Дан срещу Джинни Уизли

Дан не се беше дуелирал от няколко часа, но наистина мног му се прииска отново да си прибори силите с някой магьосник. Отиде в Стаята за Дуели и видя, че там нямаше абсолютно никой. Постоя малко, сещайки се за предишния дуел...наистина беше прекрасен дуел...Тръгна към вратата и хвана дръжката. Някой от другата страна на вратата също държеше дръжката. Дан отвори и видя Джинни Уизли.
- Здравей, Джинни!

Гост

- Здрасти ! - Поздрави го Джинни. - Нали щяхме да се дуелираме ?
- Аз си мислех, че си се изплашила от това, че победих Хърмаяни Грейнджър и че си се отказала от дуела. - отговори Даниел
- А, не ! Дори още повече искам да се дуелирам с теб ! - със злобна усмивка отговори момичето. - Е, ще започваме ли ?

- Разбира се - усмихна се Дан - надявам се няма да има убити...
Джинни погледна накриво...
- Това беше майтап - доуточни момчето. - Нека започваме.
Двамата се отдалечиха и Дан преброи: три, две, едно...
Първото заклинание изхвърча от пръчката на Джинни...

Гост

- Петрификус Тоталус ! - Изкрещя момичето и от пръчката й излетя синьо-бял лъч, който се отправи към Даниел.

Здравейте! Джинни дойде на моя дуел, затова аз дойдох на нейния! Да ще се надяваме да няма убити! Exclamation

Дан само че не се страхуваше...Прошепна: "Редукто" и пренасочи заклинанието към Джинни. Тя...

Гост

...отби заклинанието.
- Хм... няма да стане ! - Инкарцерус ! - извика Джинни и дебели въжета омотаха Даниел. Тя нарочно не каза никакви други заклинания, а изчака да види, как ще се измъкне той. - Да те видим сега !

Дан се мъчеше да се откопчи от въжетата, наистина беше ужасно трудно, но той успя да премахне важетата като използва заклинанието за огън Инсендио за да запали възлите и да се освободи...за жалост синята му мантия беше леко обгорена, но той не и обърна внимание...
- Ще си платиш - извика той, насочвайки пръчката си към Джинни и извика - Фурнукулус. На секундата по цялото лице на Джинни излязоха различни цирей, кой от кой по гадни. Тя запища...

Гост

- Ужас ! - изпищя тя, но бързо реагира и направи пръчката към лицето си със думите "Еванeско". Циреите изчезнаха.
- Браво бре ! Сети се да ги подпалиш, но по-добре да беше използвал разсичаща магия ! -Джинни беше много ядосана и й се искаше да направи някоя черна магия, но се сдържа и каза: Левикорпус !

Но Дан беше готов за това. Знаеше, че Джинни ще иска да го победи с магиите, които той бе приложил на приятелката и. Затова и изкрещя:
- Протего. Заклинанието се отблъсна и одари близкия стол. Той е разхвърча на парченца.
Дан насочи пръчката си право към Джинни и гласът му отново прокънтя из залата:
- Инкита Инфламаре.
Голяма кълбо огън се насочи право към Джинни. Тя отново изпища...

Гост

- Това е много силна магия ! - извика тя и се завърта с надеждата да се сети за някаква магия, която ще й помогне. - Агуаменти ! - Мощната струя вода се направи към кълбото и те се сблъсната. Те взаимно се унищожиха.
- Не съм слаба ! И аз знам да правя някои магии - Каза злобно Джинни. - Няма да ме победиш !
Джинни не умееше много добре да прави безсловестни магии, но реши да опита с риск да пропусне реда си. Тя се съсредоточи върху магията и се получи ! Макар и магията да не беше много силна, червен лъч се отправи към Даниел.

Дан не се изплаши и за секунда. Той образува щит между себе си и лъча и така се предпази. Червената светлина потъна в щита.
- И аз знам това-онова за безусловните магии - каза Дан.
Дан не почака знак. Обърна се и изпрати дебели въжета към Джинни, без да каже и дума...

- Внимавайте да не се нараните! Все пак сте приятели Wink

Ще ми е тъжно ако има убити - въздъхна Джини... Crying or Very sad

Гост

Въжетата хванаха здраво Джинни, но тя знаеше как да се отърве от тях. Тя не искаше да се подпали и реши да използва елементарна разсичаща магия.
- Да не мислиш, че не знам как да се отърва при положение, че и аз ти пратих същата ?!
Джинни не знаеше вече какво да запрати към Даниел, че той да не го отпрати и се сети !
- Много добре се дуелираш, но аз по-добре ! Серпенсортия ! - и от пръчката й изскочи голяма черна змия, която бързо попълзя към противника й .

- Мисля, че забравяш...въпреки че съм от Рейвънклоу, в мен тече кръвта на Слидерин. Аз съм Риддъл. Общувам със змии. Не можеш да ме нападнеш със животното, което ме слуша. - прошепна Дан - А сега виж мощта на змийския език - ще настроя твоята змия срещу самата теб.
Дан се съсредоточи и каза съскайки:
- Ешаса си хоссса...ешиссса...
Змията го погледна и се обърна срещу Джини.
- Не! - изпищя тя.
- Да! - усмихна се Дан.
...

