Jane Undead в битка на живот и смърт със Стаси /хъхъхъ/

Джейн влезе в стаята и веднага забеляза високото момче, което беше застанало до едни доспехи и леко й се усмихваше.
- Започваме, нали? - попита момичето
- Разбира се. - отвърна Джеймс и извади магическата пръчка от джоба си
- Броим до три. - каза Джейн. Двамата се обърнаха с гръб един към друг и всеки пристъпи напред - Едно, две, три!

Джейн беше нащрек, затова не изгуби нито секунда в обмисляне, а вдигна високо пръчката си, направи сложно движение и извика:
- Протего!
Червения лъч светлина, който летеше към нея веднага изчезна. Джейн го погледна доволна. След това бързо премина в атака, като леко замахна с пръчката си и произнесе:
- Фурнункулус!

Джейн се паникьоса. Вместо тишината в стаята, в ушите й като че ли бръмчаха сто оси. Тя напрегна мисълта си до краен предел, като гледаше момчето в очите, докато то изричаше следващото заклинание. Джейн затвори очи. Почти чуваше гласа му в съзнанието си, но какво ли казваше то? Момичето се съсредоточи и успя да долови част от дума - "Петриф", това беше казало момчето. "Петрификус Тоталус", сети се момичето. Значи трябваше просто да махне с пръчката си и да извика силно:
- Интерзия!
Лъч светлина се откъсна от пръчката й. Момичето отвори очи тъкмо навреме, за да види как летящото към нея заклинание се разбива в тъкмо създадения щит. "Получи се", помисли си тържествуваща Джейн. Без да губи повече време, тя реши да изравни резултата:
- Силенцио! - извика тя и заклинанието бързо се отправи към целта си

Джейн се усмихна широко при този развой на събитията. "Левикорпус", помисли си тя и с удоволствие видя как съученика й увисна с главата надолу.