на Рейвънклоу. Няколко души вдигнаха поглед към нея. Тя не им обърна внимание и седна. Остави препълнената си чанта до нея и извади писмо. Прочете го наум и се усмихна със задоволство. Писмото беше от родителите и. Бяха и писали, че баба и най - сетне е разрешила да отидат до една пещера на дракони. Аря обожаваше драконите. Както и новите предизвикателства. А преди не се бе сблъсквала с дракон. Надяваше се и да може да го поязди. Сигурна беше, че чувството ще е страхотно. Остави писмото до чинията си и най - сетне се обърна към чинхията си. Огледа се. В някои чинии съдържанието беше ометено. Тя си сипа малко картофено пюре и си сипа салата. Сложи си малко сок от портокал в бокала. Бодна едно парче краставица и няколко секунди задържа вилицата преди да изяде парченцето. Усмихна се и отпи от сока. Приятния, но в никакъв случай сладникав вкус я върна малко на земята. Тя продължи да се храни с усмивка на лицето си. Някакво момиче я погледна учудено и изшушука нещо на момичето до себе си, но Аря не обърна внимание на този смущаващ факт. Пак прочете писмото. Не можа да се стърпи. Реши да го пъхне в чантата си за да не и отвлича вниманието, но от вълнение я бутна и съдържанието и се разпиля. При нормални обстоятелства Аря би се смръщила, би изпъшкала и бързо би прибрала нещата си. Но този път беше различно. Нищо не можеше да помрачи веселото и настроение. Тя клекна и замечтано започна да събира нещата си от пода. Но това в никакъв случай не можеше да се дължи само на това ходене при драконите. Имаше и друго. Аря бе разбрала, че момчето което така обича също ще бъде при драконите. И ще се засекат.
- Искаш ли да ти помогна?
Аря се стресна. Някой с приятен глас се бе промъкнал зад нея. Аря се обърна и видя.....

- Какво, не ме ли разпознаваш вече? - Джейн леко се усмихна, докато помагаше на Аря да си събере нещатата от пода
- Ами, аз, такова извинявай. - момичето погледна замечтано нанякъде - Утре заминавам за Дъблин. Ще видя истински Дракон!
Аря подскочи във въздуха, леко като перушинка, докато Джейн прибираше една мастилница в чантата й.
- Защо ли си мисля, че Дракона е мъжки. - след като другото момиче се изчерви, Джейн реши да смени темата - Ние с майка ми пък ще отскочим до баба за ваканцията. Сигурно пак ще се натъпча до пръсване. Не знам за твоята баба, но моята баба Лизи не ни пуска да си ходим, преди да сме изяли поне една голяма тава тиквен пай.
Гласа й обаче не звучеше като да се оплаква.