Рон дотича при сестра си ( Джини ) и Дани.
- Ей, какво направи?- Попита Рон, като погледна Дани...

Гост

- Отвратителен си ! -каза Джинни
- На мен ли го казваш ? - попита Рон
- Не на теб ! На Даниел ! Този тук се дуелира нечестно ! Използва таланта си да говори със змии !
- Е, добре. По-нечестния начин ! - каза Джинни вече на Даниел. - Ама да знаеш, че няма да се предам за нищо на света ! Не съм от губещите ! Ако искаш се предай ти. Не можеш да ме победиш и аз няма да се откажа ! Освен ако не искаш дуела ни да продължи векове.... -Импедимента - каза Джинни и змията отхвърча към Даниел и преди той да каже нещо, Джинни извика - СИЛЕНЦИО ! Е, сега не можеш да кежеш нищо известно време ! Така магиите ти ще са по-слаби и не можеш да кажеш нищо на змията !
- Междудругото, Рон, как разбра, че съм тук ? Question

- Едно домашно духче ми каза- Отвърна Рон с усмивка- А сега се съсредоточи върху дуела...

Дан не можеше да говори определено време, но беше много добър в безсловестните магии, затова и само с помислянето на заклинанието Опугно змията тръгна отново към Джинни. Тя не се сети веднага какво е използвал Дан и се стаписа.
- Не е възможно - изпищя тя. - Наистина не е възможно.
Змията приблизжаваше, а Джинни не знаеше какво да прави.
Дан беше възвърнал възможността да говори и извика:
- Конюктивитис!
Заклинанието оцели Джинни и и причени сляпост. Тя не можеше да види къде е змията. Прекрачи назад...чувстваше змията съвсем близо...

-Джини! До теб е!- извика Рон.

Гост

Джинни нищо не виждаше, но чуваше съскането на змията съвсем близо пред нея. Момичето бавно се движеше назад, като запращаше в земята магия след магия с надеждата да уцели змията. Най-накрая тя успя да я отблъсне. Съществото се направи отново към Даниел. След секунда зрението на Джинни се върна и тя можеше вече да вижда. Джинни знаеше, че той отново ще направи змията към него, затова реши да се отърве от нея.
- Забравяш за елементарната изчезваща магия ! - напомни му тя като насочи пръчката си към змията и тя изчезна. - пренебрегваш всичко елементарно също като Лорд Волдемор ! Бих направила магията и по-рано, но имах надеждата, че змията ще ми трябва, но явно няма как да я отправя срещу теб ! Е, стига толкова с нея...
- АКЦИО ПРЪЧКАТА НА ДАНИЕЛ ! - Изведнъж извика Джинни и хвана противника си неподготвен...

ПП. Рон, запомни, че името ми се пише с две "Н"

Дан не знаеше какво да прави. Нямаше пръчка в ръцете. Не можеше дуела да свърши така...не не можеше. Бавно завъртя глава и видя Рон. Защо пък не ... каза си той. Претърколи се към Рон и извади пръчката му:
- Аз съм достатъчно добър за да ползвам и тази пръчка - каза Дан.
След секунда изкрещя:
- Експелиармус.
Пръчката на Джинни и неговата излетяха от ръката на Джинни и се озоваха в неговата.
- А сега как се чувстваш - попита момчето - имам три пръчки, а ти нямаш оръжие да се защитиш, и да е по сигурно, че няма да използваш някой мъгълски трик ще сложа щит от всичките си страни, който ще се движи с мен и няма да позволява, на никой да минава през наго.
Дан сложи пръчките на Рон и Джини в джоба си и със своята направи сложни движения, мърморейки неразбираеми за Джинни думи... След минута извика:
- Това ще е твоят край...

- Давай Джинни, можеш!- Подкрепяше я Рон- Ти си най- добрата.- Макар Рон да знаеше, че всичко бе приключило...

Гост

- Само за да победиш, ще вземеш да ме убиеш ! - каза недоволно Джинни. - Що за приятелски дуел е това ?! И да не мислиш, че без пръчка съм беззащитна ? И твоите защити помагат само от магии ! Но не и от друго. И ще се дуелирам и без пръчка. Никъде няма правило, че можем да се дуелираме само с пръчки ! - Аз съм от честните и не смятам да взимам пръчката на някого. - Джинни се огледа и видя Хърмаяни, заспала на един стол. Явно дуела не й беше интересен.
- Да те видим сега ! Как ще използваш магия срещу невъоръжен противник, при това момиче ! Няма да ти стигне смелостта и съвестта за да направиш това !

- Права си - няма да се възползвам от това, че си безащитна, без пръчка...но затова пък смятам да победя в дуела... - каза Дан и хвърли на Джини едната от двете пръчки.
Момичето се усмихна...